Определение № 66 от 25.01.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. Перник, 25.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500803 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с рег. № 24116/17.11.2023г., подадена от В. С. Р., с адрес за призоваване: ***, чрез пълномощника й адв. Г. Ц. В. – САК, срещу Определение № 3436/20.10.2023г., постановено по гр. д. № 4255/2023г. по описа на Районен съд – Перник, с което съдът е върнал искова молба с вх. № 18137 от 31.08.2023г., подадена от В. С. Р., и е прекратил производството по делото.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се в същата, че обжалваното определение е лишено от всякаква задълбочена аргументираност и юридическа обоснованост, както и че интересите на ищцовата страна са изцяло игнорирани, за сметка на тези на ответниците, като поставени в приоритетност. За фрапиращо и необяснимо жалбоподателката намира обжалваното определение досежно датата, на която същото е постановено – 20.10.2023г., предвид, че на същата датата ищцата е подала писмен отговор. Поради това у жалбоподателката възникнал въпроса кога съдът е успял да се запознае с отговора на ищцата, за да може на същата дата да се постанови обжалваното определение в обем от 10 страници. На следващо място жалбоподателя заявява, че е изпълнил дадените от съда указания, като отговорите й били достатъчно обстоятелствени и изготвени в съответствие с изискванията на съда. Сочи се, че и в двете разпореждания на съда са били поставени едни и същи въпроси към ищцата, което навеждало последната към мисълта, че към отговорите й е подходено неаналитично и без необходимата задълбоченост. В заключение жалбоподателката счита, че на съдията не е било ясно какъв е предмета на иска, поради което същия е предпочел да прекрати делото от гледна точка на неговата потенциална сложност, като 1 по този начин показва отказ от разглеждането и решаването на казуса.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Единствения правен довод, който би могъл да се извлече от съдържанието на частната жалба е свързан с въпроса досежно изпълнението или не на дадените от съда указания, респ. с правилността или не на действията на първоинстанционния съд, свързани с прилагане на негативните последици на чл. 129 ал. 3 от ГПК. В останалата част, твърденията, освен, че противоречат на изискванията на чл. 12 от ЗСВ (представляващо самостоятелно основание за оставянето им без разглеждане, имплицитно съдържат житейски нападки, а не правни доводи, поради и което за съда не съществува задължение да ги разгледа по същество. В тази връзка, настоящия съдебен състав следва да припомни на страните и разпоредбата на чл. 3 от ГПК, изискваща добросъвестност при упражняване на процесуални права и съобразяване с добрите нрави.

Досежно правилността на обжалвания съдебен акт, настоящия съдебен състав намира следното:

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с искова молба, подадена от В. С. Р., чрез пълномощника й адв. Г. В. – САК, с която са отправени следните искания към съда:

1. Да се прогласи нищожността на делбата на процесния недвижим имот, като неподеляем;

2. Да утвърдите правото на ищцата на единствен законен собственик на двете процесни УПИ в качеството й на добросъвестен владелец и собственик по цитирания нотариален акт от 1977г. и

3. Да бъдат осъдени ответниците да компенсират ищцата за всички подобрения в имота до неговото разделяне от съда и съответно да заплатят разноските по делото.

В исковата молба са изложени твърдения, видно от които с Решение № 560 от 14.06.2002г. на РС – Перник, е допусната съдебна делба между С. В. С., Д. В. С. и В. С.

С. (Р.) на дворно урегулирано застроено място (урегулиран поземлен имот), представляващо парцел ***, квартал *** по плана на с. ***, обл. ***, с площ от 1 556 кв. м. Твърди се, че с Обявление № 5541/04.01.2006г. на Кмета на Община – Перник, е съобщено на заинтересованите лица, че е изработен проект за частично изменение на ПУП – план за регулация на УПИ – ***, квартал *** по плана на село ***, обл. ***.

Сочи се, че по искане на жалбоподателката, с Определение № 726/15.11.2007г. Районен съд – Перник е определил обособяването на два урегулирани поземлени имоти, съответно с площи по 778 кв. м. всеки. На 12.07.2010г., с теглене на жребий е приключено делбено производство по гр. д. № 949/2002г. на РС – Перник. На базата на този жребий, ищцата (понастоящем жалбоподател) получила в изключителна собственост дял първо от процесния имот: УПИ ***, квартал *** по плана на с. ***, с площ от 778 кв. м., заедно със изградената в него едноетажна жилищна сграда, при граници на имота: улица, УПИ, за които са отредени по действащия регулационен план 2 парцели ***, *** и ***. Твърди се, че в хода на делбеното производство ищцата не предявила иск за подобренията, които била извършила за своя сметка, и ищцата не е била компенсирана за тези подобрения.

В исковата молба се излага още, че със Заповед № 1894/02.12.2013г. на Кмета на Община Перник е бил одобрен проект за ПУП – план за регулация на УПИ *** в квартал ***, като с плана за регулация се променя вътрешната регулационна линия между УПИ *** и УПИ ***, която се поставя в съответствие с имотната граница на ПИ 596. Ищцата, намирайки, че процесния имот е неподеляем, е отправила жалба до Административен съд – Перник от 22.02.2015г., с която се противопоставила на разделянето на процесния имот на две самостоятелни УПИ-та, но жалбата била отхвърлена.

В заключение се твърди, че към настоящия момент отредения на ищцата по жребий дял от процесния имот, независимо от промяната във вътрешните граници, е предмет на системни нарушения на нейното владение от страна на ответниците, изразяващи се в следното: 1. Влизане в нейния имот в нейно отсъствие на подставени лица, които ответниците подстрекават; 2. Видими липси на продукция и инвентар и 3.

Нарушаване и подменяне границите на имота на ищцата.

С Разпореждане № 11770/08.09.2023г. първоинстанционният съд, констатирайки наличието на нередовности на исковата молба, е оставил производството по делото без движение, давайки на ищцата конкретни и ясни указания за отстраняване на констатираните нередовности. Последните, от своя страна, са били ясно и изчерпателно посочени в обстоятелствената част на съдебния акт.

В изпълнение на дадените й указания, ищцата е депозирала писмена молба с рег.

№ 19775/27.09.2023г., в която освен посочване адреса на ответницата, са изложени и твърдения относно обстоятелствата, върху които ищцата основава исканията си.

Представени са и доказателства за внесена по сметка на РС – Перник държавна такса.

С Разпореждане № 12872/30.09.2023г., съдът, след като е намерил, че дадените с предходното разпореждане указания са частично изпълнение, е дал нови указания на ищцата, по отношение на всеки един от предявените искове, като е указал на страната и негативните последици от неизпълнението на дадените указания.

На 20.10.2023г. от страна на ищцата, чрез пълномощника й, е депозирана молба с рег. № 21696, с която ищцата отново излага твърдения, че делбения процес трябва да бъде провъзгласен за нищожен, поради редица обстоятелства, изложени от ищцата. На второ място сочи, че моли съда да утвърди статуса й на добросъвестен владелец на процесния имот – УПИ, представляващо парцел *** в квартал *** по плана на село ***, с площ от 1556 кв. м., който имот ищцата е получила при тегленето на жребия за подялба. На трето място, отново се твърди, че ответниците нарушават владението на ищцата, като преповтарят твърденията си от предходно депозираната молба. Сочи се, че фактологията на посегателството ще бъде оповестено в съответното съдебно заседание. На следващо място ищцата сочи, че уточнява своето искане към съда да бъде защитено по съдебен ред от съда добросъвестното владение от ищцата на посочения в молбата недвижим имот. Изрично се сочи, че не става дума за защита правото на собственост, тъй като ищцата е единствен собственик на процесния имот.

Уточнява се, че ищцата никога не е твърдяла да е собственик на процесния имот въз основа на давностно владение, а твърди, че е собственик след делбата и жребия.

3

Ищцата, чрез пълномощника й, заявява, че не става ясно защо е написано „процесен период“, като намира, че целия абзац от разпореждането на съда се нуждае от тълкуване.

В заключение, ищцата се обръща към съда с молба да уважи нейното искане за компенсация на всички подобрения, направени от нейна страна, но в имота на ответниците, който им се е паднал по жребий след делбата, като в тази връзка се прави искане към съда да предостави възможност на ищцата в открито съдебно заседание да представи надлежна информация, в това число и в стойностно изражение, за направените подобрения в имота на ответниците преди делбата, чиято компенсация те й дължат.

С обжалваното Определение № 3436/20.10.2023г. съдът, след като е констатирал, че указанията на съда отново не са били изпълнени, е приложил неблагоприятните последици, предвидени в разпоредбата на чл. 129 ал. 3 от ГПК, като е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Съдът изцяло споделя мотивите и изводите на първоинстанционния съд, досежно наличието на неотстранени нередовности на исковата молба, респ. предпоставките на чл. 129 ал. 3 от ГПК.

Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал.

1, т. 4 и т. 5 от ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 от ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 от ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по, ал. 3 на същия текст.

Именно това е сторил първоинстанционния съд, като дори е дал повторна възможност на ищеца да приведе исковата си молба с изискванията на чл. 127 от ГПК.

Първоинстанционният съд е дал изключително подробни и ясни указания на ищцата, при което, с оглед и обстоятелството, че ищцата е била представлявана от упълномощен адвокат, притежаващ необходимата юридическа компетентност, страната не е била лишена от възможността да уточни исковите си претенции по начин, по който последните да съответстват на законовите изисквания. С уточнителните си молби, обаче, ищецът не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд, като в молбата си от 20.10.2023г. по същество е приповторил твърденията, изложени в исковата молба и тези, изложени в уточнителната молба от 27.09.2023г., които от своя страна са неясни и противоречиви. Страната отново е заявила, че искането й от съда се заключава в обявяване нищожността на процесната делба, без да посочва обстоятелствата, на които основава иска за нищожност на делбата. Както в исковата молба, така и в последващите две уточнителни молби, единственото основание, което се сочи за нищожност на делбата, е обстоятелството, че имота е неподеляем. Доколкото неподеляемостта на един имот не е пречка за извършване на делба по един или друг от предвидените в закона способи, то правилно 4 съдът е дал указания на страната да конкретизира иска си, чрез излагане на съответните твърдения, респ. чрез посочване на някое от основанията за нищожност на извършената делба. Страната, обаче, не е сторила това, поради което правилно съдът е приел, че указанията, дадени в тази насока, не са били изпълнени.