Решение № 619 от 12.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Й. К. Ч. като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Въззивно частно наказателно дело № 20231100602606 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК , вр. глава ХХІ от НПК.

С протоколно определение от 06.04.2023 г., постановено по НОХД № 3411/2023 г., СРС, НО, 11 състав, СРС в производство по реда чл. 306, ал. 1, т.

1 от НПК и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 от НК е групирал наказанията, наложени на Д. В. Д., както следва: първа група – наказанията, наложени на осъдено лице по НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС и НОХД № 14846/2021 г. по описа на СРС, като е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, като на основание чл. 24 от НК е увеличил така определеното най-тежко общо наказание с три месеца „лишаване от свобода“, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим; и втора група – наказанията, наложени на осъдено лице по НОХД № 4689/2022 г. по описа на СРС, НОХД № 6899/2021 г. по описа на СРС и НОХД № 16557/2022 г. по описа на СРС, като е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като на основание чл. 24 от НК е увеличил така определеното най-тежко общо наказание с три месеца „лишаване от свобода“, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

СРС на основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното общо най1 тежко наказание е приспаднато времето, през което осъденият е изтърпявал наказания по кумулираните съдебни актове.

СРС на основание чл. 59, ал. 1 от НК от така определеното общо найтежко наказание е приспаднал времето, през което осъденото лице е било задържано.

Срещу посоченото определение в срок е постъпила жалба от назначения служебен защитник на осъденото лице – адв. А. Ф.. В жалбата подробно се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение в частта, с която СРС е увеличил размера на определените общи наказания с три месеца „лишаване от свобода“, както и в частта, с която е променен режима на изтърпяване на наказанието по втората група. Твърди се, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 24 от НК, като определените общи най-тежки наказания биха постигнали целите си и без увеличаване техния размер на основание чл. 24 от НК. Сочи се, че СРС не е посочил на какво правно основание следва да се промени режима на изтъпяване на наказанието. Отправено е искане до въззивната инстанция за отмяна на първоинстанционното определение в обжалвА.та част. В жалбата не се иска събирането на нови доказателства.

В срок е постъпила жалба и лично от осъденото лице Д. В. Д.. Същият твърди, че същото е несправедливо по отношение увеличаване на определените общи наказания и строг режим на изтърпяване по втората група. Сочи, че предложението на СРП за групиране било второ по ред с това по НЧД № 14878/2022 г. по описа на СРС, НО, 103 състав. Моли да му бъде назначен служебен адвокат, който да защити интересите на осъдения пред СГС.

С определението за насрочване на делото, въззивният съд е преценил, че следва служебно с оглед обезпечаване изясняването в пълнота на делото, да се изиска актуална справка за съдимост на осъденото лице Д. В. Д., ведно с бюлетин и справка ГДИН за изтърпявани наказания, както и заверени преписи от присъдите и определенията, посочени в справка за съдимост на л.

15-17 от НЧД № 3411 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 11 състав, ведно с мотивите към тях.

В разпоредително заседание на 10.05.2023 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения и свидетели, изслушването на експертизи.

Допуснато е провеждането на съдебно следствие във връзка с изискване на писмени доказателства, а именно актуална справка за съдимост на осъденото лице, ведно с бюлетин и справка от ГДИН за изтърпявани наказания относно изтърпявани от осъдения Д. В. Д. наказания.

Защитникът на осъдения Д. – адв. Ф. от САК, счита, че следва да се групират наказанията, наложени на осъдено лице, както следва: в първа група – тези, наложени с присъда по НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС, НОХД № 14846/2021 г. по описа на 2

СРС и НОХД № 6899/2021 г. по описа на СРС ; във втората група – НОХД № 4689/2022 г. по описа на СРС и НОХД № 16557/2022 г. по описа на СРС. Сочи се, че следва да бъдат зачетени всички периоди на задържане на осъденото лице, а изтърпяната част от наказанията по НОХД № 4689/2022 г. по описа на СРС и НОХД № 16557/2022 г. по описа на СРС да бъде приспадната. Моли да бъде извършено групиране при най-благоприятния за осъдения начин.

Осъденият Д. В. Д. при дадената му възможност за лична защита е заявил, че поддържа искането.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като жалбата следва да бъде оставена без уважение. Ето защо отправя искане обжалваното определение да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

В последната си дума подсъдимият Д. В. Д. е заявил, че няма какво да добави.

Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебното заседание, подложи на А.лиз материалите, събрани по делото и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Осъденият Д. В. Д. е роден на **** г., в град София, българин, български гражданин, неженен, средно образование, осъждан, понастоящем в Централен софийски затвор, с ЕГН **********.

Съгласно приложена справка за съдимост Д. е осъждан 6 пъти, доколкото касателно осъждането му по НОХД № 9153/2008 г. по описа на СРС, НО, 9 състав е настъпила реабилитация по право на основание чл. 86, ал.

1, т. 1 от НК, т. е. осъждането е заличено и са отменени за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Шестте осъждания, касаещи предмета на настоящото дело са, както следва:

1. С влязло в сила на 08.12.2020 г. определение по НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, 101 състав, с което е одобрено споразумение, осъденият е признат за виновен в извършено за времето от 22.09.2019 г. до 11.07.2020 г. престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е прието при евентуално привеждане в изпълнение на така наложеното наказание да се приспада времето, през което лицето е било задържано по реда на ЗВМР за двадесет и четири часа – на 08.10.2019 г. и на 16.07.2020 г., както и времето, през което е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК за седемдесет и два часа от 07.10.2020 г., както и времето, в което спрямо него е действала мярка за неотклонение „задържане под стража“ – от 08.10.2020 г. до 08.12.2020 г.;

2. С влязло в сила на 01.06.2021 г. определение по НОХД № 3920/2021 3 г. по описа на СРС, 129 състав, с което е одобрено споразумение, Д. е признат за виновен в извършено в периода 02.06.2020 г. – 11.07.2020 г., престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение е определено да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е прието при евентуално привеждане в изпълнение на така наложеното наказание да се приспада времето, през което лицето е било задържано по реда на ЗМВР за двадесет и четири часа – на 03.06.2020 г. и на 15.07.2020 г.;

3. С влязло в сила на 27.11.2021 г. определение по НОХД № 14846/2021 г. по описа на СРС, 105 състав, с което е одобрено споразумение, Д. е признат за виновен в извършено на 13.02.2020 г., престъпление по чл.

194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години;

4. С влязло в сила на 01.06.2022 г. определение по НОХД № 4689/2022 г. по описа на СРС, 17 състав, с което е одобрено споразумение, Д. е признат за виновен в извършено на 21.01.2022 г., престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от така определеното наказание е приспаднато времето, през което Д. е бил задържан;

5. С влязло в сила на 01.11.2022 г. определение по НОХД № 6899/2021 г. по описа на СРС, 103 състав, с което е одобрено споразумение, Д. е признат за виновен в извършено на 22.10.2019 г., престъпление по ю чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години;

6. С влязло в сила на 23.02.2023 г. определение по НОХД № 16557/2022 г. по описа на СРС, 11 състав, с което е одобрено споразумение, Д. е признат за виновен в извършено на 07.12.2021 г., престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от така определеното наказание е приспаднато времето, през което Д. е бил задържан.

На първо място въззивният съд намира за нужно да посочи, че компетентен за произнасяне по въпроса за кумулиране на наказанията е бил именно СРС, 11-ти състав, доколкото същият е постановил последното влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение между осъдения и представителя на държавното обвинение (в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 16.11.2009 г., постановено по н.д. № 3/2009 г. на ОСНК, ВКС).

4

С атакуваното определение СРС е приел наличието на предпоставки за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, като е формирал две групи, както следва: първа група – наказанията, наложени на осъдено лице с присъда по НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС и НОХД № 14846/2021 г. по описа на СРС, като е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, като на основание чл. 24 от НК е увеличил така определеното найтежко общо наказание с три месеца „лишаване от свобода“, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим; и втора група – наказанията, наложени на осъдено лице с присъда по НОХД № 4689/2022 г. по описа на СРС, НОХД № 6899/2021 г. по описа на СРС и НОХД № 16557/2022 г. по описа на СРС, като е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като на основание чл. 24 от НК е увеличил така определеното най-тежко общо наказание с три месеца „лишаване от свобода“, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. СРС на основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание е приспаднато времето, през което осъденият е изтърпявал наказания по кумулираните съдебни актове. СРС на основание чл. 59, ал. 1 от НК от така определеното общо най-тежко наказание е приспаднал времето, през което осъденото лице е било задържано.

При описаните факти, въззивният съд, констатира, че са налице основанията за изменение определението на първия съд, като съображенията на въззивната инстанция от правна стрА. са следните:

Проверяваният съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са извършени деянията по цитираните дела и датите, на които са влезли в сила съдебните актове са налични предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр чл. 23, ал. 1 от НК за кумулиране на наложените на осъдения наказания по НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС и НОХД № 14846/2021 г. по описа на СРС – първа група и втора група – наказанията по НОХД № 4689/2022 г. по описа на СРС, НОХД № 6899/2021 г. по описа на СРС и НОХД № 16557/2022 г. по описа на СРС. В първата група адекватно районният съд е счел, че най-тежко се явява наказанието, наложено на осъдения Д. по НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, респ. по втората група – най-тежко се явява наказанието, наложено на осъдения Д. по НОХД № 4689/2022 г. по описа на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година.