Определение № 1918 от 07.12.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1918 гр. Бургас, 07.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20212100501957 по описа за 2021 година

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София, против Разпореждане №6267/24.09.21г., постановено по ч.гр.д.№5968/21г. на Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №2533/24.09.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Г.

Д. Т. , за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 943.21; 549.99 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 1539.99 лева– възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 158.84 лева – мораторна лихва.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума. В частната жалба цитирана съдебна практика и шзлогоподробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 26.08.21г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу Г. Д. Т., за следните суми по договор за потребителски кредит №30042324884/03.02.20г.: 2307.33 лв., представляваща главница;

943.21 лева – възнаградителна/договорна лихва за периода 01.06.20г. – 03.06.21г.; 549.99 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“; 1539.99 лв. 1 възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“; 158.84 лева - лихва за забава от 02.04.20г. до 03.06.21г. и 124.51 лева – мораторна лихва от 03.06.21г. до 28.08.21г.

Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит, без в заявлението да е посочена сумата, но видно от договора – 2400 лева; изложени са твърдения за договорени 36 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 179.18 лева съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 1-во число на месеца. Изложени са твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като се твърди, че същото не е заплатено и е в размер на 943.21 лева. Твърди се, че е уговорено предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги „Фаст“, с дължим остатък от 549.99 лева; допълнителна услуга „Флекси“, с остатъчна стойност 1539.99 лева. Твърди се, че длъжникът е заплатил две погасителни вноски, като е изпаднал в забава на 02.04.20г.

Претендира

2307.33 лв., представляваща главница;

943.21 лева

– възнаградителна/договорна лихва за периода 01.06.20г. – 03.06.21г.; 549.99 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“;

1539.99 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“; 158.84 лева - лихва за забава от 02.04.20г. до 03.06.21г. и 124.51 лева – мораторна лихва от 03.06.21г. до 28.08.21г.

По заявлението е издадена Заповед №2533/24.09.21г. за следните суми: 2307.33 лева - представляваща главница; законната лихва от 26.08.21г. до окончателното й изплащане, 46.14 лв. – разноски и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт. С тук обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 943.21; 549.99 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 1539.99 лева– възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 158.84 лева – мораторна лихва.

Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази Закона намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно – по отношение на договорната лихва. В частта, относно възнаграждението за закупени пакети допълнителни услуги е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В частта, досежно договорната и законната лихва, същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В частта, касаеща относно пакета допълнителни услуги:

Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая, в клаузата/услугата „Фаст“ е включено приоритетно разглеждане и 2 изплащане на потребителския кредит, за което е уговорено „възнаграждение“, в размер на 600 лева. Касае се за предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.

Клаузата/услугата „Флекси“ включва право на промяна на погасителния план и за това е уговорено „възнаграждение“, в размер на 1680 лева, от което се претендират 1539.99 лева. Налице е противоречие с добрите нрави - видно от представените приложения, сумата по кредита е 2400 лева, а цената на допълнителния пакет е в размер на 1680 лева. Така размерът на цялото задължение е 4080 лева, извън договорната лихва и лихвата за забава, а при добавяне и на сумата от 600 лева за услуга „Фаст“ става 4680 лева. И т.к. една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда н а чл. 410 от ГПК, е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация че такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Ето защо постановеното от БРС разпореждане в тази част следва да бъде потвърдено.

В частта, касаеща договорна лихва и лихва за забава:

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.

2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.

В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, 3 уговорена в размер на 49.05 %., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Следва да се присъди сумата от 943.21 лева – възнаградителна/договорна лихва за периода 01.06.20г. – 03.06.21г.; следва да се присъди и обезщетение за забава, в размер на законната лихва 158.84 лева от 02.04.20г. до 03.06.21г. и 124.51 лева – мораторна лихва от 03.06.21г. до 28.08.21г.

Съразмерно с уважената част от заявлението, се дължат разноски в полза на заявителя. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи по 50 за първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 127.48 лева – държавни такси, съразмерно се дължат 80.11 лева – държавни такси и 62.84 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Първоинстанционният съд е присъдил съотв. 46.14 лева и 50 лева, въззивният следва да присъди разликата от съотв. още 33.97 лева – държавна такса и 12.84 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №6267/24.09.21г., постановено по ч.гр.д.№5968/21г. на Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №2533/24.09.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, срещу Г. Д. Т. за заплащане на: договорно възнаграждение, в размер на 943.21; 158.84 лева – мораторна лихва, 124.51 лева – мораторна лихва от 03.06.21г. до 28.08.21г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът Г. Д. Т. ЕГН********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит „Стандарт“, №№30042324884/03.02.20г., следните суми: 943.21лева – договорна лихва за периода 01.06.20г. – 03.06.21г.; 158.84 лева - лихва за забава от 02.04.20г. до 03.06.21г.; 124.51 лева – мораторна лихва от 03.06.21г. до 28.08.21г.; още 33.97 лева – държавни такси; още 12.84 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.

Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски пред въззивната инстанция.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5