Решение № 99 от 03.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Варна, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20233001000550 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез юрк. К. М., против решение № 49 от 10.07.2023 г., постановено по т. д. № 13/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Б. Б.

И. следните суми:

60 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 21.04.2021 г. по път II - 71, Силистра - Добрич, на км. 21+312, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2021 г. (крайната дата за произнасяне по претенцията) до окончателното изплащане на задължението;

101.60 лева, представляващи заплатени от пострадалия потребителски такси за престой в болнично заведение - имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 21.04.2021 г. по път II - 71, Силистра - Добрич, на км. 21+312, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2021 г. (крайната дата за произнасяне по претенцията) до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът излага доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност, поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на деликта. Счита, 1 че съдът неправилно е приел, че е налице виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, което е довело до настъпването на процесното ПТП. Изводите на съда относно механизма на ПТП и предотвратимостта на същото, намира за погрешни и несъответстващи на събрания доказателствен материал по делото. Съобразно заключението на САТЕ въззивникът твърди, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на МПС „Фолксваген Голф“ Б С М, който е извършил маневра за избягване на ПТП с намираща се на неговото пътно платно дупка и по този начин е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която са били останалите участници в произшествието. Допълва, че водачът на МПС „Пежо 405“ не е могъл да предотврати опасността чрез спиране, като намаляването на скоростта също не би избегнало съприкосновението между двете превозни средства доколкото траекториите им са се пресичали и единствено отклонение в съседната свободна пътна лента е щяло да доведе до разминаване на траекториите им, съответно до предотвратяване на ПТП.

Сочи, че водачът на МПС „Пежо 405“ е извършил спасителна маневра, като е навлязъл успешно в празната към момента насрещна пътна лента, а водачът на „Фолксваген Голф“ е извършил повторно навлизане в лентата за насрещно движение, което се явява непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП. Излага доводи, че са налице предпоставки за спиране на производството предвид образуваното във връзка с процесното ПТП НОХД № 196/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с подсъдим Б С М. Въззивникът счита, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не е съобразил задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г.

Твърди, че не са ангажирани доказателства, които да обосновават присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в такъв висок размер. Оспорва изводите за основателност на присъдената лихва за забава върху претендираните суми за периода от 09.10.2021 г. до деня , предхождащ депозирането на исковата молба в съда. Сочи, че е претендирана единствено законна лихва, но не и мораторна. Предвид горното моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок насрещната страна Б. Б. И. е депозирала отговор на въззивната жалба, чрез адв. М. Я. и адв. В. З.. По подробно изложени доводи оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В изпълнение на дадените от съда указания с определение № 764 от 25.10.2023 г., постановено по настоящото дело, въззивникът е уточнил с молба с вх. № 7856/15.11.2023 г., че обжалваното от него решение № 49 от 10.07.2023 г. е 2 постановено по т. д. № 13/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното съдебно заседание на 28.02.2024 г. страните, чрез своите процесуални представители поддържат представените от тях съответно въззивна жалба и писмен отговор, представят списъци по чл. 80 ГПК и изразяват становище по същество на спора. Претендират се разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема от фактическа и правна страна следното:

В първоинстанционното производство са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 477, ал. 1 вр. чл. 497 от КЗ.

За да възникне отговорността на застрахователя в случая, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1). наличие на деликт при съответното авторство, 2). противоправност, 3). вина, 4). наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника – застраховател, 5). настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, 6). отправено писмена застрахователна претенция от увреденото лице до застрахователя по чл. 380 от КЗ, 7). изтичане на тримесечния рекламационен срок от депозиране на претенцията по чл. 380 от КЗ до предявяване на исковете, в случаите на отказ за плащане или несъгласие с определеното/изплатеното обезщетение от застрахователя /така Определение № 165 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 306/2017 г., ТК на ВКС/.

Спорът, пренесен пред настоящата съдебна инстанция касае противоправност и вина на действията на водача /Й И/, причинно-следствената връзка между действията на застрахования към ответното дружество водач и настъпилия вредоносен резултат, механизма на ПТП и размера на претендираното от ищеца обезщетение.

След извършена служебна справка, чрез ЕПЕП съдът установи, че е постановена присъда № 13 от 30.06.20223 г. по НОХД № 196/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, която е влязла в сила на 18.07.2023 г. С нея е признат за виновен Б С М за причиняването на процесното ПТП за това, че на 21.04.2021 г. по път II -71, км. 21+312 в посока от гр. Силистра към гр. Варна, в близост до разклона за с.

Светослав, обл. Силистра, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № RZ BN4411, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на Й И И 3 и телесна повреда на повече от едно лице, сред които е ищецът Б. Б. И., на когото е нанесъл средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на медиален глезен на лява подбедрица и счупване на малкопищялната кост, които са довели до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник. Наказателният съд е установил, че е налице престъпление по чл. 343, ал. 4, предл. „първо“ и предл. „четвърто“ във вр. с ал.

3 б. „б“ предл.“първо“ вр. с ал. 1, б. „б“ от НК, като на основание чл. 36 и чл. 54 от НК е наложил на виновния водач Б С М наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца при първоначален общ режим за изтърпяване, и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание е намалено с една трета, а изпълнението му е отложено за срок от пет години на основание чл. 66 от НК.

Настоящата съдебна инстанция приема постановената присъда за ирелевантна в конкретния казус, доколкото с нея е признат за виновен друг деликвент, участвал в процесното ПТП, а именно Б С М. Това не изключва обаче отговорността на ответника в настоящото производство – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, доколкото тя е функционално обусловена от поведението на Й И /починал/, който също е участвал в ПТП. Макар виновният според твърденията на ищеца водач Й И да е починал, след смъртта му се погасява възможността да носи наказателна отговорност, както и увреденият да търси директно обезщетение от него на основание чл. 45 от ЗЗД.

Възможността обаче да се търси отговорност за вреди от застрахователя на виновния водач не отпада. Същността на застрахователното отношение се проявява в неговите специфични елементи, без които е немислимо съществуването на застрахователния договор – това са застрахователния риск, застрахователно събитие, застрахователно обезпечение, обезщетение и суми и застрахователния интерес. В интерес на пострадалите лица обаче КЗ задължава застрахователя да плати. Не съществува норма, според която законодателят да освободи застрахователя от заплащане на обезщетение на пострадалите лица при пътен инцидент, при който виновният водач е загинал.

Следователно, застрахователят не може да откаже да запали обезщетение на пострадалите лица само защото виновният водач е загинал при ПТП. За да се реализира тази отговорност е необходимо гражданският съд да изследва всички предпоставки за ангажирането , доколкото липсва акт по чл. 300 от ГПК. В случая механизмът на пътното произшествие, съответно твърдяното противоправно поведение и вина на водача Й И, може и следва да бъде установено в рамките на настоящия процес с всички допустими доказателства.

Относно наличието на деликт страните не спорят, а и от събрания доказателствен материал по делото се установява, че на 21.04.2020 г. е настъпило процесното ПТП с участник 1 – л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ХХ ХХ ХХХХ, управляван от Б С М и участник 2 – л.а. „Пежо 405“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, управляван от Й И И, в резултат на което биват причинени телесни повреди на ищеца, който е пътувал в л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ХХ ХХ ХХХХ. От представеното по 4 делото писмо с вх. № 1772/07.07.2022 г. на Окръжна прокуратура – Силистра, водачът на л. а. „Пежо 405“ Й И И е починал.

Страните не спорят, че към датата на ПТП последният е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, а това се установява от писмените доказателства, приети по делото, респ. налице са основания за ангажиране на отговорността на застрахователя. Това е така дори и предвид участието на друг виновен водач в процесния инцидент. В този смисъл е задължителната съдебна практика - „При съпричиняване по чл. 53 от ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. “ /Решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК;

Във връзка с процесното ПТП е предявена претенция с вх. № 7414/09.06.2021 г. от пострадалия Б. Б. И. до „Застрахователна компания Лев Инс“ АД. В отговор на същата застрахователят е образувал щета № 0000-1000-03-21-7355 и е изпратил писмо, с което на основание разпоредбата на чл. 106, ал. 3 от КЗ е изискал от пострадалия да представи следните документи: протокол за оглед на местопроизшествието; автотехническа експертиза от ДП; заверено копие на влзяло в сила постановление наказателното производство срещу водача, причинил ПТП и заверен препис на влязла в сила присъда с мотиви срещу водача, причинил ПТП, респ. на споразумение. С оглед гореизложеното застрахователят е счел, че не са налице основания за изплащане на претендираното обезщетение предвид разпоредбите на чл. 496, ал. 1 от КЗ. Няма сключено между страните споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение.