Акт от 16.08.2019, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Русе, 16.08.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Ивайло Йосифов при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 310 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.27, ал.1 от ЗУСЕСИФ.

Образувано е по жалба на „Хидросист“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, против решение № РД-16-691/19.04.2019 г. на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на икономиката и ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г. С оспореното решение е отказано да бъдат верифицирани разходи в общ размер на 582 299,99 лева, от които 407 609,99 лева безвъзмездна финансова помощ (БФП) по договор за предоставяне на БФП № BG 16RFOP002-2.001-1009-C01/09.02.2016 г. В жалбата се поддържа, че при издаването на оспорения акт не са съобразени задължителните указания, дадени с решение № 21 от 31.01.2018 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 838/2017 г., оставено в сила с решение № 1694 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4266/2018 г., VII о., като в акта отново не са посочени правните норми, съставляващи правното основание за неговото издаване. Поддържа се, че административният орган само формално включил в акта разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ без да обоснове кои норми от националното или съюзното законодателство са нарушени, за да бъдат обявени за недопустими разходите, заявени с искането за окончателно плащане. Твърди, че в случая не са налице и посочените в него фактически основания за издаването му, тъй като закупените по проекта активи (6 бр.щанци) и конкретно тези, за които направените разходи не са верифицирани – модели S173, S174, S220, S300 и S315, са били надлежно въведени в експлоатация. В допълнение сочи, че съгласно чл.4.2 от договора за БФП заплащането на цената на активите е достатъчно основание за верифициране на разходите и извършване на окончателно плащане по искането. По тези и по останалите изложени в жалбата и в представената писмена защита съображения моли съда да постанови решение, с което да обяви оспореното решение за нищожно поради несъобразяване с дадените от съда указания, респ. да отмени същото като унищожаемо и върне преписката на управляващия орган със задължителни указания за верифициране на разходите и заплащане на остатъка от безвъзмездната финансова помощ по административния договор. Претендира направените деловодни разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адв.К.С. *** моли да му бъде присъдено и адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, за предоставената на жалбоподателя безплатна правна помощ.

Ответникът по жалбата – главният директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на икономиката и ръководител на УО на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., е депозирал становище, чрез процесуалния си представител, в което я оспорва изцяло. Сочи, че при издаване на обжалваното решение са изцяло съобразени дадените от съда указания като в него са детайлно описани правните и фактически основания за неговото издаване. Поддържа, че в хода на производството пред административния орган по безспорен начин било доказано обстоятелството, че нито един от закупените по проекта активи, с изключение на щанца модел S50, за която съдът констатирал обратното, не бил инсталиран, въведен в експлоатация и ползван по предназначение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Оспореното решение, видно от приложеното извлечение (л.133 от преписката) е връчено на жалбоподателя на 19.04.2019 г. чрез информационната система за управление и наблюдение (ИСУН), който начин на връчване е в съответствие с чл.13, ал.3 вр. с чл.2, т.3 и от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена чрез лицензиран оператор посредством универсална пощенска услуга, на 03.05.2019 г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Същата е депозирана срещу подлежащ на оспорване акт, от адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК, приема за установено следното:

Решението е издадено от компетентен орган. Разпоредбите на чл.62, ал.3 и чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ предвиждат, че управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо, респ. не верифицира съответния разход, в случай че бенефициента не представи в срок документ или разяснения по чл.63 от същия закон или е започната процедура по администриране на нередност.

Според чл.9, ал.5, изр.второ и трето от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице като правомощията на ръководител на управляващия орган могат да се упражняват и от овластено от него лице. Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.13 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката предвижда, че министърът организира дейността на управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 г. като според текста на чл.30, ал.1, т.2 от същия правилник Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" изпълнява функциите на управляващ орган по посочената оперативна програма. С преписката е представена заповед № РД-16-1002/ 29.08.2018 г. на министъра на икономиката, с която издателят на оспореното решение - Х.С., и.д. главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", е определен за ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“. Както беше посочено, съгласно чл.9, ал.5, in fine от ЗУСЕСИФ делегирането на тези правомощия е допустимо и в разглеждания случай е редовно извършено.

Оспореното решение е издадено в предписаната от закона писмена форма – чл.59, ал.2 от АПК.

В производството пред административния орган и конкретно при събиране на доказателствата са допуснати някои нарушения, които обаче не са съществени и сами по себе си не съставляват основание за отмяна на оспорения акт. Следва да се посочи, че уредбата на производството по верификация на разходи, към периода на провеждане на производството пред административния орган, се съдържа в чл.60 – чл.68 от ЗУСЕСИФ и раздел II от Наредба № Н-3 от 8.07.2016 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (отм.). Съгласно чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверките на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Според чл.22, ал.3, т.2 от Наредба № Н-3 от 8.07.2016 г. (отм.), управленските проверки за верифициране на разходите включват и проверки на място на бенефициенти, включително на мястото на изпълнение на проекта. Видно от приложените към преписката формуляри, първата подобна проверка е извършена на 08.08.2017 г. След нейното извършване, с искане изх. № К-26-Х-9/10.08.2017 г., на основание чл.63, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.25 от Наредба № Н-3 от 8.07.2016 г., от жалбоподателя са поискани пояснения и допълнителни документи като на 24.08.2017 г. последният е депозирал своето възражение с представени към него писмени доказателства. Впоследствие са извършени още две проверки на място – в периода 08.09.2017 г. – 11.09.2017 г. и на 25.09.2017 г. Видно от формуляра за последното посещение, то е извършено от Р.А. – независимият експерт, от който УО поискал писмено заключение. Следва да се посочи, че управленските проверки могат да бъдат извършвани единствено от служители на УО, а не и от назначеното от същия орган вещо лице, което, с цел извършване на необходимите проверки и изследвания – чл.51, ал.2 от АПК, би могло само да ги съпровожда, за да събере необходимите му за изпълнение на експертизата данни, но не и да замества УО при извършване на проверката. По тази причина съдът намира, че фактическите констатации, обективирани във формуляра за извършено на 25.09.2017 г. посещение на място, са направени от лице, което не разполага с компетентност за това, поради което това писмено доказателство не разполага с обвързваща съда доказателствена сила – арг. от чл.171, ал.1, изр.първо от АПК и чл.179, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.

Доколкото обаче формулярът е подписан от управителя на дружеството-жалбоподател и в тази връзка съдържа извънсъдебно признание на отразените в него обстоятелства, съдът счита, че същите следва да бъдат взети предвид при решаване на делото.

Спазено е изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за посочване в акта на правните основания за неговото издаване. Съдът намира, че органът е съобразил указанията, дадени с решение № 21 от 31.01.2018 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 838/2017 г., оставено в сила с решение № 1694 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4266/2018 г., VII о.

С това съдебно решение е отменен предходният акт на същия орган - решение № РД-16-1336/12.10.2017 г., като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради непосочване в акта на конкретното правно основание за неговото издаване. В мотивите към своя съдебен акт АС-Велико Търново е отбелязал, че в него административният орган не бил посочил нито едно конкретно правно основание по чл.57 или чл.58 от ЗУСЕСИФ за недопустимост на разходите, с което да мотивира волята си да откаже верификация на разходите по договора за БФП. На органа са дадени указания, при преценката за допустимост на разходите, да съобрази установените факти за всеки отделен разход като те бъдат подведени към конкретна хипотеза на приложимите правни норми от европейското и националното законодателство. Видно от оспореното в настоящото производство решение, като правно основание за недопустимост на разходите, в него е посочена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, както и клаузите на чл.1.1 от общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ и чл.7.4 от договора за безвъзмездна финансова помощ. Жалбоподателят поддържа, че формалното добавяне на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ в началната част на акта не съставлява изпълнение на дадените от съда указания, доколкото отново не са посочени нарушените правни норми, и моли на това основание оспореният административен акт да бъде обявен за нищожен съгласно чл.177, ал.2 от АПК. Трайна е практиката на ВАС, че когато отмяната на административния акт е на основание допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както е в настоящия случай, хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК няма да намери приложение, дори когато дадените с отменителното съдебно решение указания за надлежното мотивиране на акта не са изпълнени. Това е така, защото в тези случаи с решението си съдът не разрешава спора по същество, поради което не се е формирала и сила на присъдено нещо по отношение на спорното материално право.

Следователно в този случай новият акт би бил унищожаем, или пък нищожен на друго, различно основание, но не и нищожен на основание чл.177, ал.2 от АПК. Следва да се приеме, че с посочването в административния акт на приложимото според УО правно основание за отказ за верификация на направените от бенифициента е изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Дали органът е издирил коректната правна норма, която регулира съответното материално правоотношение, е въпрос на правилното приложение на материалния закон и касае различно отменително основание – това по чл.146, т.4, а не по т.3 от АПК.