Решение № 81 от 16.05.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Шумен, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна В. Р.ва

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора П. Р. В. С. Кр. А. като разгледа докладваното от Румяна В. Р.ва Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233600600553 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда №11 от 20.07.2023г. по НОХД №177/2021г. Районен съд – Велики Преслав, е признал подсъдимия А. А. А., роден на **** г., от *****, за виновен в това, че на 19.06.2020г. в гр. Смядово, обл. Шумен, по ул.“К.Г. Йоргов" и на път II-73 край гр.Смядово, в посока гр.Шумен, управлявал МПС - лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Поло СДИ“ с рег.№ ****, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишeн срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 18-0869001450 от 26.06.2018г., влязло в сила на 18.10.2019 г., издадено от ВПД Началник сектор ОДМВР - Шумен, Сектор Пътна полиция – Шумен, за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, като на основание чл. 343в, ал. 2, вр.чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500,00 /петстотин/лева, като определил на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“. Също така с присъдата на осн. чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение групираното наказание на подсъдимия А. по НОХД 1792/2018 г. на РС-Велики Преслав, а именно лишаване от свобода за срок от една година, како постановил да бъде изтърпяно отделно при първоначален общ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. С присъдата осъдил подсъдимия на осн.чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата: в размер на 292,80 лева - по сметка на ОД на МВР – Шумен и в размер на 1056,60 лева - по сметка на РС-Велики Преслав.

Така постановеният съдебен акт е бил обжалван подсъдимия А. А. А. чрез двама от пълномощниците му поотделно адв.Е. Б. и адв.В. К..

В жалбата си адв.Б. намира присъдата на РС за неправилна, необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения и явно несправедлива. Според него присъдата е необоснована, защото приетите от съда 1 факти не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Смята, че е нарушен материалния закон, защото не са налице обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК, че осъщественото от подсъдимия не представлява състав на престъпление; Според него в присъдата не е посочено времето на извършване на деянието и поради това е постановена при съществени процесуални нарушения; налице е необективно изследване на събраните доказателства и съдът е дерогирал факта, че по делото липсват веществени доказателства и експертизи доказващи съпричастността му, не е изяснил защо приемал само обвинителните доказателства, а е отхвърлил оправдателните.

Съществено нарушение било и това, че съдът не бил обсъдил в задълбоченост възраженията и доводите на защитата. Също така прави оплакване, че присъдата е явно несправедлива, тъй като наказанието е прекалено тежко - завишено, като не били отчетени младата му възраст, ниската степен на обществена опасност на деянието, тежкото психично състояние на дееца, които били изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и обуславяли приложението на чл.55 от НК. Моли да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан подсъдимия, или да бъде върнато делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения или да бъде наложено наказание под законовия минимум с приложение на чл.55 от НК.

В жалбата си адв.К. изразява недоволство от постановената присъда и приведеното наказание „лишаване от свобода“ по предходно осъждане. Смята, че присъдата е постановена в противоречие с материално-правния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно е несправедливо въпреки минималния му размер. Моли да бъде извършено всестранно разглеждане на делото и горепосочената присъда да бъде отменена изцяло и да бъде постановена друга, с която А. да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, базирано основно и на предположение, като бъде отменено и привеждането в изпълнение на предходното наказание.

Преди даване ход на делото пред въззивния съд, е постъпило допълнение към въззивната жалба от адв.Е. Б. от БлАК, с което се поддържат аргументите в нея. Акцентира, че: в обвинителния акт било посочено, че подзащитният му бил обвинен в извършването на едно деяние на две различни места на една дата, без да е налице обвинение по смисъла на чл.26 от НК; че свидетелите са видели А. да стои до спрял повреден автомобил с отворен капак и багажник и никой не бил виждал автомобила да се движи. Въпреки, че часът на извършване на деянието не бил задължителен елемент на обвинението, в случая имало значение дали въобще е осъществено процесното деяние. Незаконосъобразно и неправилно бил кредитиран разпита на полицейския служител В. А., а показанията му не кореспондирали с повдигнатото обвинение. Обстоятелството, че А. бил управлявал автомобил в Смядово се базирало само на показания на свидетели, които били дълбоко заинтересовани и имали интерес подсъдимият да бъде признат за виновен. Поддържа, че ако се приеме за доказано повдигнатото обвинение, то случаят е малозначителен по чл.9 ал.2 от НК, защото на практика един семеен скандал по повод родителските права е довел до използването на прокуратурата и наказателния съд за неговото решаване. Смята, че смекчаващите отговорността обстоятелства определят подсъдимия като личност с изключително ниска обществена опасност, а самото деяние не разкривало завишена такава.

По същите причини счита, че наложеното наказание е явно несправедливо, несъразмерно тежко, непропорционално на действителната обществена опасност на деянието и на дееца, поради което моли в случай, че подзащитният му не бъде оправдан, на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК, наказанието да бъде намалено към минималния размер предвиден от закона.

Преди даване ход на делото пред въззивния съд, е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв.В. К. от БлАК, с което се поддържат аргументите в нея и се доразвиват. Сочи, че ОА е съставен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото обвинението в диспозитива било неясно и вътрешно противоречиво, а в мотивите на съда било разширено. Смята, че не може едно деяние да е извършено на две места в различни посоки без да е посочен часа и че не може да бъде посочено край гр.Смядово, както и че не става ясно дали става въпрос за едно или две деяния и на едно или две места. Смята, че показанията на свид.В. А. са тенденциозни и неправдоподобни и следва да се изключат, защото е извършвал действия по разследването. Сочи, че свидетелите М., Ж. и И. са видели подсъдимия да сменя гума, а не да управлява, а дадените пред тях обяснения не били по реда на НПК. Критичността на съда при обсъждане на показанията според адв.К.

2 била само по отношение на свид.А.. Предлага собствен анализ на гласните доказателства.

Изразява недоволство от заключението на КСППЕ. Смята, че записите в тетрадката на РУ били съставени за случая. Моли подсъдимият да бъде оправдан, но излага доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбите с допълненията към тях за допустими, но неоснователни. Смята, че присъдата е правилна и законосъобразна и подробно излага аргументите си, поради които моли да бъде потвърдена.

За последното съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият отново упълномощава адв.Т. Р. от АК - София, адв.В. К. от АК – Благоевград и за първи път адв.Р.

В. от АК – Силистра.

Защитникът адв.Р. поддържа жалбата на сочените в нея основания и аргументите на колегата му от първата инстанция. Смята, че са налице множество процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт и в хода на съдебното следствие и при изготвяне на мотивите, както и нарушение на материалния закон защото доверителят му е признат за виновен за престъпление което не бил извършил. Подробно излага аргументите си, които по съществото си покриват изложените аргументи в допълнителните писмени изложения към жалбите. Моли за оправдателна присъда, или алтернативно за рязко намаляване на наказанието.

Защитникът адв.В. заявява, че се надявал да бъде допусната повторната психологическа експертиза, защото така според него останало неясно дали подсъдимият няма заболяване шизофрения. Смята решението на РС – Велики Преслав за необосновано, непълно и неправилно и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане в първоинстанционния съд с указания да назначена такава експертиза от професор. На второ място сочи, че свид.Г.А. била във вражески отношения с А. и го била очернила, без той да е извършил престъплението, поради което моли за решение, че той не е извършил това престъпление.

Защитникът адв.К. в хода на съдебните прения се оплаква, че възраженията му не са били приети от РС. Смята, че са налице неясноти в обвинението, които е недопустимо да не се разглеждат след разпоредителното заседание и смята, че този довод не е коментиран с мотивите към присъдата. По същество предлага пространен анализ на доводите изложени в писменото му изложение към жалбата. Освен това според него не следва да се приемат заключенията на експертизите, защото те били в противоречие с медицинската документация. Акцентира и на агресивното отношение на свид.Г.А. спрямо подзащитния му.

Смята, че подсъдимият е осъден по обвинение за продължавано престъпление, каквото не му е било предявено. Моли да бъде отменена необоснованата присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Сочи, че било отказано събиране на доказателство за майката на децата на подзащитния му. Оспорва нелогичните обяснения според него на полицейския началник.

Смята, че има съмнение относно психичното състояние на подсъдимия и всички тези съмнения следва да се считат в полза на подсъдимия. Производните доказателства според него нямат база в конкретния случай. Поради процесуалните нарушения и противоречията в доказателствата, предлага присъдата да бъде отменена, а А. да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, както и да бъде отменено привеждането в изпълнение на предходното наказание.

В защитната си реч подсъдимият поддържа изложеното от неговите адвокати, заявява че е невинен и отново просторно излага обстоятелства свързани с влошените им отношения със семейството на жена му.

В последната си дума моли да се върне делото отначало, да се вземат правилните решения, без началника в Преслав да вървят нещата, защото той бил човека, където влошава нещата.

Жалбите са подадени в срока по чл. 319 от НПК и като такива са допустими.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК и като инстанция по същество, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд в съдебно заседание провел съдебно 3 следствие по общия ред, при което са събрани гласни и писмени доказателства. Изслушани са показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното следствие, приобщени са по реда на чл.281 от НПК показания на свидетелите дадени в хода на ДП, изслушани са обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие, проведени били няколко очни ставки в хода на съдебното следствие, изслушани са и вещите лица по изготвените съдебнографическа експертиза, съдебно-медицинска експертиза, комплексна съдебно психиатричнопсихологическа експертиза, заключенията по които са приети като пълни обосновани и компетентно дадени. Съдът приобщил писмените доказателства събрани в хода на досъдебното производство на основание чл.283 от НПК, включително Наказателно постановление № 18 18-0869-001450/ 26.06.2018г., АУАН № 330662/19.06.2020г.; справка за нарушител/водач, документ от ЦАИС за получаване на НП 18-0869-001450/26.06.2018 г.; справки, ведно с приложени документи от сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен и РУ-Шумен свързани с връчване на НП № 18-0869-001450/26.06.2018 г., като събрал и множество допълнителни гласни и писмени доказателства и в хода на съдебното следствие - справки от МОН, справки свързани с административното позициониране на разклона за с.Кълново на II-73, справки за съдимост, медицинска документация.