Определение № 2929 от 29.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2929 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502614 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.418, ал.5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., чрез процесуалния представител юрк. Д.И., против Разпореждане № 23639/14.08.2024г., постановено по ч.гр.д. № 13158/2024г. на Районен съд-Пловдив, IV гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника В. С. А. за вземания по договор за потребителски кредит № 720031225275 от 07.11.2022г., обявени за предсрочно изискуеми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 26.07.2024г. до окончателното изплащане, както и разноски.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че договорът за потребителски кредит, на който заявителят основава своите вземания, е подписан по електронен път от разстояние от кредитополучателя в неработен ден, а именно в събота на 05.11.2022г. При сключване на договори от разстояние в неработни дни системата на банката регистрирала сключването им в следващия работен ден, като за процесния договор това било понеделник - 07.11.2022г. Поради тази причина в извлечението от счетоводните книги и в обстоятелствената част на подаденото заявление по чл. 417 ГПК като дата на сключване на договора била посочена датата 07.11.2022г., а в приложения към заявлението договор - датата 05.11.2022г. По изложените съображения от въззивния съд се иска да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, претендирани в заявлението по чл.417 от ГПК. Претендира разноски за държавна такса за настоящото производство.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК 1 от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против В. С. А., ЕГН: **********, за следните вземания: 1240,67 лв. – главница; 235,19 лева – договорна лихва за периода 15.01.2024г. – 25.06.2024г.;

53,04 лв. – лихва за забава за периода 15.01.2024г. – 11.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2024г. до окончателното им изплащане. Вземанията са дължими по договор за потребителски кредит № 720031225275 от 07.11.2022г., сключен между страните и са обявени за предсрочно изискуеми на 25.06.2024г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението и е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането против длъжника в едномесечен срок от уведомяването, като в противен случай не би могъл да се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса. За да достигне до този извод, ПдРС е счел, че не са изпълнени изискванията на чл. 417, ал.1, т.2 ГПК за представяне не само на счетоводно извлечение от банката, но и на документа, от който произтича вземането заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Този извод не се променял и от депозираната от заявителя уточнителна молба от 13.08.2024г., в която се сочи, че не е налице разминаване между данните в заявлението, счетоводното извлечение и уведомлението за предсрочна изискуемост от една страна и представения към заявлението договор за кредит от друга, доколкото същият е сключен по електронен път в ден събота /05.11.2022г./, а първата счетоводна работна дата, на която същият е бил осчетоводен е 07.11.2022г. Според първоинстанционния съд това само потвърждавало извода, че посоченият в заявлението документ, от който произтича вземането, не съществува, тъй като на датата 07.11.2022г. договор между страните не е бил сключен. Ето защо кредиторът не следвало да се ползва от облекчения ред за събиране на своето вземане чрез незабавно изпълнение, доколкото не било налице документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение задължение.

Въззивният съд намира обжалваното разпореждане за неправилно.

Разликата в заявлението по чл. 417 ГПК, счетоводното извлечение и уведомлението за предсрочна изискуемост от една страна и представения към заявлението договор за кредит от друга не е съществена, доколкото единственото разминаване е по отношение на датата на сключване на договора за заем и в уточнителната молба е посочена причината, на която то се дължи. Съществените елементи на договора за паричен заем са размерът на паричната сума, която заемодателят предоставя на заемателя, поетото от заемателя задължение да я върне, както и срокът, до който това трябва да стане. По напълно идентичен начин са посочени номерът на договора, страните, неговият предмет, права и задължения, размер на задължението. По тези съображения може да се възприеме, че облигационното правоотношение между страните по приложения договор за потребителски кредит е същото като това, въз основа на което се претендира дължимостта на сумите в заповедното производство.

Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане на заявлението по същество при спазване на правилата 2 за потребителска закрила. Направените в настоящото производство разноски от частния жалбоподател следва да бъдат претендирани пред първоинстанционния съд, който ще се произнесе по тях съобразно основателността на заявлението.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 23639/14.08.2024г., постановено по ч.гр.д.

№ 13158/2024г. на РС-Пловдив, ІV гр.с.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Пловдив, ІV гр.с., за продължаване на процесуалните действия по ч.гр.д. № 13158/2024г., съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3