Определение № 20 от 12.02.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. М.а, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М.А в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Търговско дело № 20241600900028 по описа за 2024 година

Производство с правно основание чл. 248 от ГПК.

Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ от Д.

А. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М.И., САК, против В. ООД, ЕИК ***, гр. М.а, за отмяна на всички решения по Протокола от ОСС на В.

ООД, проведено на 16.09.2024 год. като незаконосъобразни и в противоречие на повелителни разпоредби на закона и на дружествения договор.

С Решение № 137/30.05.2025 год. искът е уважен, като съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 725,00 лева (седемстотин двадесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението се обжалва от ответната страна.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК процесуалният представител на ищцата, адв. М.И., САК е поискала съдът да измени решението си в частта за разноските, като присъди и възнаграждението за процесуално представителство, в размер на 4500 лева, за които е приел в мотивите на решението си, че не са представени доказателства за извършения разход.

Твърди се, че такива са били представени своевременно със списъка по чл. 80 ГПК.

В указаният му срок ответникът е изразил становище за неоснователност на молбата, а присъдените другата страна разноски – за правилно преценени в решението. Изтъква се, че в представеното платежно нареждане от 02.10.2024 год. като основание за плащане на сумата от 4500 лева е записано само „Адвокатски хонорар“, но не става ясно, че това плащане има връзка конкретно с настоящото производство, още повече, че договорът за правна помощ е от 19.09.2024 год. и в него, в чл. 4 е договорен 3-дневен срок за плащане, който е изтекъл на 22.09.2024 год., т.е., не може да се приеме, че има връзка между плащането и договора за процесуално представителство по настоящото дело.

1

В условията на евентуалност – да отхвърли искането, тъй като адв. М.

И. само е присъствала в съдебните заседания, но изявленията са изхождали от другия пълномощник на ищцата, адв. Р..

В условията на евентуалност възразява прекомерност, като изтъква, че минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 10 от Наредба № 1/2004 год. е 1250 лева, но при определяне на възнаграждението следва да се съобрази и приетото в решението от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 на СЕС, поради което възнаграждението би било справедливо в размер на 300 лева.

Молбата е допустима като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Ищцата своевременно е заявила претенция за разноски и е представила списък по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред ОС М.а е предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците на търговско дружество.

В производството ищцата е представлявана от адв. М.И., САК, която при подаването на исковата молба (на 27.09.2024 год.) е представила пълномощно (л. 8) и от адв. Ю. Р., САК (пълном., л. 210).

Като е приел сторените разноски за адвокат за недоказани, съдът не ги е присъдил с решението си.

След повторен преглед на делото се констатира, че със списъка си по чл. 80 ГПК ищцата е представила Договор за правно обслужване от 19.09.2024 год. (л. 344), сключен с адв. М. И., в който (чл. 3) е договорено възнаграждение за първата инстанция в размер на 4500 лева, платими в 3-дневен срок от подписването на договора по посочената банкова сметка на довереника.

Действително по делото е приложено и платежно нареждане от 02.10.2024 год.

(л. 345), видно от което по банковата сметка, с титуляр адв. М. И. е преведена сумата 4500 лева – „адвокатски хонорар“, но без никакви други пояснения.

С оглед на това, съдът намира, че в случая не се установява основанието – т.е. съдът не може да приеме, че са направени разходи за адвокатско възнаграждение за един адвокат именно за разглежданото производство.

Затова и съобразявайки задължителните указания по т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк.д. № 6/2012 год., ОСГТК, ВКС, приема, че ищцата не е доказала направените разноски в това производство за адвокатско възнаграждение за един адвокат и не й ги присъжда.

С оглед на така приетото, искането за изменение на акта в частта за разноските е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. А. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М.И., САК, за изменение, на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК, на Решение № 137/30.05.2025 год., постановено по т.д. № 28/2024 2 год. на ОС М.а, в частта за разноските като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Окръжен съд – М.а: _______________________ 3