Определение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Варна, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20243100900660 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 35377/03.12.20252025 г., подадена от адв.

О.Д. – процесуален представител на ответника „Еко Егс“ ООД, с искане за изменение на Решение № 466/01.12.2025 г. по т.д. № 660/2024 г. по описа на ОС – Варна в частта за разноските, като се присъди пълният размер на сторените и доказани разноски – 27 200,00 лв., от които 800,00 лв. депозити за СКТЕ и ССЕ и 26 400,00 лв. с ДДС – възнаграждение по договор с „Адвокатско дружество Д.а, Димитров и партньори“.

Молителят излага, че по делото е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално заплатено възнаграждение към адвокатското дружество (фактура и банково плащане), като счита за неправилен извода в решението, че възнаграждението следва да бъде „разделено“ поради участие на двама адвокати и поради ограничението на чл. 78, ал. 1 ГПК. Поддържа, че договорът е сключен с адвокатско дружество по чл. 71, ал. 1 ЗА, което е надлежно упълномощено, а допълнителното упълномощаване на конкретни адвокати по чл. 71, ал. 2 ЗА не променя характера на разноските като едно адвокатско възнаграждение за един адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Навежда и доводи, че заплатеният размер не е прекомерен, като самият съд е приел в мотивите на решението, че възражението за прекомерност е неоснователно.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца Д. Я., чрез адвокат Г., с който се изразява становище за неоснователност на молбата.

Поддържа се, че съдът правилно е присъдил разноски само за един адвокат, като е определил „възнаграждение за един адвокат“ в размер на 13 200,00 лв. с ДДС, което съответства на фактическата и правна сложност на делото и на критерия за справедливост и обоснованост. Прави се искане молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди направеното искане и становищата на страните, 1 намира следното:

Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Представен е списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В мотивите на Решение № 466/01.12.2025 г. съдът е приел, че ответникът е направил разноски в размер на 27 200 лв., в т.ч. 26 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, и е намерил за неоснователно възражението на насрещната страна за прекомерност.

По делото е установено, че процесуалното представителство е възложено с договор за правна защита и съдействие на „Адвокатско дружество Д.а, Димитров и партньори“, за което е издадена фактура с данъчна основа 22 000 лв. и начислен ДДС 4 400 лв., като общо платеното възнаграждение е 26 400 лв. с ДДС, платени по банков път по сметка на адвокатското дружество.

Действително, правната уредба на адвокатските дружества (чл. 71 и сл.

ЗА) допуска страната да упълномощи адвокатско дружество, което от своя страна може да упълномощи един или повече адвокати, чрез които да осъществи защитата. Вътрешните отношения между дружеството и адвоката или адвокатите са без значение за правото на страната да претендира сторените разноски.

Същевременно, в настоящия случай съдът е приел, че възнаграждение за един адвокат в размер на 13 200 лева с включен ДДС съответства на фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерен. Съотнесено именно към този размер за неоснователно е прието възражението на ищеца за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.

Цитираната от ответника практика на ВКС касае случаи, в които е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение поради това, че е представен договор с адвокатско дружество, а не с конкретен адвокат. В случая съдът намира, че не е налице пречка договорът за правна защита и процесуално представителство да е сключен с адвокатско дружество и, че не може да бъде отказано присъждане на адвокатско възнаграждение на това основание.

От друга страна, с оглед задължителния характер на даденото с решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда.

С Наредба № 1/09.01.2004 г. като основен критерий за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения е приет материалният интерес, спрямо който минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело би бил 21 954,00 лева без ДДС. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а съгласно ал. 2 размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован.

Според чл. 78, ал. 5 от ГПК критерият за определяне на адвокатското 2 възнаграждение от съда, когато по възражение на насрещната страна се намалява неговия размер, е действителната правна и фактическа сложност на делото. Материалният интерес е количествен показател, който няма пряка връзка с действителната правна и фактическа сложност на делото. Има случаи, в които по-големият материален интерес предполага по-голяма правна и фактическа сложност, но това не е закономерна последица. Действителната правна и фактическа сложност на делото е качествен критерий, който кореспондира с изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на възнаграждението да бъде справедлив и обоснован.

Съдът намира, че предявеният иск не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, независимо от избраната от процесуалните представители на ответното дружество линия на защита. Това мотивира съда да определи адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер 13 200 лева с включен ДДС. Така определеното адвокатско възнаграждение съдът намира за обосновано и справедливо с оглед на подлежащите на доказване факти, обема на събрания доказателствен материал, броя на проведените съдебни заседания, приложимите правни норми.

Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „Еко Егс“ ООД за изменение на Решение № 466/01.12.2025 г. по т.д. № 660/2024 г. по описа на ОС – Варна в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3