Определение № 3602 от 17.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3602 гр. София, 17.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20258002901604 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Пазарджик, чрез процесуален представител, против Решение № 86 от 15.05.2025 г. по в. гр. д.

№ 57/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на Решение № 427 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 65/2024 г. на Окръжен съд Пазарджик в обжалваната част са отхвърлени предявените от настоящия касатор срещу „Тролейбусен транспорт - Пазарджик“ АД искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне платени без основание парични компенсации за издадени за 2022 г. абонаментни карти за превоз на деца до 7 навършени години, които пътуват безплатно във вътрешноградския транспорт, за разликата над сумата от 6 248 лв. до пълния предявен размер от 105 660,56 лв., както и за връщане на платени без основание парични компенсации за издадени за 2022 г. абонаментни карти за превоз на служители, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, за разликата над сумата от 11 028 лв. до пълния предявен размер от 34 241,68 лв., ведно със законната лихва върху тези разлики, считано от датата на предявяване на исковата молба 26.01.2024 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е 1 неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна в обжалваните части и уважаване на предявените искове в пълен размер.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните правни въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали изводите на въззивния съд, а именно:

1.

„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди възражението, направено с отговора на въззивната жалба относно настъпилата преклузия ?“;

2.

„Допустимо ли е да се прави възражение с въззивната жалба, което е могло да се направи с отговора на исковата молба ?“;

По тези два въпроса се твърди наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, обоснована с протИ.речие на приетото от въззивната инстанция с т. 4 от Постановление № 7 от 27.11.1965 г. на Пленума на Върховния съд, както и т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3. „Оправомощен ли е въззивният съд да определя съдържанието на термините „редовна цена“ или „действащата тарифа на превозвача“ при липса на легитимна дефиниция на същите в приложимия нормативен акт -Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (обн. ДВ, бр. 51 от 07.07.2015 г., последно изм. и доп. бр. 1 от 02.01.2024 г., в сила от 01.02.2024 г.)?“;

4. „Компенсациите за издадените карти за пътуване на горепосочените две категории лица следва ли да се определят съобразно Методиката за начина на определяне и отчитане на компенсациите и субсидиите от държавния бюджет за превоз на пътници или трябва да се съобразят с Нетния финансов ефект, регламентиран в част четвърта от горецитираната наредба, и същият приложим ли е за определяне на компенсациите или е приложим само за субсидирането на превозвачите ?“;

2

5.

„На каква база - годишна или месечна трябва да се изчисляват компенсациите за издадените карти за безплатни превози на децата до 7 годишна възраст и за служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения ?“;

6.

„Дължи ли общината, в качеството си на възложител, компенсации на превозвача в размер на пълната стойност на картите за превоз на следните категории лица, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт по силата на нормативен акт, а именно децата до 7 годишна възраст и служителите по чл. 19, т. 7 от горецитираната наредба ?“.

Допълнителният селективен критерий по втората група въпроси е обоснован с хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдението, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Посочено е бланкетно и самостоятелното основание по чл, 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът – „Тролейбусен транспорт - Пазарджик“ АД, чрез процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от Община Пазарджик срещу „Тролейбусен транспорт - Пазарджик“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне сумата от 105 660,56 лв., платена без основание под формата на парични компенсации за издадени за 2022 г. абонаментни карти за превоз на деца до 7 навършени години, които пътуват безплатно във вътрешноградския транспорт, както и сумата от 34 241,68 лв., 3 платена без основание под формата на парични компенсации за издадени за 2022 г. абонаментни карти за превоз на служители, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба - 26.01.2024 г., до окончателното плащане. След споделяне тезата на ищеца, че цената, по която следва да се направят изчисленията за дължимата сума за компенсиране, е на база средномесечната цена на издадена едногодишна карта за пътуване, с първоинстанционното решение исковите претенции са уважени изцяло.

Сезиран с жалба на ответника, за да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – Пловдив от фактическа страна е приел, че страните не спорят по установените и от събраните по делото доказателства факти, че между Община Пазарджик - като възложител и „Тролейбусен транспорт Пазарджик“ АД - като изпълнител, на основание чл.5, ал.2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г., относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт, във вр. с § 1в, ал.1, т.3 от ДР на ТЗ и във връзка с правилата на Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163 от 29.06.2015г., обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2015г. (Наредбата), на 12.01.2022 г. за срок от 1 г. е бил сключен Договор № 10, по силата на който ответникът „Тролейбусен транспорт - Пазарджик“ АД приел да извършва превоз на пътници по утвърдени маршрути в рамките на изградена тролейбусна мрежа. Като безспорен е посочен и фактът, че изпълнителят е получил от възложителя претендираната по първия иск сума от 105 660,56 лв., част от общо платените му от общината 255 711 лв. - компенсации за издадените през 2022г. безплатни карти за превоз на деца до 7 години, както и претендираната по втория иск сума от 34 241,68 лв., част от общо платените от общината 69 646 лв. компенсации за издадени през 2022 г. общо 1 722 безплатни карти за превоз на правоимащите служители на Министерство на вътрешните работи и 4

Министерство на правосъдието.

При обсъждане на спорния между страните въпрос за това коя цена от тарифата на ответника следва да се вземе предвид като база за дължимите му се компенсации за издадените карти за безплатно пътуване на деца до 7 г. и на служители на МВР и МП, въззивният съд е констатирал, че в сключения между страните договор не е предвидена клауза в посочения смисъл.

Изложено е, че в чл.37 от Наредбата, в редакцията обн. - ДВ бр. 51 от 2015 г., е предвидено, че стойността на издадените абонаментни карти на децата до 7 навършени години за пътувания по вътрешноградски транспорт се компенсира на превозвачите ежемесечно въз основа на предоставена в общината описсметка за броя и стойността им, изготвена от лицето, което ги е издало, и справка за изминатия пробег от всички превозвачи, като опис-сметката и справката се предоставят на кмета на общината най-късно до 7-мо число на месеца, следващ отчетния месец; Съгласно чл.41, ал.1 от същата наредба, стойността на безплатните пътувания на служителите по чл. 19, т. 7 се компенсира на превозвачите със средства, предвидени в централния бюджет, чрез общините, в които има организиран вътрешноградски транспорт, а според ал. 3 от същия член, стойността на издадените абонаментни карти на служителите за пътувания по вътрешноградски транспорт се компенсира на превозвачите ежемесечно въз основа на предоставена в общината справка за изминатия пробег от всички превозвачи, извършващи вътрешноградски превози, като превозвачите предоставят справката на кмета на общината найкъсно до 7-мо число на месеца, следващ отчетния месец; Съгласно чл.42 от Наредбата, средствата за компенсиране на стойността на безплатните или по намалени цени пътувания се предоставят в размер не по-голям от размера на ценовото облекчение спрямо определената редовна цена по действащата тарифа на превозвача.

Анализирайки посочените разпоредби и основно тази на чл.42 от Наредбата съдът е приел, че като база за определяне на компенсациите за превозвачите, осъществяващи обществени пътнически превози за издадените карти за безплатно пътуване на посочените категории пътници, следва да се вземе определената редовна цена по действащата тарифа на превозвача;

Доколкото в Наредбата не е посочена легална дефиниция на термините „редовна цена“ и „действащата тарифа на превозвача“, въззивният съд е счел, ч е за такава следва да се приеме основната цена на превозвача за 5 извършваната дейност през съответния период, върху която няма начислени никакви отстъпки в зависимост от срок на картата или с оглед личността на лицата, за които е предназначена. След анализ на тарифата на ответното дружество, категориите пътници и различната продължителност на издаваните безплатни карти, решаващият въззивен състав е приел, че в случая за „редовна цена“ по тарифата на ответника по смисъла на Наредбата следва да се счита тази за 1-месечна карта за работници, пренаименувана от 04.04.2022 г. на „обикновена“, тъй като при останалите карти за по-дълъг срок има намаление на средномесечна база. С оглед на това решаващият съд е счел, че следващите се на ответника компенсации за издадени през 2022 г. карти за безплатно пътуване на разглежданите две категории пътници в изпълнение на процесния договор, следва да се определят на база на цената на месечната карта по тарифата на превозвача към съответния период. В подкрепа на този извод, според въззивният съд, е и обстоятелството, че процесният договор е сключен на основание чл.2, б. „д“ от Регламент (ЕО) № 1370/2007, в който е дадено определение на понятието „задължение за извършване на обществена услуга“, както и на чл.2 б. „к“, където е дадено определение на понятието „стойност“, сочещо, че при изпълнение на обществена услуга за пътнически превоз, операторът, избран от съответния компетентен държавен орган, има право да получи пълното възнаграждение за извършената услуга, включително всякакъв вид компенсации, изплатени от обществените органи, и приходи от продажбата на билети, които не са изплатени на въпросния компетентен орган; По съображения, че в конкретния случай за посочените категории пътници пътуването е изцяло безплатно, възнаграждението на оператора се формира единствено от изплатените от държавата и общините компенсации.