Решение № 212 от 11.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Плевен, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500127 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 314 от 09.12.2025година, постановено по гр.дело № 195/2025година Плевенски РС е осъдил, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД Н. Н. А. от гр.Белене да заплати на Л. И. А. от с.гр. сумата 15 147,77лева - част от задължение на ответника, в качеството му на солидарен длъжник по Договор за жилищен ипотечен кредит от 14.02.2020г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Със същото решение е осъдил, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД Н. Н. А. да заплати на Л. И. А. и сумата в размер на 9 779,15 лева платена на отпаднало основание по прекратени предварителен договор за покупко-продажба и споразумение от 17.11.2020г. между страните. Отхвърлил е иска за разликата до 10 000 лв. Със същото решение ЛРС е осъдил, на основание чл.30, ал.3 ЗС Н. Н. А. да заплати на Л. И. А. сумата 735,75 лева, представляваща разноски за съсобствен недвижим имот - Апартамент в гр.София. ***

Отхвърлил е предявения от Н. Н. А. срещу Л. И. А. насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 5000 евро (левова 1 равностойност 9779 лева), претендирана като дължима на основание споразумение от 17.11.2020г. между страните. Присъдени са, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на Л. И. А., деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 2914,27 лева.Отхвърлил е и предявения от Л. И. А. срещу Н. Н. А. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 3 112,34 лева, предявен като частичен иск от 19 412,73 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба на Н. Н. А. от гр.Белене, чрез пълномощникът му адв.Н. Д. от ПАК, в частта, с която съдът е уважил иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен насрещния му иск за сумата 5000евро, с правно основание чл.79 ЗЗД, както и в частта за разноските. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение, в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата.

Въззивникът счита, че съдът е тълкувал погрешно волята на страните в сключеното между тях споразумение от 17.11.2020г., както и в споразумението им от 10.11.2023г. Поради това моли окръжният съд да отмени решението на Плевенски РС, в обжалваната му част и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и да уважи предявения насрещен иск. Претендира за направените по делото разноски пред двете инстанции.

Ответникът по жалбата Л. И. А., чрез пълномощника си М. М., е взела становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното:

Жалбата са подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран със следните искови претенции: 1. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 3 112,34 лв. - частичен иск, целият в размер на 19 412,73лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на 2 ищцата; 2. иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 15 147,77лв. - заплатена от ищцата част от задължение на ответника, в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит; 3. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10 000лв. - платена на отпаднало основание по прекратен предварителен договор за покупкопродажба между страните; 4. иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата 735,75 лв. - заплатени от ищцата разноски за съсобствена вещ и 5. Насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5000 евро (левова равностойност 9779 лева), на основание споразумение от 17.11.2020г. между страните.С оглед предмета на въззивната проверка – обект на разглеждане са само иска по чл. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и насрещния иск по чл.79 от ЗЗД.

Пред първоинстанционният съд е било безспорно и в настоящата инстанция също, че страните Л. И. А. и Н. Н. А. са бивши съпрузи, чийто граждански брак е бил прекратен с Решение от 02.12.2020г. по гр.д.

№6144/2020г. по описа на РС Плевен. Не е спорно, че на 14.02.2020г. са придобили в режим на СИО недвижим имот - Апартамент № ***, находящ се в гр.София, ***, със средства от жилищен кредит от 14.02.2020г., по който ищцата Л. И. А. е била кредитополучател, а ответникът Н. Н. А. – съдлъжник.

На 17.11.2020г. страните са сключили предварителен договор за покупкопродажба на въпросния апартамент, с който са се договорили Н. Н. А. да продаде на Л. И. А. притежаваната от него ½ ид.ч. срещу продажна цена в размер на 67 701,76 лв., като продавачът се съгласява продажната цена да бъде превеждана ежемесечно за погасяване на отпуснатия ипотечен кредит.

Продавачът Н. А. се е съгласил така извършените плащания да се считат за валидно платена към него цена за притежаваната от него ½ ид.ч. от имота.

Сключването на окончателния договор е уговорено със срок - с лед изплащане на пълния размер на продажната цена.Няма спор, че със споразумение от същата дата - 17.11.2020г. страните са договорили възстановяване /на вноски с посочен падеж/ от страна на ищцата на платените от съпруга й при придобиване на имота суми в общ размер на 10 хиляди евро.

Не е спорно и това, че страните са постигнали съгласие да бъде прекратено действието на предварителния договор, по силата на който ответникът е следвало да прехвърли на ищцата притежаваната от него ½ ид.ч.

3 от съсобствения имот и са решили имота да бъде продаден на трето лице. С ново писмено споразумение от 07.11.2023г., бившите съпрузи са се съгласили с получената при продажбата цена на апартамента д а погасят остатъка от ипотечния кредит, а остатъка да бъде поделена по между им както следва:

65% за Н. Н. А. и 35% за Л. И. А.. С нарочно споразумение от 10.11.2023г. страните са прекратили сключения между тях предварителен договор и на същата дата 10.11.2023г. са продали съсобствения апартамент на трети лица/с предварителен договор/. Безспорно е установено от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***г., че общия недвижим имот е бил продаден за сумата 130 000 евро, равняваща се на 254 257,90 лв., от която продавачите са получили 13 000 евро както следва: 8 450 евро по сметка на Н. Н. А. и 4 550 евро по сметка на Л. И. А. при подписване на предварителния договор и са се съгласили да получат останалата част от продажната цена, както следва: общо 124 839,67 лв. по сметка в ОББ АД за погасяване на ипотечния банков кредит на продавачите и заличаване на вписаната ипотека върху имота, 67 595,05 лв.- по сметка на Н. Н. А. и 36 397,35 лв. – по сметка на Л. И. А., с което е спазена уговорката им постигната с споразумението от 07.11.2023г. остатъка да бъде поделен между тях като 65% от сумата е получил Н. Н. А. и 35% - Л. И. А..

Безспорно е, че въз основа на споразумението от 17.11.2020г. Л.

И. А. е заплатила на Н. Н. А. общо сумата 5000 евро, с левова равностойност 9779,15 лв.

Като извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът приема, че обжалваното решение на районен съд-Левски е валидно и допустимо и не страда от сочените във въззивната жалба пороци, поради което следва да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция намира, че в случая са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на настоящото решение чрез препращане към мотивите на РС-Левски, в които са изложени съображения по всички значими за изхода на делото спорни въпроси вкл. и по направените от Н. Н. А. възражения, като ще бъдат изложени само някои допълнителни съображения в подкрепа на направените от РС изводи относно възприетата фактическа обстановка по делото, както и по отношение на приложението на материалния закон към правилно установената фактическа обстановка.

4

Основният спорен въпрос, който е повдигнат пред първата инстанция и е развит във въззивната жалба е дали със сключваното на последващите споразумения от 10.11.2023г. и 17.11.2023г. са преуредени имуществените въпроси по повод на процесния апартамент и дали с това последващо договаряне е прекратено действието на споразумението от 17.11.2020г., по силата на което Н. А. е следвало да получи от Л. А. сумата 10 000евро или то продължава да действа.

Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, въз основа на събраните писмени доказателства и съдебно-икономическа експертиза, тълкувайки волята на страните-бивши съпрузи, сключили описаните по-горе споразумения, че споразумението от 17.11.2020г. вече не действа, тъй като то е било постигнато във връзка с прекратения предварителен договор за продажба на ½ ид.ч. от имота. Обоснован е изводът на решаващия съд, че всички уговорки в предварителен договор са били направени във връзка с предстоящото прекратяване на брака и предстоящото прехвърляне на собствеността върху имота, при което ищцата Л. А. е следвало да стане изключителен собственик на същия. В тази връзка е следвало да се изравнят сметките между страните като Л. А. възстанови/на вноски/ на Н. А. сумата 10 000евро, която той е платил при придобиване по време на брака на процесния апартамент, с цел избягване на неоснователно обогатяване. Поради това правилен е изводът, че предварителният договор от 17.11.2020г. и споразумението от същата дата следва да бъдат тълкувани в цялост, и във връзка един с друг, както и с оглед договорения начин на прекратяване на съсобствеността след развода.

Когато, обаче, с последващо споразумение от 07.11.2023г. бившите съпрузи са договорили, че от получената при продажбата на трето лице цена на апартамента, след погасяване на остатъка от ипотечния кредит, Н. Н. А. ще получи 65%, а Л. И. А. - 35%, за съда не остава никакво съмнение, че при тази уговорка от дела на Л. А. в съсобствеността, който е равен на този на Н. Н. А., е приспадната сумата от 10 000евро. С тази мълчалива уговорка е постигнато изравняването, целено със споразумението от 17.11.2020г., което поради тази причина е отпаднало. Иначе нищо друго не обяснява неравенството 65%/35% при разпределяне на остатъка от цената на продадения общ имот, за който няма спор, че правата на страните са по ½ ид.ч. Още повече, че Л. А. е тази 5 която е плащала вноските по кредита до момента когато са решили да го продадат на трето лице. Ето защо съдът приема, че със споразумението от 10.11.2023г., с което страните са прекратили сключения между тях предварителен договор и на същата дата са сключили друг за продажбата му на трето лице, е прекратено и действието на свързаното с първия предварителен договор споразумение за плащане на сумата 10 000евро на Н.

А.. Противното би довело до неоснователно обогатяване на жалбоподателя чрез повторно получаване на същата сума, която Л. А. вече му е платила, съгласявайки се да получи по-малко от дължимата й ½ част от цената на общия недвижим имот.

Поради тези съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, въззиваемата страна има право на разноски за тази инстанция, но такива не са претендирани.

С оглед изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 314/09.12.2025г. на Районен съдЛевски, постановено по гр. дело № 195/2025г. по описа на същия съд, в обжалваната му част - по отношение на исковете по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и по чл.79 от ЗЗД.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6