Решение № 1107 от 08.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100501589 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20163574/27.07.2021 г., постановено по гр. д. № 13055/2021 г. по описа на СРС, 34 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Б. К. и Д. Б. С., искове с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат разделно /всеки от тях по 1/2 част/ следните суми: сума в общ размер от 4360,02 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 11.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 11.11.2020 г.

/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 37,57 лева – главница за дялово разпределение за периода от 11.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 11.11.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 608,26 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 29.10.2020 г. и сума в общ размер от 7,99 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 29.10.2020 г., като предявените искове са отхвърлени, както следва: искът за разликата над сумата от 4360,02 лева до пълния предявен размер от 4811,80 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 10.11.2017 г.; искът за разликата над сумата от 37,57 лева до пълния предявен размер от 40,31 лева и за периода от 01.10.2017 г. до 10.11.2017 г.; искът за разликата над сумата от 608,26 лева до пълния предявен размер от 702,84 лева; искът за разликата над сумата от 7,99 лева до пълния предявен размер от 8,83 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 145,34 лева – разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски в размер на 39,54 лева. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Б.Б.“ ООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените 1 искове срещу Д. Б. К. и Д. Б. С., е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че в конкретният случай изискуемостта настъпва съобразно приетите Общи условия на дружеството. В раздел IX от Общите условия, чл. 33, ал. 1 е определен редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага, че СРС неправилно е приел, че задълженията за периода 01.05.2017 г. – 10.11.2017 г. са погасени по давност, като не е съобрази обстоятелството, че сумите по обща фактура № 96582421/31.07.2018 г. за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. са изискуеми от 15.09.2018 г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 11.11.2020 г., поради което за вземанията на ищеца не са настъпили последиците на погасителната давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове, като му присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Д. С. С., с който я оспорва. Излага съображения, че правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че задълженията за периода 01.05.2017 г. – 10.11.2017 г. са погасени по давност. Поддържа, че погасителната давност за процесните фактури е започнала да тече 45 дни след издаването им, а изложените във въззивната жалба доводи са неоснователни. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Д. Б. К..

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Д. С. С.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот.

Счита, че клаузата на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от ОУ са нищожни на основание чл. 146, ал.

1, предл. 1 ЗЗП, като неравноправни – противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал. 1 от ОУ/- в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по чл. 32, ал. 2 от ОУ/ - отново в 30 дневен срок след публикуването на интернет страницата на продавача. Така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или смартфон/, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителите не може да бъдат задължавани да правят значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и отделно от тях - да плащат и допълнителни парични вноски, които да им гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор. Ето защо счита, че не е изпаднал в забава, тъй като липсва договорен падеж и покана за плащане по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение в обжалваната част и да отхвърли предявените срещу Д. С. С. искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който я оспорва като неоснователна.

Третото лице - помагач на ищеца - „Б.Б.“ ЕООД не е депозирало в срока по чл. 263, 2 ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.

Решението е влязло в сила в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК искове срещу ответницата Д. Б. К., като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.11.2020 г., подадено от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Б. С. и Д. Б. И. е образувано ч. гр. д. № 55969/2020 г. по описа на СРС, 34 състав. На 03.12.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу длъжниците за сумата от 4811,80 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.11.2020 г. до изплащането на вземането, мораторна лихва в размер на 702,84 лв. за периода 15.09.2018 г.

– 29.10.2019 г., сумата от 40,31 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпрделение за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.11.2020 г. до изплащането на вземането, мораторна лихва в размер на 8,83 лв. за периода 01.12.2017 г. – 29.10.2020 г., както и сумата от 161,28 лв. разноски по делото, от които 111,28 лв. за държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Сумите са разпределени както следва: Д. Б. С. – ½ и Д. Б. И. – ½.

Срещу заповедта за изпълнение и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжниците, поради което в изпълнение на указанията на съда, ищецът е предявил искове в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК за установяване на вземанията си по исков ред.

С доклада по делото СРС е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството по изпълнение на задъжлението за доставка на топлинна енергия и за разпределение на топлинна енергия за процесния период, за което в възникнало задължение за цената на предоставената услуга в исковия размер.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.06.1991 г., с който купувачите Б.Д. С. и М.И. С.а са придобили недвижим имот – апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж. к. „****.

Видно от удостоверение за наследници от 23.12.1998 г,, издадено от Столична община, район „Красно село“ за Б. С., починал на 24.10.1998 г. и оставил за свои наследници по закон М.И. С.а, Д. Б. И. и Д. Б. С..

Видно от удостоверение за наследници от 23.04.2004 г., издадено от Столична община, район „Красно село“ за М.И. С.а е починала на 17.05.2003 г. и оставила за свои наследници по закон Д. Б. И. и Д. Б. С..

Видно от приложен протокол от проведено на 04.07.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София ж. к. ****, вход „А“ етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си удостоверили горното решение.

Представен е договор № 1846 от 11.09.2002 г., сключен между етажна собственост с адрес: гр. София, ж. к. ****, вх. „А“, „Б“ и „В“– възложител и „Б.Б.“ ООД – изпълнител, с който дружеството се задължило да извърши услугата „топлинно световодство“, да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след приключване на 3 годишното отчитане.

Представен е договор от 28.05.2018 г., сключен между „Топплофикация София“ ЕАД – възложител и „Б.Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г.

Представени са съобщение към фактура № 0106397954/31.07.2019 г. и фактура № 0096582421/31.07.2018 г.

Представени са индивидуални справки за използвана топлинна енергия за абонатен № 70126 за периода 01.05.2017 г. – м.04.2013 г., издадени от фирмата за дялово разпределение; формуляри за отчет за адрес: ж. к. ****, вх. 1, ет. 4, ап. 10 от 10.05.2018 г. и 21.05.2019 г.; документ за връчване на изравнителни сметки на представител на етажната собственост и сертификат за типово одобрение на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за отопление.

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно счетоводна експертиза, по партидата за абонатен № 070126 за процесния период няма данни за извършени плащания на задълженията за исковия период. Дължимата главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е в общ размер на 4811,80 лв., а за дялово разпределение е в размер на 40,31 лв. Обезщетението за забава за периода 15.09.2018 г. – 29.10.2020 г. е в размер на 702,01 лв., а върху главницата за дялово разпределение възлиза в размер на 8,83 лв. Дължимата топлинна енергия за периода 11.11.2017 г. до 30.04.2019 г. е на стойност 4360,02 лв., а обезщетението за забава е в размер на 608,26 лв. За услугата дялово разпределение задължението е в размер на 37,57 лв., а за обезщетението за забава е 7,99 лв.