Акт № 1188 от 22.05.2009, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № гр. С., .22.05.2009 г.

Софийски градски съд, търговско отдЕ.е, VI-2 състав, в открито заседание на 24.04.2009 две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.Б. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 95 по описа за 2007 год. на СГС, намери следното:

Производството е по реда на чл.692 от ТЗ.

Синдикът на „К.” АД – в несъстоятелност със седалище гр.С.е съставил: списък на приетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ; списък на служебно вписаните вземания по чл. 687; и списък на неприетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Така съставените списъци са обявени в Търговския регистър на 18.02.2009 г., като в 7-дневния срок по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу така приетите вземания са постъпили възражения от кредитори на дружеството в несъстоятелност. В изпълнение на задълженията си по чл. 690, ал. 2 от ТЗ, синдикът на дружеството представи пред съда становище по всяко постъпило възражение. С оглед на това и на основание на чл. 692, ал. 3 от ТЗ съдът разгледа постъпилите възражения в открито съдебно заседание на 24.04.2009 г., на което бяха изслушани синдикът, длъжникът, кредиторите, чието включване, респ. невключване на вземане в списъка се оспорва, както и направилите възражения кредитори.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на заинтересуваните лица поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Постъпилото е възражение от „И.Х.” АД, срещу неприемането на негово вземане.

„И.Х.” АД възразява срещу невключването на вземане с вх. № 24352/ 15.09.2008 г. в размер на 12 255,69 лв. като твърди, че молбата за предявяване на същото е подадена в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ по пощата с обратна разписка. С оглед представените с възражението допълнителни доказателства, съдът счита, че в тази му част възражението е основателно и молбата на дружеството следва да се разгледа по същество с оглед включването на вземането в списъка с приети, респ. неприети вземания.

Във връзка със съществуването и дължимостта на вземането, настоящият състав приема, че е налице вземане в полза на „И.Х.” АД за наем на инвентар в размер на 3 437,40 лв. Съгласно чл. V, т. 15 от Договор за наем от 15.07.2005 г., при забава в плащането на наемна вноска наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %. Така кредиторът се е съгласил да ограничи размера на евентуално дължимата неустойка за забавеното изпълнение на наемните вноски. Оттук, следва обоснования извод, че максималният размер, до който може да се уважи претенцията за неустойка е 343,74 лв.

От представените доказателства обаче, не може да се установи наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба.

Липсва приложен договор, подписан от представители на двете дружества.

Приложената фактура № ********** от

02.06.2008 г., от която би могъл да се направи извод за сключен договор за покупко-продажба, не е подписана от представител на „К.” АД. Дори да се приеме, че фактурата е надлежно получена в „К.” АД, не може да се приеме, че не възразявайки дружеството се е съгласило със сключения договор на основание чл.

292, ал. 1 от ТЗ. Приложението на тази разпоредба изисква доказване от страната, която се ползва от нея на наличието на трайни търговски отношения.

Доказателства в този смисъл не са представени, а и не се твърди наличието на такива отношения. Не намира приложение и чл. 301 от ТЗ. За да намери приложение тази норма, следва да е извършено изявление на лице без представителна власт за „К.” АД и дружеството да не се е противопоставило веднага след узнаването му. В случая, фактурата не е подписана от страна на „К.” АД следователно липсва каквото и да е изявление, по отношение на което да се преценява дали е извършено от името на дружеството и дали валидно го задължава. Следователно, и претенциите за 5 316,00 лв. по фактура № ********** от 02.06.2008 г. и 80,37 лв. за законна лихва върху тази сума, са неоснователни и не следва да се включват в списъка с приети вземания.

С оглед изложеното, съдът счита, че следва да се допълни списъка на приетите вземания, като се включи като кредитор „И.Х.” АД със следните вземания: 3 437,40 лв. с правно основание: наемни вноски по Договор за наем от 15.07.2005 г. и 343,74 лв. с правно основание дължима неустойка за забава на наемни вноски по Договор за наем от 15.07.2005 г.,

Вземането е необезпечено и следва да се удовлетвори по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.

Претендираните вземания в останалата част в размер на 8 474,55 лв. не следва да се приемат.

Постъпило е възражение от „Т.Т.” ООД срещу неприемане на негово вземане, вписано в списъка на неприетите вземания под № 136. Възражението е допустимо и разгледано по същество е основателно.

Претендира се вземане с вх. № 23973/ 09.09.2008г. от „Т.Т.” ООД,

133 261.46 лв. – главница; 6 663.07 лв. – неустойка; 12 969.82 лв. –разлика между лихвата- обезщетение за забава за периода на забавата и дължимата договорна неустойка и 2 400 лв. – разноски за правна помощ, на основание незаплатени строително-монтажни работи по сключен Договор № 746/08.11.2006г. и Анекс № 189/01.11.2007г.

Синдикът е изразил становище, че е допусната техническа грешка поради значителния обем на документацията подлежаща на разглеждане във връзка с предявените срещу „К.” АД вземания, поради което е пропуснато включването на част от главницата и обезщетението за забава към претендираната сума.

С оглед изложеното, съдът счита, че претенцията е основателна относно дължимата главница-възнаграждение по договора за изработка, докълкото размерът се установява от приложените 6 бр. фактури, както и за неустойката по чл.8.2 от Договора между страните и следва да се допусне поправка в списъка на приетите вземания, като към молба вх. № 23973/ 09.09.2008г. от „Т.Т.” ООД, приета под номер 136, в списъка с приети вземания бъдат нанесени следните поправки: В графа размер на вземането: главница: 133 261.46 лв., неустойка: 6 663.07 лв.. Поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ: чл.

722, ал.1, т.8-относно главницата и неустойката Относно лихва–разлика между лихвата- обезщетение за забава за периода на забавата и дължимата договорна неустойка до 06.08.2008г. в размер на 12 969.82 лв.-тази претенция подлежи на допълнително доказване с доказателствени средства възможни за събиране по исков ред, т.е. в производство по чл.694 от ТЗ. Относно претендираните 2 400 лв. – разноски за правна помощ и лихва до окончателното изплащане на сумата същите следва да се уважават с поредност чл.722 ал.1 т.9 от ТЗ.

Постъпило е възражение от „И.Ф.” срещу неприетото и вписано под № 30 в списъка с неприети вземания, негово вземане.

„И.Ф.” възразява срещу неприемането на вземане по молба с вх. № 24119/10.09.2008 г. в размер на 1 036 758,45 евро (2 027 723,28 лв. след превалутиране) по Решение на арбитражен съд към МТК постановено на 12 юни 2008 год. в гр. Цюрих, както и сумата от 145 000 щатски долара (183 224,90 лв. след превалутиране), представляващи разходи за арбитраж, присъдени със същото решение. Твърди се, че са изцяло спазени, както разпоредбите на Кодекса за международно частно право и Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г. като според тях, следва да се зачете силата на пресъдено нещо, формирана с арбитражното решение.

Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно.

Съгласно императивните изисквания на чл.

117 от КМЧП, за признаване и допускане на изпълнението на съдебно и арбитражното решение на чуждестранен правораздавателен орган е необходимо да се преценят от органа пред който е представен наличието на предпоставките по изпълнението визирани в т.т. 1-5 на същия текст. Към молбата за предявяване не е представен оригинал или надлежно заверен препис от арбитражното решение, както и оригинал или надлежно заверен препис от арбитражното споразумение. Ето защо само от представения в заверен от страната препис от акта не може да се установи дали е налице съгласие от страна на „К.” АД за отнасяне на спора пред арбитраж, както и че са спазени правилата на международния обществен ред, по които въпроси съдът, пред който се претендира признаването и допускането на изпълнението на решението следва да се произнесе, в случая – съдът по несъстоятелността.

Освен това, не са наведени съображения и не са представени доказателства за дължимостта на претендираните в рамките на сумата от 1 036 758,45 евро, разходи за съхранение на склад до 10.09.2008 г. в размер на 10 888,50 евро. Не са доказани и разходите за изпълнение на арбитражното решение в размер на 37 116,35 евро и други разходи в размер на 1156,40 лв. Не се изяснява от документите по делото, че представените фактури от адвокати „Б.Ф.” са на лица, които надлежно представляват „И.Ф.”, както и че действително са извършени посочените в тях услуги.

С оглед изложеното, съдът намира, че възражението следва да се остави без уважение.

Постъпило е възражение от “С.Т.К.И.”, „Д.Е.Е.Е.Б.”,

„Г.С.Х.Л.” остров Ман, „Г.К.Е.” Фзе, Д. и „Г.И.К.И.” ООД Б.Х., срещу включено под условие в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, вземане на АДВ (№ 125, т. I.5 в списъка с приети вземания).

Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно.

Вземането се претендира от Агенцията за държавни вземания въз основа на Акт за публично държавно вземане АПДВ-01/04.09.2008г., с който се установява публично държавно вземане, представляващо неправомерно предоставена държавна помощ и лихвата върху нея в размер на 698 956 486, 57 лв.

Молителят възразява срещу включването на горепосоченото вземане като твърди, че приетото вземане, установено като „държавна помощ и лихвите върху нея” изобщо не представлява публично държавно вземане, предвид обстоятелството, че няма издадено Решение на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ. На следващо място, молителят твърди, че Актът за публично държавно вземане АПДВ-01/04.09.2008г. е нищожен, предвид на което не поражда правно действие и не подлежи на изпълнение.

Според разпоредбата на чл. 164, ал. 5 от ДОПК, регламентираща хипотеза на публично вземане, което е установено, но актът не е влязъл в сила, вземането се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон. АПДВ-01/04.09.2008г. е обжалван от „К.” АД по административен и съдебен ред, по повод на което e образуванo адм. д. 6806/2008г. на Административен съд –С.град, коeто e висящo към днешна дата. С оглед на изложеното, приемането под условие на вземането-предмет на настоящото възражение за законосъобразно.

В допълнение на изложеното, следва да се отбележи, че обстоятелството дали Актът за публично държавно вземане АПДВ-01/04.09.2008г. е нищожен е предмет на друго висящо съдебно производство и се разглежда по друг процедурен ред - пред административните съдилища. Това обстоятелство дава основание да се заключи, че по въпроса относно валидността на административния акт следва да се произнесе вече приелия го за разглеждане съд, а именно Административен съд – С.-град.

Също така, твърдението за нищожност, дори и евентуално основателно, не обосновава неприемане на вземането, а същото правилно е прието под условие съгласно разпоредбите на ДОПК и ТЗ. Няма как съдът по несъстоятелността да изземе този въпрос от компетентността на надлежно сезирания съдебен орган /ВАС на РБ / и да се произнесе по него. В настоящото производство , което представлява особено производство по отношение на производството по несъстоятелност /Част ІV от ТЗ/ , макар и в рамките на последното, няма как да се приложат разпоредбите за спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че възражението следва да се остави без уважение.

Постъпило е възражение от “Б.С.Ф.Б.В.” срещу неприетото и вписано под № 28 в списъка с неприети вземания, негово вземане.

Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно.

“Б.С.Ф.Б.В.”, е предявил вземането си с молба вх. №

24095/10.09.2008г. Основание на вземането е Договор за заем от 04.05.2006г. между „К.” АД (заемополучател) и “Б.С.Ф.Б.В.” (заемодател), по силата на който заемодателят отпуска заем на „К.” АД в размер на 325 000 000 евро. Тази сума представлява нетен приход от емитираните от “Б.С.Ф.Б.В.” обезпечени и гарантирани 12%-тни облигаци с падеж 2013г. От доказателствата по делото се установява, че дружеството – издател на облигациите е образувано единствено и само за целта на издаване на облигациите и не притежава други активи. На 04.05.2006 г. е подписан Акт за попечителство от и между “Б.С.Ф.Б.В.” в качеството му на издател, „К.” АД в качеството му на гарант и „Д.Л.Д.Т.К.ПЛС” в съответните му качества на довереник по облигациите и довереник по обезпеченията. Съгласно акта за попечителство издателят издава и гарантът гарантира издаването на обезпечени облигации в размер на 325 000 000 евро, с гарантирана лихва в размер на 12% годишно. В същото време облигациите са обезпечени с пакет от обезпечения, включително, но не само Договор за особен залог на активи от 04.05.2006 г., подписан от и между „К.” АД (като залогодател) и „Д.Л.Д.Т.К.ПЛС” (като попечител по облигациите и по обезпеченията). По този начин нетните приходи в размер на 325 000 000 евро от облигациите, емитирани от “Б.С.Ф.Б.В.” и гарантирани от „К.” АД са отпуснати на „К.” АД от “Б.С.Ф.Б.В.” под формата на заем.