Решение № 75 от 27.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Светла Радева като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Търговско дело № 20245300900593 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 02.10.2024г. от „Банка ДСК“ АД , ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, чрез процесуалния представител Т. Ж. Ж. - старши юрисконсулт, със съдебен адрес: *** против „ХОТ ЛОК“ ЕООД, ЕИК 205842367, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.

„Освобождение“ №32, ет.3, офис 34 и Е. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която e предявен осъдителeн иск с правно основание чл.415 ал.1, т.3 от ГПК, във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.240 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ.

Исковите обстоятелства: претенции се основават на следните фактически

Ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит №463/28.05.2021г., с к л юч е н с банката, на „ХОТ ЛОК“ ЕООД, ЕИК 205842367 като кредитополучател, при съдлъжник Е. А., с ЕГН **********, бил предоставен кредит в размер на 94 000 лева със срок за ползване до 28.05.2022г., който срок можело да бъде продължаван с анекси между страните. След изтичане на срока за ползване, както и при прекратяване на револвирането по решение на 1 банката или по искане на кредитополучателя, кредитът се погасявал за срок от 31 месеца. Към датата на сключване на договора за кредит, кредитът се олихвявал с Референтен лихвен процент, представляващ 1М EURIBOR, плюс договорена надбавка в размер на 3.70%. Кредитът бил предоговорен с Анекс №1 от 23.05.2022г.

Посочва, че сделката регламентирала и допълнителни условия и последици в случай на неизпълнение на поетите от страните договорни задължения. В т.21 били регламентирани санкциите, които кредиторът задължително прилагал. Съгласно т.21, б.„а“, при неиздължаване на главницата на кредита в уговорените срокове, кредиторът събирал от кредитополучателя наказателна лихва върху размера на просрочената главница, включваща договорената по т.11.1. лихва и наказателна надбавка от 7 процентни пункта. Според т.21, б.„б“ при забава в плащането на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове кредиторът събирал от кредитополучателя наказателна лихва върху размера на редовната главница, включваща договорената по т.11.1. лихва и наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Съгласно т.21, б.“в“, от датата на предсрочна изискуемост на кредита или от датата на изискуемост на краен падеж, кредиторът начислявал законна лихва върху размера на неиздължената главница по кредита до окончателното й погасяване, включително и по принудителен ред. В договора, в т.22 били посочени и възможностите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Ищецът твърди, че е изпълнил всички свои задължения съгласно договора за кредит. На кредитополучателя била отпусната паричната сума, която била усвоена от него. Твърди, че кредитополучателят спрял плащанията - не платил в срок 11 вноски по лихва и главница към датата на изискуемостта, както следва: 10.10.2023г. - 3581,93 лева; 10.11.2023 г. - 3613,71 лева; 10.12.2023г. - 3558,14 лева; 10.01.2024г. - 3575,75 лева; 10.02.2024г. 3576,59 лева; 10.03.2024г. - 3541,67 лева; 10.04.2024 г . - 3576,16 лева;

10.05.2024г. - 3559.44 лева; 10.06.2024г. - 3576,52 лева; 10.07.2024г. - 3546,55 лева; 10.08.2024г. - 3559,46 лева, поради което на основание т.22, б.„б“ от договора за кредит, във връзка с чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции, кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на 15.08.2024г. чрез връчване на покана-уведомление за предсрочна изискуемост до кредитополучателя и съдлъжника.

2

В условията на евентуалност, моли, в случай че не се приеме горното, ответниците да се считат за надлежно уведомени за предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата молба, като прави и волеизявление в тази насока.

Ищецът сочи, че поради непогасяване на кредита подал Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за задължението на кредитополучателя и съдлъжника, въз основа на което било образувано ЧГД №14491/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив. По така образуваното частно гражданско дело с Разпореждане №24356/23.08.2024г. съдът отхвърлил заявлението срещу ответниците - кредитополучателя „ХОТ ЛОК“ ЕООД и съдлъжника Е. А., с мотиви, че уведомленията за предсрочна изискуемост не били връчени надлежно.

С допълнителна уточняваща молба с вх.№39227/11.11.2025г., ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че претенцията за такси в размер на 818,70 лева се основава на подписания договор за кредит т.26.1А, съгласно който текст кредитополучателят дължи на кредитора годишна такса за управление и такса ангажимент в размер, които към датата на подписване на договора са, както следва: Такса управление 1% върху договорения размер.

Таксата е годишна и първоначално се събира върху договорения размер след подписване на договора за кредит и преди усвояване на средствата от кредита.

В случай на продължаване на срока на кредита при условията на т.3.1. таксата се събира върху договорения размер към датата на сключване на анекса за продължаване срока на кредита. В случаите по т.5, таксата се начислява върху непогасения остатък от кредита и е дължима ежегодно на датата на сключване на договора за кредит. Събраната такса за текущата година не подлежи на връщане при предсрочно погасяване на кредита. Претенцията в размер на 818,70 лева представлява 1% от непогасения остатък от главницата в размер на 81870,96 лева.

Уточнява, че претенцията за разноски в размер на 100 лева се основава на договора за кредит т.29, съгласно който текст е регламентирано, че всички разходи, извършени от кредитора във връзка с кредита, вкл. тези за учредяване, заличаване и подновяване на обезпеченията, вкл. свързаните с това разходи за адвокатски възнаграждения, разходите за застраховки и оценки на обезпеченията, всички разходи за събиране на задължението, в т.ч.

3 принудителното му събиране, са за сметка на кредитополучателя. Сочи, че претенцията от 100 лева са разноски за събиране на задължението, които са заплатени от страна на „Банка ДСК“ АД за връчване на покани - уведомления за предсрочна изискуемост, но по силата на подписания договор за кредит т.29 те са за сметка на кредитополучателя.

Посочва, че главницата върху, която се претендира законната лихва за периода от 15.08.2024г. - до 20.08.2024г. в размер на 154.92 лева, е в размер на непогасената главница по кредита 81870.96 лева.

Моли да бъдат осъдени ответниците „ХОТ ЛОК“ ЕООД и Е. А. да му заплатят солидарно следните суми, дължими съгласно договора за кредит: главница в размер на 81 870,96 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на изпълнителен лист в съда, в условията на евентуалност, от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване; договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 5869.57 лева за периода от 10.10.2023г. до 14.08.2024г.; обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ в размер на 2484.17 лева за периода 10.10.2023г. до 14.08.2024г; законна лихва за периода 15.08.2024г. до 20.08.2024г. в размер на 154.95 лева; разноски в размер на 100,00 лева; такси в размер на 818,70 лева.

Претендира разноските, направени в заповедното производство, както и всички разноски по настоящото дело, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника Е. А., с който оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Счита, че не е спазена процедурата по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като липсвало редовно уведомяване на кредитополучателя по реда на предвидената процедура и документ, съгласно чл.418 ал.3 от ГПК. Налице била покана до „ХОТ ЛОК“ ЕООД и съдлъжника Е. А., в която се съдържало волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, която била представена като приложение, както към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, така и към исковата молба, но не била връчена на ответника - търговец, нито на солидарно задълженото лице, поради което не можело да се приеме, че волеизявлението на банката е 4 достигнало надлежно до длъжника. В невръчената покана - уведомление не било посочено с кое правно основание от Общите условия на договора за кредит, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Не била посочена и възможността да се извърши плащане на дълга, както и обстоятелството, че банката ще пристъпи към съдебно събиране на вземането. Не била посочена сметката, по която длъжниците могат да извършат плащане на задължението.

Особеният представител счита, че поради липсата на договорно отношение между него и ответника Е. А. не е изпълнено задължението за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като получаването на книжата от особения представител не притежавало обвързващо длъжника действие. Посочва, че доколкото ответникът Е . А. е ***, с *** паспорт, издаден от Република *** и документ за постоянно пребиваване в страната, не можело да се установи доколко същият владее български език и дали правилно би разбрал съдържанието и водените срещу него производства. Връчването на книжата на особения представител не можело да замести процедурата по уведомяването за изискуемост при наличието на разнообразни способи за това.

Оспорва претендираните от ищеца суми за такси в размер на 818,70 лв. и разноски в размер на 100,00 лв., сторени пред Районен съд - Пловдив в заповедното производство, както и законна лихва в размер на 154,95 лв.

Твърди, че поради липсата на уведомяване на длъжника разходите в заповедното производство следвало да останат за сметка на банката.

Посочените разноски не се дължали и поради обстоятелството, че били предмет на друго дело, като същите са разноски, такси, сторени в заповедното производство и били отхвърлени от Районен съд - Пловдив с Разпореждане №24356/23.08.2024г., връчено на ищеца, който не го е оспорил в частта за разноските и съответно актът е влязъл в сила. Твърди, че липсва идентичност между претендираното задължение и съдържанието на изпратените до длъжниците уведомления - покана-уведомление изх. №0040-2001366/31.05.2024г. на Банка ДСК, в която нямало конкретика и не била посочена забавата по отношение на какви суми е – з а месечни вноски за лихви, за главница и т.н. Счита претенцията за законна лихва за неоснователна и недължима, доколкото липсвало уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита.

Твърди, че договорът за кредит №463/28.05.2021г. бил финансиран и се 5 ползвал от подкрепата в рамките на Гаранционен инструмент за търговско финансиране, изпълняван от Европейския инвестиционен фонд и финансиран от Министерството на икономиката на Република България. Вземанията на Банката - кредитор по този договор за кредит били частично и условно гарантирани от ЕИФ по инициатива JEREMIE, чрез включването им в гарантиран портфейл от кредити при условията на сключено на 23.12.2020г. гаранционно споразумение между кредитора - „Банка ДСК“ АД и ЕИФ. Сочи, че инициативата „Джереми” („Съвместни европейски ресурси за малки и средни предприятия”) предлагала на държавите-членки на ЕС възможността да използват част от отпуснатите им структурни фондове на Европейския съюз за финансиране на малки и средни предприятия (МСП). Средствата по JEREMIE стигали до МСП, чрез финансови посредници - банки, гаранционни фондове, фондове за рискови капитали, които чрез различни финансови инструменти, сред които гаранции, съвместни гаранции и насрещни гаранции, капиталови гаранции, кредити, рисков капитал, подпомагали дейността на МСП. Съгласно подписаните гаранционни споразумения по линия на инициативата JEREMIE с български банки, последните щели да отпуснат заеми за малки и средни предприятия в размер общо на 400 милиона евро.