Решение № 148 от 20.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Велико Търново, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20264100500096 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратура на Република България против решение № 106 от 09.12.2025 г. постановено по гр. д. № 99/2025 г. по описа на Районен съд Е., в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца А. Г.

Д., с ЕГН ********** от гр. Е. сумата от 700.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по досъдебно производство № ЗМ-***/2023 г. по описа на ОД на МВР Велико Търново /пр. пр. № ***/2023 г. по описа на Районна прокуратура Велико Търново/, което е прекратено с постановление от 28.10.2024 г. на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон- неоснователност и недоказаност на иска по отношение на размера. Оплаквания са релевирани и касателно липсата на визираните в нормата на чл. 2 ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна за обезщетение на вреди от незаконни действия, тъй като спрямо ищеца се твърди, че не е било повдигано и предявявано обвинение, досъдебното производство по което в последствие да е прекратено, както и че не е бил предаван на съд, съответно не е съден и впоследствие оправдан. Отделно от това се сочи, че предприетите действия спрямо ищеца- претърсване и 1 изземване са осъществени при наличие на процесуалните основания за това, като се сочи, че действията са осъществени в съответствие с процесуалните правила и норми на НПК, след предварително разрешение от Районен съд Е.. Изложени са твърдения, че щом процесуалното действие по претърсване и изземване е надлежно осъществено то няма как същото да е деликтно и увреждащо. В условията на алтернативност до въззивния съд се отправя искане за изменение на атакуваното решение в обжалваната част с оглед редуциране на присъденото обезщетение в значително по-нисък размер, с оглед спазване принципа за справедливо обезщетение, предвиден в нормата на чл. 52 ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответникът по жалбата е подал отговор по нея, чрез процесуалния си представител адвокат И. Х.- Адвокатска колегия Г., с която я оспорва като неоснователна. Изтъква се, че е неоснователно възражението на въззивника за липса на фактически състав по чл. 2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратура на Република България. Сочи се, че правилно първата съдебна инстанция е тълкува израза „обвинение в извършване на престъпление“ разширително с оглед константната практика на ВКС. Твърди се, че в случая е доказано осъществяването на хипотезата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като по досъдебното производство макар и образувано срещу неизвестен извършител са били налице достатъчно данни, че именно ищецът е бил единственото лице, можещо да извърши процесното престъпно деяние. Сочи се, че при тези случай ищецът търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство. Акцентира се и върху обстоятелство, че процесното досъдебно производство е било образувано въз основа на подадена жалба за извършено именно от ищеца престъпление, като предприетите в последствие процесуални действия по чл. 161 НПК са проведени именно в дома и по отношение на собственото на ищеца МПС. С тези доводи се иска обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на разноски.

В част, с която предявения иск от А. Г. Д. срещу Прокуратура на Република България за заплащане на сума в размер над 700.00 лева до предявения размер от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по досъдебно производство № ЗМ-***/2023 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново /пр. пр. № ***/2023 г. по описа на Районна прокуратура Велико Търново/, с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ и акцесорната претенция за законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за период от 25.01.2024 г. до 28.102.2024 г. , ведно със законната лихва, считано от 25.01.2024 г. до окончателното й изплащане е отхвърлен като неоснователен, както и с която предявения иск от А. И. Д. срещу Прокуратура на Република България за заплащане на сума в размер на 3694.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по досъдебно производство № ЗМ-***/2023 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново /пр. пр. № ***/2023 г. по описа на Районна прокуратура Велико Търново/, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2024 г. до окончателното й изплащане е отхвърлен като неоснователен, решение № 106 от 09.12.2025 г. постановено по гр. д. № 99/2025 г. по описа на Районен съд Е., поради необжалването му, е влязло в сила /арг. от чл. 296, т. 2 ГПК/ и не е предмет на 2 въззивна проверка.

Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Производството пред Районен съд Е. е образувано по предявен от А. Г. Д. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 лева - неимуществени вреди, в следствие на незаконно обвинение от Прокуратурата на Република България по водено наказателно производство ДП № ЗМ- ***/2023 г. по описа на ОД МВР Велико Търново, пр. пр. № ***/2023 г. по описа на Районна прокуратура- Велико Търново, приключило с постановление за прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата от датата на узнаването, а именно 25.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата В исковата молба, ищецът А. Д. твърди, че е *** ППЗК „***“, като за периода 18.05.2016 г. до 31.05.2018 г. е бил **** на ***, както и че в съдебно заседание, проведено на 04.06.2018 г. по гр. д. № 2197/2017 г. по описа на Районен съд Велико Търново разбрал, че на 31.05.2018 г. с преправени и неистински документи били подменени управителният съвет и контролният съвет на ***, в резултат на което били нанесени вреди за повече от 300 000.00 лева. Твърди, че срещу него били образувани множество преписки от страна на прокуратурата в продължение на осем години. Сочи, че на 25.01.2024 г. в 08.00 часа в дома му в гр. ***, ул. „***“ № ***, се явили петима служители на МВР, заедно с две поемни лица, бил му представен документ, от който установил, че има разрешение да се извърши претърсване в дома му и изземване на документи, както и че в Районна Прокуратура Велико Търново има образувана пр. пр № ***/2023 г. и досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 319 НК, като следвало да се установят и изземат документи на ППЗК „***“ за периода от май 2016 г. - май 2018 г., което било и сторено. Установени и иззети от дома му били– годишни данъчни декларации, годишни финансови отчети, протоколи от общи събрания на ***, оборотни ведомости, копия на документи от партидата на *** от 3

Агенцията по вписване, копия от протоколи от съдебни заседания, касовите книги, първични счетоводни документи и др. Уточнява, че всички иззети документи преди това процесуално действие били представени по многобройните съдебни дела и прокурорски преписки, както и че с изземването на същите ищецът бил лишен от възможността да се защитава по последните и да внася документи по партидата на *** в Агенцията по вписване, поради което твърди, че с иззетите документи Районна Прокуратура Велико Търново разполагала преди повече от шест години и вече били на нейно разположение, твърди, че поискал да му бъдат върнати някои от документите, но с постановление му било отказано, като отказът бил потвърден от Окръжна прокуратура Велико Търново. Излага твърдения, че на 25.03.2024 г. е бил разпитан като свидетел по ДП № ЗМ-***/2023 г. по описа на ОД на МВР Велико Търново. Намира, че извършеното следствено действие по претърсване и изземване е необосновано, както и че има качеството на пострадало лице по ДП № ЗМ-***/2023 г. по описа на ОД на МВР Велико Търново, както и че на адреса, на който живее в гр. ***, ул.

„***“ № **, живее и *** му, която е на *** години и е ***.

Твърди, че е преживял стрес от ранното идване на полицейските служители, както и унижение, накърнено било човешкото му достойнство, а съседите и познатите след претърсването, го смятали за престъпник и от тогава го избягвали, твърди, че е жертва на прокурорски произвол, целящ да го сплаши да престане да пише сигнали. Излага и съображение, че процесното ДП № ЗМ-***/2023 г. по описа на ОД на МВР Велико Търново, пр. пр. № ***/2023 г. на Районна прокуратура Велико Търново било образувано шест месеца след изтичане на давностния срок за престъпление по чл. 319 НК, поради което счита, че това било направено с цел да се упражнява тормоз над него и над семейството му. Навежда твърдения, че ДП № ЗМ-***/2023 г. по описа на ОД на МВР Велико Търново, пр. пр. № ***/2023 г. на Районна прокуратура Велико Търново било прекратено с постановление на 28.10.2024 г., като след отправено от негова страна искане за получаване на препис от постановлението за прекратяване, както и искане да получи обратно иззетите документи му било отказано, а документите били върнати на бившия председател на *** С. Д. П., 39 дни преди досъдебното производство да бъде прекратено. Твърди, че С. Д. П. била осъдена по НОХД № 2094/2019 г. по описа на Районен съд Велико Търново за извършено престъпление по чл. 202 НК и била лишена от правото да е член на управителния съвет и контролния съвет на *** , както и да бъде председател на същата. Конкретизира, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и нерви, като счита, че е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и действията на прокуратурата от незаконния обиск, извършен в дома му, изразяващи се в накърняване на доброто име пред съседи, близки и познати, като оценява претърпените неимуществени вреди в размер на 5000.00 лева. Счита, че сумата от 5 000.00 лева е справедлива обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди, причинени от факта на воденото наказателно производство по ДП № ЗМ-***/2023 г. по описа на ОД на МВР Велико Търново, пр. пр. № ***/2023 г. на Районна прокуратура Велико Търново, което е прекратено, поради липса на престъпление.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

4

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който искът се оспорва по основание и по размер, като неоснователен и недоказан. Сочи, че не са налице доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника- Прокуратурата на Република България, тъй като липсват доказателства, че Прокуратурата на Република България е извършвала незаконосъобразни действия, които да са в причинно-следствена връзка с твърдените от ищците вреди, както и че не е налице нито една от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 2 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответната страна за обезщетяване на вреди от незаконни действия. Сочи се, че спрямо ищеца не било повдигнато и предявено обвинение, което да е било прекратено, не е бил предаван на съд и не е бил съден, след което да е оправдан. Представляващия ответната страна счита, че претърсването и изземването е имало своето процесуално основание, тъй като разследващите органи надлежно са се легитимирали и са извършили самото претърсване и изземване в съответствие с процесуалните правила по НПК- след предварително разрешение от Районен съд Е., поради което намира, че не се касае за незаконни действия на органите на досъдебното производство, както и че такива следствени действия могат да се квалифицират като незаконни единствено и само тогава, когато целият процес бъде признат за незаконен, в случай, че предявеното обвинение бъде прекратено във визираните в чл. 2 ЗОДОВ хипотези или обвиняемият бъде оправдан. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, както и искането за присъждане на разноски.