Решение № 4330 от 21.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4330 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110139039 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Р. Я., с която срещу . и ". са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за паричен заем бърз кредит № 939653, сключен с ". на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и/или пр. 3 ЗЗД и за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 939653, сключен с . на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и/или пр. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 20.07.2021 г. е кандидатствал за отпускане на кредит от ., като по ел. път са му били изпратени договор за паричен заем бърз кредит № 939653 и договор за предоставяне на гаранция № 939653. Отпуснат му е бил паричен заем в размер на сумата от 300 лева. Определена е била месечна вноска в размер на 55,99 лева. След подписване на договора за поръчителство с . вноската му е нараснала на сумата от 72,35 лева, като се добавила сума в размер 16,36 лева - възнаграждение "Гарант", дължимо по сключения договор за поръчителство. Поддържа, че с договора за кредит е бил определен ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 49 %. С начисленото му възнаграждение "гарант" общо следвало да изплати сума в размер на 434,10 лева. Поддържа, че това възнаграждение е разход по кредита по смисъла на ЗПК, който обаче не е бил включен в обявения на потребителя ГПР. Позовава се на нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Счита, че е налице заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. На следващо място излага съображения, че включването в съдържанието на договора за кредит изискване за сключване на договор за поръчителство /чл. 3/ е в нарушение на добрите нрави. Счита, че кредитодателят има задължение да оцени платежоспособността на кредитоискателя, с оглед което и с тази клауза на практика се прехвърлял риска от неизпълнение на задълженията на длъжника чрез увеличаване на финансовата тежест за последния. По този начин се внасяло неравновесие в кредитното правоотношение в ущърб на длъжника. Заявеното искане е съдът да уважи предявените от ищеца претенции.

Ответникът ". оспорва предявения срещу него иск. Сочи, че от 02.06.2022 г. и въз основа на сключен с . договор за цесия, вземанията към ищеца, произтичащи от 1 сключения договор за кредит са прехвърлени на това дружество, с оглед което и ответникът вече не е кредитор на ищеца. Излага, че е упълномощил цесионера от името на цедента да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне. Не твърди ищецът да е бил уведомен за цесията. Сочи, че към 02.06.2022 г. ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора за кредит, с оглед което и е била обявена предсрочна изискуемост на вземанията по същия. В тази връзка обобщава, че предявеният срещу този ответник иск е недопустим поради липса на легитимация за ответника по същия.

Счита, че ищецът няма правен интерес от предявяването на такъв иск срещу ответника.

По същество оспорва иска, като излага подробни доводи за неговата неоснователност.

Счита, че разпоредбите на чл. 19 ЗПК не са нарушени. Изтъква доводи, че правоотношението по договора с другия ответник е акцесорно, но самостоятелно, с оглед което и оспорва възнаграждението на гаранта да следва да се включва в ГПР като разход по договора за кредит. Изразява становище, че не е налице нарушение и на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР се изчислява към момента на сключване на договора, а кредиторът нямало как да знае, дали заемателят ще представи обезпечение.

Противното би означавало в ГПР да се включва стойността на услуга, предоставена по волята на потребителя. Излагат се съображения относно действителността на договора за предоставяне на гаранция. Прави искане за прекратяване на производството по този иск, а в условията на евентуалност - за неговото отхвърляне.

Ответникът . оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност.

Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен, като ищецът е потърсил услугите на този ответник, за да гарантира изпълнението на задълженията си по договора за кредит. Счита, че така постигнатите договорки не противоречат на добрите нрави, нито с договора е нарушено изискването за еквивалентност на престациите. Освен това потребителят е имал възможност да избере вида на обезпечението, което да предостави на кредитора по договора за кредит. Обръща внимание, че е търговец и за него не е налице интерес да сключва безвъзмездни сделки.

Изразява становище, че двете правоотношения не бива да се смесват. Поддържа, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, не е приложима към процесното правоотношение по договор за предоставяне на гаранция. Искането, отправено до съда, е да отхвърли предявения срещу този ответник иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за паричен заем А1 бърз кредит № 939656 от 20.07.2021 г. е видно, че между ищеца, в качеството на заемател, и „. /чиято правноорганизационна форма е променена в хода на настоящото производство/, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който заемодателят е предоставил на потребителя сумата в размер на 300 лева, която ищцата се е задължила да върне в срок от 6 месеца на равни вноски в размер 55,99 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40% и годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 49%.

В чл. 3 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) едно физическо лице поръчител, който да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото си възнаграждение, брутният размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1500 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "А.; да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, като е предвидено подписването на договор за 2 поръчителство с поръчителя; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 335,94 лева със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки по занятие, съгласно предметът му на дейност.

На следващо място, безспорно е по делото, че на същата дата 20.07.2021 г. между ищеца, в качеството й на потребител, и ., в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 939656, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на "Аксес Файнанс“ АД, с наредител-потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 300 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

Чл. 1, ал. 2 от процесния договор за предоставяне на гаранция предвижда, че договорът влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 3 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от физическо лице или банкова гаранция.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция за поемане на описаните задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 98,16 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 16,35 лв., като потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по същия.

Съгласно чл. 2, ал. 4 от договора за предоставяне на гаранция, „. е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

Съгласно представения по делото погасителен план по договора за паричен заем № 939653 от 20.07.2021 г., общият размер на месечната вноска, дължима от потребителя, възлиза на сумата от 72,35 лв., в която е включена и сумата в размер на 16,36 лв., представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че че договорът, сключен с всеки ответник, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че със същите договори, се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК.

В тежест на ответниците е да докажат основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В тежест на ответника ". с доклада по делото съдът е възложил да установи по делото възраженията си, че вземанията по процесния договор за кредит по силата на сключен на 02.06.2022 г. договор за цесия с трето за делото лице са били валидно прехвърлени, че е упълномощил цесионера по този договор да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне от името и за сметка на цедента, че към датата на предявяване на иска /19.07.2022 г./ ищецът е бил уведомен за цесията. Съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства за тези си твърдения, като до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция такива не са били представени от 3 ответника. С оглед правилото на чл. 226, ал. 1 ГПК и доколкото не е установено нещо различно, съдът приема, че е сезиран с допустими искове, предявени срещу надлежни ответници.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по делото съдът е отделил следните обстоятелства: че на 20.07.2021 г. между ищеца и всеки от ответниците са били сключени договор за паричен заем бърз кредит № 939653, сключен с . и договор за предоставяне на гаранция № 939653, сключен с ., че по договора за кредит на ищеца е била отпусната сума в размер на 300 лева, че ГПР по договора за кредит е определен със същия в размер на 49 %, като в същия не е включено възнаграждението, дължимо от ищеца на ., което съгласно договора за предоставяне на гаранция възлиза на сумата от 98,16 лева и е било платимо, ведно с погасителните вноски по договора за кредит.

Съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото са предявени искове за прогласяване на нищожност на правни сделки, приложими са разрешенията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, а именно че принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката и не следи служебно за пороци на сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител.