Решение № 1835 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1835 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330201377 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-290/17.12.2021г. на Председателя на ДАМТН, с което на Министерството на земеделието, горите и храните, ЕИК 831909905, адрес гр.София, бул.”Христо Ботев”№55 е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 / хиляда/ лв. за нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/.

Жалбоподателят моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание.

Въззиваемата страна – ДАМТН - София, редовно призована претендира за потвърждаване на процесното НП. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в срок, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На 19.08.2020г. била извършена проверка от служители на ДАМТН на състоянието на язовир „Пясъчник“, находящ се в землището на селата Любен, общ.Съединение, с.Паничери, общ.Хисар и с.Беловица, община Хисар. Това съоръжение било собственост на МЗГХ. В хода на същата било установено, че по короната на язовирната стена асфалтовото покритие било с пукнатини.

Ето защо било дадено предписание по чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ на собственика да отстрани тези проблеми, а срок за това бил определен до 25.02.2021г. На 26.04.2021г. била извършена нова проверка от служители на ДАМТН, сред които и свид. К. Н.. Той отново констатирал, че пукнатините по короната на основната стена и страничните такива не са запълнени. При това положение и за горното на 13.07.2021г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с № 07030. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свид.К. Д. Н. - разпитан пред настоящия състав на съда, както и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви. Фактите практически не се оспорват от жалбоподателя, като се изтъкват процесуални нарушения и погрешно прилагане на материалния закон. Тези възражения са неоснователни. Действително към момента на деянието относимата норма на чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ предвижда Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми , за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. На това право съответства задължение на адресатите да ги изпълняват. За това недвусмислено сочи ал.2 на чл.190а. Възражението, че в случая административния орган е надхвърлил компетенциите си, защото яз.“Пясъчник“ фигурира в приложение №1 в т.35, е неоснователно. Всъщност ограничението за даване на предписание досежно този вид язовири касае само намаляването на водните обеми в тях, а не предписанията относно техническото им състояние. този извод може да се направи при внимателния 2 прочит на нормата чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ.

На следващо място ясно е описано както извършеното нарушение, което се изразило в бездействие, така и мястото на нарушението. Самият язовир попада в землището на повече от едно населено място и две общини. В случая е без значение точно стената и нейните странични крила къде попадат, защото от характера на местоположението им е ясно за кой обект става дума.

Собственикът на съоръжението е следвало да изпълни предписанията по запълване на пукнатините, но като не е сторил това, е извършил нарушението.

Доколкото срокът е бил до 25.02.21г., то на следващия ден вече е бил в нарушение. Последното е установено при проверката през м.04.21г., а в хода на същото е започнало и административнонаказателното производство със съставяне на АУАН на 13.07.21г. На следващо място компетентния орган да санкционира нарушението е с правомощия за цялата страна, а не за отделна община, с което да би имало риск да излезе извън териториалния си обхват.

Ето защо не е сонвателна критиката за липса на яснота при описание на нарушението и липса на активност от страна на наказващия орган за установените факти, при преценката дали да издаде НП. Не на последно място не е налице маловажност на случая, доколкото макар да се касае за липса на реално настъпили резултатни вреди , поради неизпълнение на предписанието, то нормата на чл.190а, ал.2 ЗВ не предвижда и не изисква настъпването на такива. Нарушението е на просто извършване, а целта е именно да се избегнат по-големи вреди. Потенциялния реск от значима повреда на язовирната стена, при това на голямо хидротехническо съоръжение, носи потенциален риск за голям брой лица и други субекти. Ето защо не е налице хипотезата на чл.28, б.а ЗАНН. Санкцията за неизпълнението на горното деяние е в чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. От нея следва неразривна връзка сочеща, че изпълнението на предписанието е задължително под страх от санкция. Не са били нарушени правата на жалбоподателя да разбере обвинението, защото словесно същото е точно описано. При това положение според настоящата инстанция правилно актосъставителя, а и наказващия орган са квалифицирали нарушението. Правилно наказващия орган е приложил санкционната норма, според която се наказва с имуществена санкция от минимум 1000 лв юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.190а, ал.2 ЗВ. В случая наказанието е на минимума и следва да бъде потвърдено.

3

При извършената служебна проверка не се откриха нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили процесното НП. Ето защо същото следва да се потвърди. При този изход на делото на ДАМТН следва да се присъди юрискосултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-290/17.12.2021г. на Председателя на ДАМТН, с което на Министерството на земеделието, горите и храните, ЕИК 831909905, адрес гр.София, бул.”христо ботев”№55 е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 / хиляда/ лв. за нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието, горите и храните, ЕИК 831909905, адрес гр.София, бул.”Христо Ботев”№55 да заплати на ДАМТНгр.София сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4