Решение № 3085 от 14.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3085 гр. Варна, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Д.а Димитрова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110116467 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от д-р В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ж.к. ***, срещу Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, представлявана от управителя проф. д-р П.Н.С., осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 925 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа на длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ при РЗОК-Варна през периода от 01.12.2017 г. до 12.01.2021 г., равняващо се на сбора от дължимите за длъжността минимални брутни трудови възнаграждения за посочения период, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 12.01.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищецът твърди, че до 30.11.2017 г. бил в служебно правоотношение с ответника НЗОК, по силата на което изпълнявал длъжността „началник сектор“ на сектор „Договаряне и последващ контрол“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК-Варна, като с влязла в сила заповед № 9/17.11.2017 г. правоотношението било прекратено едностранно от органа по назначаването поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Излага, че с писмено уведомление с изх. № 93-00-1350/14.11.2017 г. на РЗОК-Варна, получено от него на 14.11.2017 г., работодателят НЗОК, действащ чрез директора на РЗОК-Варна д-р Д. Д. Д., му отправил писмено предложение за заемане на длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК-Варна, съобразно новото длъжностно разписание от 01.12.2017 г., в което предложение били посочени 1 необходимите документи за заемане на длъжността и бил определен тридневен срок за приемането му. Твърди, че в този срок той подал заявление с вх. № 93-00-1350/1/17.11.2017 г., с което приел отправеното му предложение и внесъл в РЗОК-Варна изискуемите документи. Счита, че така между него и ответника НЗОК възникнало трудово правоотношение за заемане на длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК-Варна въз основа на писмен трудов договор по смисъла на чл. 62, ал. 1 КТ, състоящ се от двете насрещни писмени съвпадащи волеизявления, обективирани в предложението и неговото приемане. В тази връзка се позовава на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД, както и на цитирана съдебна практика на ВКС. Намира, че договорът се считал сключен на 17.11.2017 г., когато приемането било достигнало до предложителя, както и че същият имал изискуемото в чл. 66, ал. 1 КТ минимално необходимо задължително съдържание (място, характер на работата и трудово възнаграждение), а допълнителното такова било определено или определяемо в нормативен акт.

По-конкретно сочи, че в предложението било посочено мястото на работа (РЗОК-Варна), наименованието на длъжността и характера на работа (длъжност „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“), че за датата на сключване на договора била приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗД, за начало на неговото изпълнение – чл. 63, ал. 3 от КТ, а за времетраенето му (като безсрочен договор) – чл. 67, ал. 2 КТ.

Излага, че годишните отпуски били определяеми, като в случая били приложими техните минимални размери съгласно чл. 155 и сл. от КТ, Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Правилника за вътрешния трудов ред в НЗОК. Намира, че бил приложим и минималният 30дневен срок по чл. 326, ал. 2 КТ на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, както и че основното и допълнителни трудови възнаграждения били в минимален размер за длъжността „контрольор“ в РЗОК съгласно Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., и приетите Вътрешни правила за работната заплата на служителите в администрацията на Националната здравноосигурителна каса.

Твърди, че на 01.12.2017 г. се явил в РЗОК-Варна и поискал да му бъде връчен екземпляр от така сключения на 17.11.2017 г. трудов договор, както и да бъде допуснат до работа, но това не било сторено. Излага, че ответникът не изпълнил задълженията си по трудовото правоотношение дори след отправените му в периода 15.12.2017 г. – 06.01.2021 г. многобройни писмени покани. Счита, че недопускането му до работа било незаконно, поради което ответникът НЗОК, като негов работодател, му дължал обезщетение по чл.

213, ал. 1 КТ.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа иска. В депозирана писмена защита излага подробни правни съображения, съобразно събрания доказателствен материал.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът НЗОК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта на предявения главен иск поради липса на пасивна легитимация. Намира, че в случая работодател на 2 ищеца се явява РЗОК-гр. Варна, която е структурно обособено отделно поделение на НЗОК съгласно чл. 6, ал. 2 ЗЗО и ПМС № 240/21.11.2000 г. за утвърждаване списък на поделенията на РЗОК по общини. Позовава се и на заповед №РД-091183/15.11.2017 г. на управителя на НЗОК, с която са делегирани на директорите на РЗОК работодателски правомощия по сключване, изменение и прекратяване на трудови договори със служителите в РЗОК. Оспорва допустимостта на иска още с възражение за изтекла погасителна давност по чл. 358 КТ.

Оспорва иска и като неоснователен. Не оспорва, че във връзка с промяна на щатното разписание на РЗОК-Варна по заповед № РД-091824/13.11.2017 г. на управителя на НЗОК заемана от ищеца длъжност „началник сектор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ при РЗОК-Варна била съкратена и създадена нова длъжност „контрольор“, че на ищеца било връчено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение и същото било прекратено със заповед № 9/17.11.2017 г., считано от 01.12.2017 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., както и че с уведомление от 14.11.2017 г. ищецът бил уведомен за структурната промяна и поканен да заеме новата длъжност „контрольор“. Поддържа, че това уведомление било връчено лично на ищеца на 14.11.2017 г. в кабинета на директора на РЗОК-Варна, като на срещата ищецът се държал грубо и неуважително, вкл. отправил упреци към ръководството, поради което още тогава станала ясна липсата на разбирателство помежду им и всякакви последващи договорки били прекратени, респ. трудов договор изобщо не бил сключен. Отделно изтъква, че изявлението на ищеца за приемане на предложението от 17.11.2017 г. било под условие, че бъде освободен от предишната длъжност след сключване на трудов договор за новата и уволнението му е на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл – поради несъвместимост. Намира, че така поставените условия били неосъществими и незаконосъобразни, поради което поканата не се считала за приета. Отделно твърди, че липсвал писмен акт на работодателя, с който да са приети така поставените условия, дори напротив – в кореспонденцията му с ищеца директорът на РЗОК-Варна изразявал явно нежелание за приемането му на работа. Сочи и конкретни примери като индикация за влошените отношения между ищеца и ръководството на РЗОК-Варна, което според него изключвало твърдяното съвпадение на волите им за възникване на ново трудово правоотношение, вкл. постъпило на 08.08.2017 г. оплакване от друг контрольор - Д.П. относно недобросъвестно поведение на ищеца и становище от 14.09.2017 г. от началника на отделна д-р Е.Н.. Изрично оспорва и спазването на нормативните изисквания за форма и съдържание на трудовия договор. Счита, че във водените между страните преговори не било постигнало съгласие в писмена форма нито относно задължителните елементи на договора, вкл. място, характер на работа и трудово възнаграждение, нито по допълнителните такива. В частност намира, че писмото до ищеца от 17.11.2017 г. не съдържало задължителните реквизити на договора по чл. 66 КТ, поради което имало само уведомителен характер по предстоящото преструктуриране на администрацията в РЗОК-Варна и обективирало покана за започване на преддоговорни отношения, а не същинско предложение за сключване на трудов договор. Отделно изтъква, че ищецът изобщо не бил започнал да престира труд по новото правоотношение 3 със съгласието на работодателя, като принципно условие за саниране на евентуални пропуски в сключен трудов договор. Твърди още, че ищецът не бил представил документите по чл. 1 от Наредба № 4/11.05.1993 г., необходими за сключване на трудов договор и постъпване на работа. Затова и намира, че трудово правоотношение не било възникнало между страните, съответно нямал задължение да допуска ищеца до работа и не носел отговорност по чл. 213, ал. 1 КТ за неизпълнение на това задължение.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание ответникът поддържа отговора и искането за разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

С обявения за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността „началник сектор“ на сектор „Договаряне и последващ контрол“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК-Варна, като правоотношението е прекратено на 01.12.2017 г. с влязла в сила заповед № 9/17.11.2017 г. поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал.

1, т. 2 от ЗДСл.; 2.) че по силата на ново длъжностно разписание от 01.12.2017 г. длъжността „началник сектор“ е трансформирана в длъжността „контрольор“; 3.) че с писмено уведомление с изх. № 93-00-1350/14.11.2017 г. ответникът е уведомил ищеца за структурната промяна и го поканил да заеме новата длъжност „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК-Варна, 4.) че на 01.12.2017 г. ищецът се е явил за заемане на длъжността „контрольор“, за която счита, че е възникнало трудово правоотношение с ответника, както и 5.) че ответникът не го е допуснал до работа. Тези обстоятелства се потвърждават от приобщените писмени доказателства, вкл. копия от трудова и служебна книжка на ищеца д-р В. Д.

Д. (л. 29-41), Заповед № РД-09-1824/13.11.2017 г. на управителя на НЗОК, предизвестие за прекратяване на служебно правоотношение с изх. № 93-001373/17.11.2017 г. (л. 18), заповед № 9/17.11.2017 г. за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, считано от 01.12.2017 г. (л. 19), връчена на 01.12.2017 г., уведомление с изх. № 93-00-1350/14.11.2017 г. от РЗОК-Варна до д-р В. Д. (л.16), писмо (отговор) с вх. № 93-001390/1/17.11.2017 г. от д-р В. Д. до Директора на РЗОК-Варна (л.17), заявления от д-р В. Д. до Управителя на НЗОК, изпратени в периода 23.01.2018 г.- 06.01.2021 г. (л.47-222).

Видно от съдържанието на посоченото уведомление с изх. № 93-001350/14.11.2017 г., със същото ищецът е уведомен, че от 01.12.2017 г. се извършват структурни промени в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“, на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК, и съгласно утвърденото ново длъжностно разписание от управителя на НЗОК двата сектора се трансформират само в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“, като длъжността началник сектор „Договаряне и последващ контрол“ се трансформира в длъжност 4

„контрольор“. В уведомлението се съдържа и покана до ищеца за заемане на новата длъжност „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“, както и указания, че при желание за заемане на тази длъжност, ищецът следва в тридневен срок да подаде писмено заявление по образец заедно с приложения.