Решение № 1174 от 22.10.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1174 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Анелия Маркова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000502256 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 57/1.02.2026 г., по гр.д. № 395/2025 г. на Окръжен съд - Перник, е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, във вр. с чл.240, ал.1, предявен от Н. С. В. срещу М. Р. М. за сумата от 60 000 евро, предоставена в изпълнение на сключен между страните договор за паричен заем от 09.02.2023 г.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 2269 от 23.03.2026 г., подадена от Н. С. В. - ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. В., с която се твърди неправилност на същото, поради нарушения на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът формирал неправилни фактически и правни изводи, което довело до постановяване на неправилен, поради необоснованост съдебен акт. Съдът не бил обсъдил представените от ищеца доказателства, неоспорени от ответника по надлежния ред, както и неангажирането от страна на ответника на доказателства относно обстоятелствата, за които същият носел доказателствена тежест. Не били обсъдени по отделно и в съвкупност представените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитания свидетел. Съдът приел за установено, че сумата в размер на 60 000 евро, която била предмет на сключения между страните договор за заем от 09.02.2023 г., била предадена на заемателката на датата на сключването му , съгласно чл. 2 от същия. Съдът приел, че подписването на договора от ответницата имало характер на потвърждаване на факта, че сумата била получена съобразно уговореното, като от този момента за М. М. било възникнало задължението да върне заетата сума в срок от 24 месеца от денs на сключването на договора. За обезпечение на задълженията, произтичащи от сключения договор за заем, в полза на ищеца била учредена ипотека върху недвижим имот с договор, обективиран в нотариален акт № 33. Том I, рег. № 325, дело №34 от 09.02.2023г. на 1 нотариус П. П., с р-н на действие Районен съд-Перник, вписан под № 723 в регистъра на нотариалната камара. Съдът правилно бил приел, че в първото по делото о.с.з., по реда на чл.145, ал.1 от ГПК, ищецът бил уточнил, че част от заетата сума в размер на 20 000 евро е предадена на ответницата в деня на сключване на договора, а останалата част в размер на 40 000 евро й е предадена на 13.02.2023 г. , в нейния дом, лично от ищеца. По делото било установено,че първоначалната уговорка между страните била за предаване на цялата сума в деня на сключване на договора, но предвид забавянето, свързано с изготвяне на докунентите и учредяването на договорната ипотека пред нотариуса, страните се споразумели устно остатъчната сума да бъде преведена по сметка на заемателката най-късно на по-следващия ден, поради което в чл.2 от договора страните били уговорили сумата да бъде предадена, а не че вече е предадена. Предвид наведеното в отговора на ответницата правоизключващо възражение за липса на възникнало задължение за връщане на процесната сума, спорен между страните бил въпросът дали процесните средства изобщо са били предадени на заемателката. От приетото като доказателство по делото копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, се установявало, че синът на заемателката, който е трето за спора лице, в качеството му на ипотекарен длъжник, учредил в полза на заемодателя Н. В. ипотека върху самостоятелен обект в сграда с подробно описани характеристики в нотариалния акт за обезпечение на задължението на М. М. в размер на 60 000 евро, произтичащо от сключения с ищеца договор за заем от 03.02.2023 г. От представените по делото писмени доказателства /копия от разписки и извлечение от банковата сметка с титуляр-ищецът/ по делото било установено, че на 03.02.2023 г. в обменно бюро „Олимп“ били приети на съхранение 20 000 евро от управителя на бюрото, на 14.02.2023 г. от сметката на ищеца на каса били изтеглени 14 000 евро, а на 13.02.2023 г.- изтеглени били допълнително 26 000 евро с наредител Н. В.. От показанията на разпитания по делото свидетел, доведен от ищеца, се установявало, че Н. В. и ответницата били колеги и приятели, но ищецът бегло познавал М. М., като в последствие бил разбрал, че между тях бил сключен процесният договор за заем. Свидетелят заявил, че В. бил съдружник в обща фирма със съпруга на заемателката, като изрично потвърдил, че знае за договорната ипотека, но не знае чия собственост бил имотът, върху който същата била учредена. Края на месец януари, ищецът бил споделил със свидетеля факта, че синът на отвеницата - И. имал нужда от пари и ищецът възнамерявал да му предостави в заем процесната сума от 60 000 евро, срещу предоставеното обезпечение. Първоначалната уговорка била към момента на сключване на договора, ищецът да му предаде сумата от 20 000 евро, а останалата сума се разбрали да отидат заедно до банката, тъй като сумите били големи и за тяхното теглене в брой била необходима предварителна заявка. Като неправилен е възприет извода на ОСПерник, че в чл.1 от договора за заем, страните били постигнали съгласие Н. В. да предостави на заемателката паричен заем сума в размер на 60 000 евро за срок от 24 месеца, като уговорката в чл.2 от договора, следвало да се разбира в смисъл, че сумата ще бъде предоставена на датата на сключване на същия, а в чл.4 било посочено задължението на заемодателя да предаде процесната сума на една вноска, на датата на подписване на договора. При тълкуване на горните уговорки, съдът неправилно приел, че в същия липсва обективирано изявление за предаване на сумата, както и неправилно бил приел, че са налице уговорки между страните за бъдещи действия от заемодателя, породени след подписване на съглашението, свързани с предаване на процесната сума. Съдът приел още, че учредяването на акцесорно задължение за реално обезпечение на чужд дълг само по себе си не доказвало факта на предаване на сумата, предмет на сключения договор за заем, във фактическата власт на заемополучателката.

По изложените съображения, въззивният жалбоподател твърди необоснованост на обжалваното решение, а от там й неправилност на същото в частта му относно присъдените на страните разноски в първоинстанционното производство. Моли се настоящата инстанция да отмени изцяло първоинстанционния съдебен акт, постановен по гр.д.№ 395, по описа за 2025 г. на ОС Перник и вместо него да бъде постановено решение, с което да уважи в цялост предявената искова претенция.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор, с който въззиваемата М. Р.

М. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли съдът да потвърди обжалваното решение като правилно, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, от Н. С. В. срещу М. Р. М. за сумата 60 000 евро. В исковата молба е посочено, че на 09.02.2023 г. между Н. С. В., в качеството му на заемодател и М. Р. М. като заемател бил сключен договор за паричен заем за сумата 60 000 евро, която според отразеното в чл. 2 била предадена на заемателя на датата на сключването му. Фактът на предаването й бил потвърден от М. М. чрез подписването на договора. В чл.3 било посочено, че заемодателят е предал на заемателя заемната сума на една вноска. За М. Р. М. възникнало задължение да върне заема в срок от 24 месеца от деня на сключване на договора. За обезпечаване на задълженията по договора за заем в полза на Н. С. В. била учредена договорна ипотека с договор, обективиран в нотариален акт № 33, том I, рег. № 325, дело № 34/ 09.02.2023 г. на нотариус П. П., № 723 на НК, върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се ***, с площ от 52,50 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 26, собственост на Г. И. М.. В първото по делото открито съдебно заседание, по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК Н. С.

В. конкретизирал, че част от заетата сума в размер на 20 000 евро предал на ответницата в деня на сключване на договора за заем, а останалата част от 40 000 евро й предал на 13.02.2023 г. в нейния дом, където я занесъл лично. М. Р. М. не изпълнила задължението си по договора за заем да върне предоставената парична сума. Н. С. В. е поискал от съда да осъди М. Р. М. да му заплати 60 000 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът М. Р. М. оспорва предявения иск. Признава, че поради семейни финансови затруднения се разбрали с ищеца на 09.02.2023 г. да подпишат договор за паричен заем и да бъде учредена в негова полза договорна ипотека, а след подписването на документите той да й преведе по сметка сумата 60 000 евро. Твърди, че в деня на подписване на договора, тъй като изготвянето на документите и учредяването на ипотеката пред нотариуса се забавили, страните договорили устно парите да бъдат преведени на следващия или най-късно на по-следващия ден по нейна сметка. Поради това в чл. 2 от договора било посочено, че сумата ще бъде предадена, а не че е предадена. В чл. 4 от договора заемодателят поел задължение да предаде сумата. Същата вечер М. Р. М. и съпругът й намерили друго разрешение на финансовите си проблеми и на следващия ден се свързали с Н. С. В. и се договорили с него да не превежда заемната сума, а ипотеката в негова полза да остане вписана, както и че ако им потрябват парични средства ще вземат уговорения заем. Заемните средства реално не били дадени от ищеца и получени от ответницата и М. М. оспорва твърдението, че Н. В. й е предоставил процесния заем.

Оспорва сключването на договор за заем при съображения, че договорът за заем е реален и се сключва с предаването на сумата, а в случая липсва предаване, поради което договорът не е сключен, а налице обещание за заем.

По делото е представен договор за паричен заем от 09.02.2023 г., сключен между Н. С. В. като заемодател и М. Р. М. в качеството й на заемател, в който е посочено, че Н. С. В. предоставя на М. Р. М. сумата 60 000 евро срещу задължение за последната да я върне в срок от 24 месеца от датата на подписване на договора. Съгласно чл.2 от договора заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя на датата на подписване на договора. В чл.4 е посочено, че заемодателят е длъжен да предаде на заемателя заемната сума на една вноска на датата на подписване на договора. Съгласно чл.8 за обезпечаване на вземанията на заемодателя заемателят се задължава да предостави обезпечение – договорна 3 ипотека на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР с адрес: ***, намиращ се в сграда с идентификатор ***, заедно с мазе № 26 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 33, том I, рег. № 325, дело № 34/ 09.02.2023 г., по описа на нотариус П. П., № 723 на НК, по силата на който Г. И. М. в качеството му на ипотекарен длъжник е учредил в полза на Н. С. В. ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР с адрес:

***, намиращ се в сграда с идентификатор ***, заедно с мазе № 26 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за обезпечаване на задължение на М. Р. М. към Н. С. В. в размер на 60 000 евро, произтичащо от договор за заем от 09.02.2023 г.

Представено е копие от разписка от 03.02.2023 г., пописана от Н. Г. за ЕТ „И.

П. – ИВ – Й. И.“, както и от Н. С. В., в която е посочено, че на същата дата са приети за съхранение в Обменно бюро „Олимп“ 20 000 евро от лицето Н. С. В..