Решение № 7390 от 05.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7390 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100512499 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника СТОЛИЧНА ОБЩИНА С ЕИК 000696327 срещу Постановление от 10.10.2025 г. на ЧСИ Р.М., per. № 790 на КЧСИ, издадено по изпълнително дело № 20257900402624, в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнението в полза взискателя от сумата 600.00 лв. на сумата 200.00 лв.

Жалбоподателят сочи, че присъденото възнаграждение е прекомерно по размер и доказателства за заплащането му не са представени по делото. Освен това от страна на взискателя, чрез неговия процесуален представител са били извършени единствено действия по образуване на изп.дело. До прилагане на способ за принудително изпълнение ЧСИ не е достигнал и не е било необходимо. Съответно, извършените от процесуалния представител на взискателя действия се изчерпват с образуване на изп.дело.

Ето защо, моли обжалваното постановление да бъде отменено, като бъде отменен отказът на ЧСИ Р.М. да намали присъдените разноски от 600.00 лв. на 200.00 лв. съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия. Съобразно това моли за намаляване и на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Ответникът по жалбата взискател Г. П. К.

ИСКРА С ЕИК 000627145, чрез адв, И. Р. Ш. оспорва жалбата, като счита, че в негова полза 1 следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 600.00 лв., тъй като извършените процесуални действия не се отнасят само и единствено до образуване на изпълнителното дело, а и до процесуално представителство с реализиране на способи за принудително изпълнение. Освен това, задължението не било заплатено в срока за доброволно принудително изпълнение, поради което процесуалните действия са били необходими и съответно реализирани. Според отразяването в представения по делото ДПП, договореният размер адвокатско възнаграждение е бил заплатен в брой и оплакванията в обратен смисъл са неоснователни.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ Р.М. е посочила, че жалбата е неоснователна.

Твърди, че се дължи присъждане на разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в пълен размер 600.00 лв., който е съответен на минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

Жалбата е депозирана на 17.10.2025 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 10.10.2025 г., връчено на длъжника на 14.10.2025 г. Следователно, жалбата е подадена в срок.

С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.

2

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая изпълнителното дело е било образувано по молба от 18.09.2025 г. на взискателя Г. П. К. ИСКРА С ЕИК 000627145, чрез адв, И. Р. Ш. със съдебен адрес гр.София, 1407, р-н Лозонец, бул.******** и въз основа на Изпълнителен лист издаден на 25.08.2025 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Съдебно решение по ГД № 18545 от 2024 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 157 с-в/отд. е образувано изпълнително дело № 20257900402624 срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА С ЕИК 000696327 с адрес гр/с. СОФИЯ - п.к. 1000, УЛ. МОСКОВСКА № 33 (Адрес на управление).

Към молбата за образуване на изпълнително дело са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, удостоверяващи платен адвокатски хонорар в размер на 600лв, по силата на които ГРАДСКА П. К. ИСКРА упълномощава адвокат адв. И. Р. Ш., да я представлява по образуваното изпълнително дело.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 19.09.2025г.

На 24.09.2025г. под вх. №85065 е депозирано възражение от длъжника срещу размера на разноските по изпълнението, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя адв. И. Р. Ш. и пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

С постановление рег. № 10673/14.10.2025 г. от 10.10.2025 г., ЧСИ отказал да намали адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя - адв. И. Р. Ш., както и пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Взискателят е депозирал становище с вх. №98344/29.10.2025г./лист 27-30 по делото/, чрез адв. И. Р. Ш. срещу жалбата на длъжника. Счита, че същата следва да бъде отхвърлена, 3 като неоснователна, тъй като претендираният хонорар е съобразен с Наредбата. з

Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. е 200.00 лв. за образуване на делото и по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 400 лв. по чл.7, ал. 2, т. 2 - 7 от наредбата.

Според задължението към взискателя, дължимият минимален размер на адвокатските възнаграждения по Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на сумата 600 лв., от които 200.00 лв. за образуване на изпълнителното дело и 400 лв. за процесуално представителство.

Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за неоснователно.

По образуваното изпълнително дело се установи, че плащане на сумите не е извършено от длъжника след образуване на изпълнителното дело в срока за доброволно принудително изпълнение. Поради това дължимо е възнаграждение за образуване на изп.дело в размер на 200.00 лв. и в размер на 400 лв. за процесуално представителство. Чрез приложеното изпълнително дело се установява, че извършване на процесуални действия е било предприето от процесуалния представител на взискателя доколкото са били извършени именно по негова инициатива и същински изпълнителни действия по делото.

Освен изложеното, съдът намира че следва да добави и следното:

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 г. и актуалната практика на ВКС е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на което е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.

4

След постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните членки, съдебната практика отчита несъответствие с правото на ЕС на определените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на адвокатски възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая фактическата и правна сложност на образуваното изп.дело и извършените от процесуалния представител на взискателя действия сочат, че следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв., който размер е съобразен с минималния размер по НВАР.

Доводите на жалбоподателя, че договореният размер адвокатско възнаграждение не е било заплатен от взискателя, съдът намира за неоснователни с оглед удостовереното в съставения ДПП.

Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а постановлението на ЧСИ потвърдено като правилно и съобразено със закона.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба на длъжника СТОЛИЧНА ОБЩИНА С ЕИК 000696327 срещу Постановление от 10.10.2025 г. /рег. № 10673/14.10.2025 г./ на ЧСИ Р.М., peг. № 790 на КЧСИ, издадено по изпълнително дело № 20257900402624, в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника СТОЛИЧНА ОБЩИНА С ЕИК 000696327 за намаляване на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнението в полза взискателя Г. П. К. ИСКРА С ЕИК 000627145, от сумата 600.00 лв. на сумата 200.00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6