Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2415 от 17.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3088/2025
Вид
Решение № 2415
Подписан
17.04.2025
В сила
17.04.2025
Състав
Десислава Зисова, Кирил Стайков Петров, Валерия Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.61 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 2415 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20251100503088 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от Д.С.С. – длъжник по изп.д. №20208560400759, срещу разпореждане от 30.01.2025 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д.

№20208560400759.

Жалбоподателят Д.С.С. поддържа, че произнасянето е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че е дело с образувано срещу майка му, С.П., която е починала на 21.12.2022 г. Срещу нея е издаден изпълнителен лист по гр.д. №62887/2015 г. на СРС на 17.09.2019 г., а изпълнителното дело е образувано на 03.06.2020 г. Посочва, че покана за доброволно изпълнение му е връчена на 16.12.2024 г.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата. Сочи, че изпълнителното дело е образувано на 04.06.2020 г., като с молбата е поискано да бъде наложен запор върху банкови сметки и трудовото възнаграждение на ищеца, както и да се извърши опис и оценка на движими вещи. На 06.04.2022 г. взискателят е подал молба за извършване на конкретни изпълнителни действия, а на 06.06.2022 г. е наложен запор върху банковите сметки на 1 длъжника. След извършени справки е установено, е длъжникът е починал и изпълнителното дело е спряно по силата на закона за периода от 21.12.2022 г.

(датата на която е починал длъжникът) до конституиране на наследниците й – 16.12.2024 г., като през това време сроковете не текат. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са налице условията по чл.433, т.8 ГПК, тъй като са поискани и извършени изпълнителни действия през периоди, по-кратки от 2 години – на 03.06.2020 г. е образувано изпълнителното дело, на 09.07.2020 г. са наложени запори върху сметки и вземания на длъжника, с молба от 06.04.2022 г. взискателят е искал извършване на изпълнителни действия, а на 06.06.2022 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника. При извършена служебна справка в ГРАО, НБД „Население“ е установена настъпилата на 21.12.2022 г. смърт на длъжника, като с разпореждане от 12.06.2024 г. е прогласено спирането на делото. След снабдяване с удостоверение за наследници за връчени съобщения до наследниците за призоваването им към наследяване.

Наследникът Р.С.С. е представил съдебно удостоверение, съгласно което се е отказал от наследството на починалата. Наследникът Д.С.С. е заявил, че приема наследството. С Разпореждане от 13.12.2024 г. Д.С. е с конституиран като длъжник по делото и му е връчена покана за доброволна изпълнение.

Съдебният изпълнител счита, че Със смъртта на длъжника срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК спира да тече, а от 16.12.2024 г. – конституирането на наследника по закон като страна е започнал да тече двегодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което няма основание за прекратяване на производството.

Въззивният съд намира следното:

Процесното изпълнително производство е образувано по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД за събиране на съдебно установени вземания срещу длъжника С.Г.П.. Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение. Молбата за образуване на изпълнителното производство е входирана при съдебния изпълнител на 03.06.2020 г.

Установява се от приложеното изпълнително производство, че след 2 извършени справки със запорни съобщения от 09.07.2020 г. са наложени запори върху вземания на длъжника по банковите му сметки.

С молба от 06.04.2022 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия – запор върху трудово възнаграждение/пенсия и опис на движими вещи.

Със запорно съобщение от 09.06.2022 г. е наложен запор върху вземания на длъжника по банковите му сметки.

С молба от 30.01.2024 г. взискателят е поискал отново извършване на изпълнителни действия – запор върху пенсия и по сметки в банки и опис и изнасяне на публична продан на движими вещи.

Междувременно от справка от регистрите на населението е установена смъртта на длъжника на 21.12.2022 г. и с разпореждане от 12.06.2024 г. съдебният изпълнител е спрял производството по делото и е изискал удостоверение за наследници на длъжника. Такова е постъпило по делото на 25.06.2024 г. На 03.09.2024 г. е връчено съобщение за призоваване към наследяване на наследника по закон Р.С.С., който е уведомил съдебния изпълнител, че се е отказал от наследството на С.Г.П. и е представил съдебно удостоверение за извършения отказ. На 11.12.2024 г. е връчено съобщение за призоваване към наследяване на наследника по закон Д.С.С., който е уведомил съдебния изпълнител, че е приен наследството на С.Г.П.. С разпореждане от 13.12.2024 г. съдебният изпълнител е конституирал Д.С.С. като длъжник в производството.

С молба от 20.12.2024 г. длъжникът е поискали прекратяване на изпълнителното дело поради изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

С обжалваното разпореждане от 03.01.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д.

№20208560400759.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните 3 правнорелевантни факти. Прието е още, че прекъсващо течението на срока е „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“ С т.

3 на ТР №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС се разяснява, че перемпцията представлява санкция за кредиторовото бездействие, засягаща конкретното процесуално правоотношение. В настоящият случай не е налице бездействие на взискателя, продължило през период, превишаващ две години, от което бездействие да настъпят неблагоприятните за него последици – прекратяване не изпълнителното производство поради перемпция. Молби с искане за пристъпване към изпълнение и посочване на конкретни изпълнителни действия са подавани своевременно – на 03.06.2020 г. (с молбата за образуване на изпълнителното дело), 06.04.2022 г. и 30.01.2024 г. Отделно от това, със смъртта на длъжника и по силата на настъпилото по силата на закона спиране на производството по делото, на основание чл.61 ГПК спират и всички започнали да текат, но неизтекли срокове – до конституиране на наследниците на длъжника, поради което в периода 21.12.2022 г. - 13.12.2024 г. срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е текъл. Ето защо съдът приема, че не е настъпило прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.С.С. – длъжник по изп.д.

№20208560400759, срещу разпореждане от 30.01.2025 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по 4 изп.д. №20208560400759.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5