Определение № 1554 от 05.11.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1554 гр. Шумен, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.в

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500625 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпили частни жалби:

1. Рег. № 15445/09.09.2025 г. на ШРС, депозирана от Г. Я. С. с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си – адв. Д. Г. от АК-Ловеч против определение № 2445/21.08.2025 г. по гр.д. № 200/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение № 537/08.07.2025 г., в частта за разноските.

Жалбоподателката счита, че определението е неправилно. Излага, че неправилно ШРС, след като е приел доводите й за дължимост на адвокатско възнаграждение, ведно с начислен върху него ДДС, заключил, че не са налице доказателства за регистрацията на адвокат Д. Г. по ЗДДС. Сочи, че такива се намирали в кориците на делото.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да постанови друго, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на адв. Г. ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. Претендира и направените разноски във въззивното производство.

В законния срок, насрещната страна – „Сити кеш“ ООД гр. София, чрез пълномощника си – адв. Х. М. от АК-София, подава отговор, в който счита, че жалбата е неоснователна. Отправя искане за спиране на настоящото производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-744/2023 г.

2. Рег. № 15701/15.09.2025 г. на ШРС, депозирана от „Сити кеш“ ООД гр. София, представлявана от Н.П.П., действащо чрез пълномощника си – адв. Х. М. от САК против определение № 2445/21.08.2025 г. по гр.д. № 200/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е оставена без уважение молбата й за 1 изменение на постановеното по делото решение № 537/08.07.2025 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят намира, че представеният по делото договор за правна помощ не било посочено конкретно дело, по което адвокатът представлява ищцата безплатно. Освен това, в същия не се установявало безспорно, че ищцата е близка на представляващия я адвокат. Оспорва и размерът на определеното от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Навежда доводи, обуславящи извод за прекомерност на присъденото по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА възнаграждение на пълномощника на въззиваемата, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото. Моли атакуваното определение да бъде отменено, като постановеното решение бъде изменено, като на ищцата не се присъждат разноски, представляващи адвокатско възнаграждение или размера на присъдените разноски да бъде намален.

В законния срок, насрещната страна – Г. Я. С., чрез пълномощника – адв. Д. Г. от АКЛовеч, подава отговор, в който счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че обстоятелството дали представляваното лице и близко на адвоката, не подлежи на доказване. Счита, че съдът правилно е определил размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Моли атакуваното определение да бъде потвърдено, като депозираната частна жалба бъде оставена без уважение.

Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явяват процесуално допустими.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за основателна, поради следното:

Производството по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските по настоящото дело било инициирано от ищцата – Г. Я. С. и от ответника „Сити кеш“ ООД гр. София. Първата от тях отправила молба постановеното по делото решение да бъде изменено в частта му за разноските, тъй като тя била представлявана безплатно от адв.

Д. Г.. Заявила е, че пълномощникът й е регистриран по ЗДДС и поради това към определеното му адвокатско възнаграждение следва да бъде начислен ДДС. Поискала от ШРС, на пълномощника да бъде присъдено възнаграждение с ДДС. Ответното дружество поискала решението да бъде изменено в частта относно разноските, като бъде отхвърлено искането на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение. Посочило е, че не били налице доказателства за близките отношения между С. и адв. Г., а освен това определения размер на възнаграждението бил завишен с оглед правната сложност на делото.

Районен съд – Шумен приел молбите за допустими, но неоснователни. Изложил е, че не следва да събира доказателства за наличието на предпоставките по чл. 38 от ЗА, както и че определени размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Посочил е, че ДДС по принцип, следва да бъде включен в размера на адвокатското възнаграждение, но в случая не били представени доказателства за регистрацията на адв. Г. по ЗДДС.

2

Видно от материалите по гр.д. № 200/2025 г. по описа на ШРС е, че ищцата Г. С. била представлявана от адв. Д. Г. от АК-Ловеч. Приложени били пълномощно и договор за правна защита и съдействие между ищцата и адвоката. В последното е посочено, че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА, за оказване на помощ на близко лице. Съдът констатира, че с молба от 06.06.2025 г. пълномощникът представил списък за разноски, както и извлечение от интернет-платформа, озаглавено „Проверка на ДДС номер във VIES“, като е отразено, че Д. Д. Г. е регистриран по ЗДДС с № BG......

С решение № 537/08.07.2025 г., постановено по делото, съдът е уважил предявения от Г. С. иск, като прогласил за нищожен сключения между страните договор за потребителски кредит и осъдил ответника – „Сити кеш“ ООД да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 134,88 лв. и да заплати на адв. Д. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 637,20 лева.

Предвид изложеното, съдът намира следното:

Касателно частната жалба, депозирана от „Сити кеш“ ООД:

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗА: 1 лица, които имат право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗА; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. Съдът не разполага с правомощия да изследва наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗА. В тази насока е трайната съдебна практика на ВКС, която настоящия състав изцяло възприема.

В случая, ищцата и пълномощникът й – адвокат са представили договор, в който са приели, че последният ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство. Същото е завършило с постановяване на решение, с което предявения от С. срещу ответника иск е изцяло уважен. Поради това, на адв. Г. се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на близко лице. В тази насока 3 изводите на първоинстанционния съд са правилни.

Относно размера на определеното от ШРС адвокатско възнаграждение:

Първонистанционният съд е изложил доводи, съобразени и с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, по силата на което не следва да се прилага Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за възнагражденията за адвокатска работа, респективно предвидените в нея минимални размери на възнагражденията. Настоящият състав приема, че правилно ШРС е съобразил релевантните в случая обективни критерии: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Ето защо, съдът намира, че на пълномощника правилно е определен размер за представителство по делото, възлизащ на 637,20 лв.

Предвид изложеното, ШОС счита, че частната жалба, депозирана от „Сити кеш“ ООД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а постановеният съдебен акт – потвърден в тази му част.

Относно частната жалба, депозирана от Г. С.:

Безспорно, при присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат, оказал безплатно правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА, същото следва да бъде присъдено с дължимия ДДС, ако същият е регистриран по ЗДДС. В тази насока, практиката на настоящия съд се потвърждава и от приетото в решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело С744/23 година. Неправилен се явява, обаче, изводът на ШРС, че адвокат Г. не е доказал регистрацията си по ЗДДС, тъй като по делото е представено извлечение от публично достъпна интернет-страница, от което категорично се установява наличието на такава регистрация.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че частната жалба, депозирана от Г.

С. срещу определение № 2445/21.08.2025 г. по гр.д. № 200/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е отхвърлена молбата за изменение на постановеното по делото решение № 537/08.07.2025 г. се явява основателна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, като решението бъде изменено и „Сити кеш“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на адв. Д. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 764,64 лв. /637,20 лв. плюс 127,44 лв. ДДС/.

Относно искането на жалбоподателката Г. С. за присъждане на разноски за въззивното производство: трайна и последователна е съдебната практика, че предвид несамостоятелния характер на производството по чл. 248 от ГПК, разноски на страните не се присъждат.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2445/21.08.2025 г. постановено по гр.д. № 200/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 248, ал. 3 от 4

ГПК е оставена без уважение молбата на „Сити кеш“ ООД за изменение на постановеното по делото решение № 537/08.07.2025 г., в частта за разноските.

ОТМЕНЯ определение № 2445/21.08.2025 г. постановено по гр.д. № 200/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е оставена без уважение молбата на Г. Я. С. за изменение на постановеното по делото решение № 537/08.07.2025 г., в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 537/08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 200/2025 г. по описа на ШРС, в частта му досежно разноските, като:

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД гр. София, представлявано от Н.П.П. да заплати на адв.

Д. Д. Г. от АК-Ловеч сума в размер на 764,64 лв. (седемстотин шестдесет и четири лева и 64 стотинки), представляващо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата Г. Я. Стойчева, като възнаграждението е с включен ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1554 гр. Шумен, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: