Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 188 от 08.04.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 142/2026
Вид
Определение № 188
Подписан
08.04.2026
В сила
08.04.2026
Състав
Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова, Петър Христов Маргаритов

Цитирани разпоредби

  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. Смолян, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Петър Хр. Маргаритов

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500142 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.415, ал.5 ГПК.

С определение № 305/29.12.2025 г. по ч.гр.дело № 211/2025 г. Чепеларският районен съд ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед № 108 от 22.07.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по същото ч.гр.дело и ПРЕКРАТЯВА производството по него.

Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от „А. Б. Б.“ ЕООД-гр.С., чрез юрк.Диляна Радоева, с искане да бъде отменено.

В жалбата се твърди, че с определението РС-Чепеларе е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение с мотива, че заявителят не е представил по делото доказателства, че е предявил иск срещу длъжника в рамките на дадения му едномесечен срок. Жалбоподателят моли да се отчете, че, считано от 01.07.2025 г., заявителят няма такова задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5, изр. последно от ГПК, в сила от 01.07.2025 г., за предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно. Сочи се в жалбата, че искът е предявен пред Районен съд — В., съобразно правилата на местната подсъдност, като по него е образувано гр.д. № 116667/2025 г. по описа на РС-В..

Насрещната страна-ответник по частната жалба И. В. И.

1 не е подал отговор на частната жалба.

Съдът установява следното:

По заявление на „А. П. С. Б. Б.“ ЕООД-гр.С. е образувано ч.гр.дело № 211/2025 г. по описа на Чепеларския районен съд и по него е постановено разпореждане № 290/22.07.2025 г. за частичното му отхвърляне за някои вземания; а за останалите е издадена в полза на дружеството-заявител Заповед № 108/22.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да плати на дружеството описаните в нея суми по договор за потребителски кредит.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника И. по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление на постоянния му адрес в гр.В., който съвпада и с настоящия му адрес. От отбелязванията в съобщението е видно и че са налице условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. По тази причина с разпореждане № 713/20.10.2025 г. Чепеларският районен съд указва на заявителя задължението в едномесечен срок, считано от връчване на същото разпореждане, да предяви установителен иск за вземането си срещу И.

И. по издадената заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса; и разяснява последиците от непредяване на иска – че съдът служебно ще обезсили издадената заповед за изпълнение. Съдът не е указвал на заявителя, че следва да му представи доказателство за това предявяне.

Разпореждането е връчено чрез ЕПЕП на заявителя на

22.10.2025 г. Т.е., срокът за предявяване на иска изтича на 20.11.2025 г.

За да постанови обжалваното определение, Чепеларският районен съд извършва служебна проверка в ЕИСС за предявяване на горния иск, при която не открива образувано исково производство. Затова и на осн.чл.415, ал.5 ГПК обезсилва заповедта и прекратява производството. Съдът не е приемал в мотивите си, че заявителят не му е представил доказателства за това предявяване.

От представените с частната жалба извлечения от ЕПЕП и при направената от въззивния съд служебна проверка в ЕИСС, се установява, че пред Варненския районен съд на 29.10.2025 г., т.е., в рамките на едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК, е подадена искова молба от „А. Б. Б.“ ЕООД-гр.С., с вх.№ 90282. По нея е образувано гр.дело № 11666/2025 г. по описа на Варненския районен съд. С молбата е предявен иск да се признае за 2 установено спрямо И. В. И., че дължи на това дружество-цесионер „А. Б. Б.“ ЕООД сума в общ размер от 1011, 58 лв., формирана както следва: главница по Договор за потребителски кредит в размер на 600 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 71.94 лв. за периода от 06.02.2020 г. до 10.08.2020 г., законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в размер на 339.64 лв. за периода от 11.08.2020 г. до 27.06.2025 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които е издадена горната заповед за изпълнение по ч.гр.дело № № 211/2025 г. на Районен съд – Чепеларе. Ищецът моли и за присъждане на разноските в заповедното и в исковото производства. Вземанията са именно тези, за които е издадена заповедта за изпълнение.

При служебната справка от въззивния съд се установява още, че, въпреки направената проверка от Чепеларския районен съд в ЕИСС, от последния не е открито образуваното през Варненския районен съд гр.дело № 11666/2025 г. поради следното: в резултат на предходната непрецизна уредба на задължението на всеки съд относно свързването на делата пред различните съдилища в ЕИСС, и недостатъците на самата ЕИСС, съответният служител във Варненския районен съд не е осъществил такова свързване на делата в ЕИСС и това е довело до невъзможността Чепеларският районен съд да се увери, че искът е предявен от заявителя в определения срок, макар да е направил надлежната служебна проверка. Независимо от това обаче, след като не е налице условието по чл.415, ал.5 ГПК- непредявяване на иска в съответния срок, заповедта за изпълнение не е подлежала на обезсилване и делото - на прекратяване. Затова обжалваното определение следва да се отмени.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 305/29.12.2025 г. по ч.гр.дело № 211/2025 г. на Чепеларския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4