Определение № 328 от 09.08.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 328 гр. С., 09.08.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Частно наказателно дело № 20221800200155 по описа за 2022 година

Производството е по чл.243, ал.4 и 5 НПК.

СОС , в качеството му на инстанция по контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против постановление на СОП от 02.03.2022г. по пр.пр. № 1965/2019г. на СОП, ДП № 86/2019г. по описа на О Сл О при СОП, по силата на което за пореден път СОП е прекратила наказателното производство, образувано и водено против Т. А. М.

EГН-**********, за това че на 30.06.2019г. около 18.50ч. в гр. К., на път 8-1 при управление на моторно превозно средство- лек автомобил м. „Т.“, модел „А.“, с рег. № СО **** АК с посока на движение от гр. М. към гр. С. нарушил правилата за движение по пътищата по чл.25, ал.2 ,изр.1 от ЗДП :“ При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло и частично в съседна лента, водачът е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея“, като при управление на посоченото МПС не пропуснал движещия се в съседна лява лента мотоциклет м. „С.“ с рег.н. СО **** А, както и, че извършил забранена маневра –обратен завой в нарушение на 63,а.2 т.2 ППЗДП, вследствие на което настъпил удар между управляваното от него МПС и движещия се от лявата му страна мотоциклет /посочен по-горе/, с което по непредпазливост причинил смъртта на водача на мотоциклета И. Ч.

С., с ЕГН-**********- престъпление по чл.343,ал.1 б.“б“, вр чл.342,ал.1 НК.

Посоченото по- горе постановление е обжалвано от адв. Щ. /АК гр. Х./ – повереник на пострадалите лица Ч. ИГН. СЛ., Т. СТ. СЛ. и А.Ч. М. съответно- родители и сестра на И. Ч. С.- загинал в резултат на 1 произшествието. В жалбата, както и в предходната, се съдържа оплакване за необоснованост на фактическите изводи на прокуратурата, изграждането им в несъответствие с доказателствата, превратно тълкуване на същите, нарушаване на правилата на изграждане на вътрешното убеждение- приемане на факти въз основа на необективен анализ на доказателствата, в нарушение на разпоредбите на ЗДП и неправилно приложение на материалния законразпоредбата на чл. чл.343, ал.1 ,б.”в”, вр. чл.342,ал.1 НК, като е прието, че деянието е несъставомерно по този текст, оспорват се правните и фактическите изводи на прокуратурата, най-вече задължението и възможността на водача да избегне произшествието във връзка с конкретни правила, съдържащи се в императивни за водачите разпоредби по ЗДП и ППЗДП при управление на лек автомобил, гарантиращи живота и здравето на всички участници в движението.

В подкрепа на тези оплаквания в жалбата се навеждат конкретни доводи, а именно- при съставяне и обосноваване на атакуваното постановление СОП е формирала произволни фактически и правни изводи, без да е осъществен подробен и задълбочен анализ на доказателствата, констатира се едностранчив подход при преценката и събирането им. Въпреки дадените изрични указания и насоки за разследване и събиране на доказателства, след последната отмяна на постановлението на СОП за прекратяване на наказателното производство, тези указания не са изпълнени, като въпреки изричното искане от пострадалите и повереника за събиране на доказателства, наблюдаващият прокурор от СОП с изрично постановление от 28.02.2022г. се е произнесъл, като немотивирано – в разрез с процесуалния и материалния закон и задължението му за разкриване на обективната истина е отказал събирането на тези доказателства, съществени за изясняване на главния факт –предмета на обвинението. Избирателно и в грубо нарушение на обективността и задължението по чл.11,ал.2 НПК да равнопоставеност и еднакъв подход към привлеченото към отговорност лице и пострадалите, при проведеното разследване са търсени и събирани единствено доказателства, оневиняващи обв. М..Този необективен подход е следван и при съставяне на атакуваното постановление от СОП като се изразява в придаване на тежест и значимост-преекспониране на оневиняващи привлеченото към отговорност лице, но в същото време изцяло са игнорирани- подминати са без обсъждане доказателства, които ясно и категорично обосновават обвинителната теза.

2

Така в разрез с доказателствата, описващи т-образното кръстовище и хоризонталната маркировка на пътното платно е прието от прокуратурата, че водачът на „Т.“ обв. М. е извършил правомерна маневра- завиване в обратна посока, въпреки очевидните /и тълкувани от заключението на първоначалната КСАТМЕ/ -затревен остров, мантинела и двойна непрекъсната линия, пресичането на които е забранено.

При съставяне на постановлението за прекратяване на производството не са взети под внимание и действията на привлеченото към отговорност лице не са съотнесени към разпоредбите от ЗДП и ППЗДП, имащи значение към настоящия случай, по този начин СОП е избягнала отговор на въпроса, дали е изпълнил задълженията си, вменени му от тези разпоредби в качеството му на водач при управление на инкриминираното МПС. В жалбата подробно и прецизно се посочват и тълкуват разпоредбите на ЗДП и ППЗДП, които е следвало да съобрази обв. М. като водач. Застъпва се становище, че нарушаването им стои в пряка причинна връзка с трагичната смърт на близкия на пострадалите И. С.. В жалбата се твърди, че без всякакво основание са изключени от доказателствената съвкупност и са елиминирани при обсъждането показанията на св. М. М., въпреки, че според показанията на полицейските служители, посетили местопроизшествието непосредствено след настъпването му вън от всякакво съмнение е че този свидетел е единственият пряк очевидец на пътния инцидент. По подобен начин е подходено със заключението на КСАТЕ, която е била изготвена и е дала отговор на повечето, съществени за предмета на доказване въпроси. За да не се наложи тълкуването и позоваването на заключението на екипа от вещи лица, начело с проф-. С. К. /водещ специалист в областта на автотехническата експертиза / от наблюдаващия прокурор е назначена повторна КСАТЕ, без яснота и прозрачнаст от какво се налага повтаряне на поставяне на същите задачи, без аргументирано да се изложат съображения по първоначално изготвената такава, които да обосноват необходимост в съответствие със закона и формалната логика. Включването в състава на петорната КСМАТЕ на две вещи лица- медици – при положение, че се търсят отговори на въпроси от компетентността на автотехническата експертиза и начина, по който е поставена задачата от възложилия наблюдаващ прокурор от СОП „да се отговори на всички въпроси, които не са от правен характер“ - в противоречие с указанията на СОС за допълнителни обстоятелства, които следва да бъдат 3 изяснени по експертен път от досегашната експертиза, издава ясното намерение за назначаване на тази експертиза в ущърб на обвинението и във вреда на разкриване на обективната истина по делото. Пренебрегнати са показанията на св. Ч.С., за сметка на пок.св. Л. Ц. и М. К., чието присъствие на мястото на произшествието е поставено под сериозно съмнение от останалите доказателства и формалната логика. Прокуратурата е наложила поредната цензура върху задължителните указания на СОС, а именно да се изследват връзки и зависимости на тези свидетели /респ.на работодателя на св. М. К. –ЕТ „А. Й. П. Л.“- договорни отношения с Община К., на която обв.

Т. М. е Кмет. За да не допусне изследване на тези обстоятелства, които биха хвърлили светлина върху добросъвестността и безпристрастността на свидетелите СОП е приела , че М. К. работи на бетонния възел „ на приятелски начала“.

Във вреда на съдебната практика, посочваща и очертаваща кръга на пострадалите, и на разпоредби,те на НПК, гарантиращи правата на пострадалите лица, от страна на СОП неоправдано е отречено качеството на пострадала от престъплението на св. М. К., въпреки многобройните данни, съдържащи се в разпита на самата свидетелка и на останалите пострадали лица, че същата към момента на произшествието и от една година преди това е живеела на съпружески начала с жертвата на престъплението И. С..

В съответствие с изложените подробни съображения, обосноваващи липса на обективност, необоснованост, съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон, повереникът адв. Щ. от името на доверителите си моли съда да отмени обжалваното постановление на СОП.

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното постановление на базата на приложимите законови разпоредби , намира за установено следното:

Внимателния прочит на контролирания акт на прокуратурата, потвърждава извода за едностранчив подход- пряко обслужващ защитната теза във вреда на обвинението и липса на обективност при преценка на доказателствата и при формиране на фактическите и правни изводи на наблюдаващия прокурор по настоящия казус.

Съдебния състав контролиращ производството няма нито желание, нито 4 ангажимент по закон, да замести или да омаловажи суверинитета на обвинителната власт като единствен и признат от Конституцията титуляр на обвинителната функция. Прокуратурата е свободна и независима в преценката си кого да привлече към отговорност и по какво обвинение. Но това не следва да се осъществява произволно. Във всички случаи решенията на прокуратурата следва да изразяват ясно изразена подкрепена от доказателствата и дефинирана от разпоредбите на материалния закон воля.В този смисъл, актовете на прокуратурата, които слагат край на наказателното производство, от доказателствено правна и логическа гледна точка следва да отговарят на завишени изисквания, в сравнение с изискванията по чл.246 НПК-при повдигане на обвинение.Прокуратурата е суверенна да се произнесе по годността, истинността, достоверността и достатъчността на доказателствените средства, но тази преценка не може да се прави произволно, а следва да се осъществи по правилата за изграждане на вътрешно убеждение по НПК, валидни за актовете на съда- чл.13, 14 и чл.107, ал.5 НПК. Защото с актовете си, които слагат край на образуваното наказателно производство, прокуратурата на практика осъществява правораздаветелна функция. А е недопустимо това да се осъществява в разрез с доказателствата и и при неправилно прилагане на закона. Особено когато се касае за причиняване на тежък съставомерен резултат като настоящия – причиняване на смърт на един млад човек. Още по-малко – суверинитетът да се разбира и се изразява като липса на обективност и произвол, защото произволът е противоположната страна на гарантирания от правоприлагането и върховенството на закона ред в държавата.

На следващо място –централното място на Прокуратурата и ролята и на господар на досъдебното производство и решаващ орган, при осъществяване на правомощията за прекратяване на наказателното производство, обвързва същата с изискването за обективност и безпристрастност при разследване и формиране на решения, прогласено, не само от процесуалните разпоредби на НПК, от К РБ., но и от международните договори по които Р Б. е страна- най вече – що се касае до Европейското законодателство. Така В ЕКПЧОС в чл. 5 е гарантирано правото на всеки гражданин-член на обществото на справедлив процес от независим и безпристрастен правораздавателен орган, в съответствие със закона.

Липсата на справедливост и безпристрастност, като подход при 5 ръководството и надзора на наказателното производство и при вземане на решения, които поставят край на същото е не само в нарушение на посочените по-горе основни начала в наказателния процес- чл.13, 14, чл.107,ал.5 НПК, но по-съществената последица е в нанасяне на вреди на пострадалите лица, в осуетяване и пресичане на възможността същите да защитят спрямо държавата правата си на граждани, пострадали от престъпление. Особено, когато резултатът от престъплението се изразява в смърт на пострадалото лице – член от тяхното семейство.

По своята същност правото на защита на пострадалите от престъпление е гарантирана от закона процесуална възможност на субектите –носителите на права, признати от процесуалния закон, да сезират надлежните органи и да предизвикат по този начин образуването на наказателно производство, в което да участват като се запознават с доказателствата, отправят доказателствени и процедурни искания, както и да предизвикат посредством процесуалното средство- жалба проверка на законосъобразността и обосноваността на съответните решения. Упражняването му предполага то да е необходимо за пълноценното и ефективно осъществяване на защитата на правата и равните процесуални възможности, предоставени на страните от закона и достъпа до правосъдие, гарантиран от Конституцията.