Решение № 15034 от 03.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15034 гр. София, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20241110124807 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. М. А., Д. Д. В. и В. Д. В.

(последните две конституирани като ответници по делото на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса – на 09.10.2024 г. първоначален ответник Д. И. В., с определение на съда от 14.11.2024 г.) субективно пасивно и обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество – при условията на разделност следните суми: 4749,56 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: /адрес/, с абонатен № /номер/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 818,72 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 41,74 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 9,67 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми по ч. гр. дело № 57407/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, които суми се разпределят между ответниците, както следва:

- за ответницата Н. М. А. – ½ част от общо дължимите суми или: 2374,78 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане, 409,36 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, 20,87 лева - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 1

18.10.2023 г. до окончателното изплащане и 4,85 лева - лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия;

- за ответниците Д. Д. В. и В. Д. В. – по ¼ част от общо дължимите суми или: по 1187,39 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане, по 204,68 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, по 10,43 лева - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2023г. до окончателното изплащане и по 2,41 лева - лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2020 г. – месец април 2022 г. между него, в качеството му на доставчик и първоначалните ответници, в качеството им на собственици на недвижим имот, находящ се в /адрес/ № /номер/, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди, е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва се, че през релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „Бруната“ ООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Същите не са погасили в срок дължимите суми в общ размер от 5619,69 лева, от която:

4749,56 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 818,72 - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, 41,74 лева - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 9,67 лева - лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. Поддържа, че от общо начислените суми всеки от ответниците дължи по ½ част, като отговорността им е разделна.

С молба от 12.11.2024 г. уточнява, че конституираните на мястото на починалия в хода на процеса ответник Д. В. и В. В. дължат по ¼ от общо дължимите суми. Ищцовото дружество уточнява, че за тези вземания в хода на производството по ч. гр. дело № 57407/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД предявява процесните искове. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2023 г. до окончателното им изплащане. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на всеки от ответниците 2 на 11.06.2024 г., като в указания и законоустановен едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. И. В. и Н. М. А. не са подали писмен отговор. В писмени възражения по чл.

414, ал. 1 ГПК по образец, депозирани от всеки от тях в хода на производството по ч. гр. дело № 57407/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав, процесните вземания са оспорени с липсата на конкретни доводи по същество срещу дължимостта им.

В проведеното на 10.04.2025 г. открито съдебно заседание особеният представител на ответницата Д. В. – адв. П., назначен с определение на съда от 27.02.2025 г. на основание чл.

47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените срещу нея искови претенции и конкретно качеството на ответницата и на нейния наследодател на потребител на топлинна енергия. Посочва, че не са налице доказателства същите да са ползвали имота и действително да са потребили начислената топлинна енергия, чието качество и количество оспорва. Въвежда възражение за погасяване по давност на процесните вземания за главница и лихва.

Подпомагащата страна „Далсия“ ООД не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в полза на ищеца и срещу ответниците на вземания, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възраженията на длъжниците срещу заповедта за изпълнение са депозирани в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържат оспорване на удостоверените в същата вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена за дяловото й разпределение предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответниците (обусловено от притежавано от ответната страна, при съответните идеални части, право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

3

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за замяна на недвижими имоти от 31.07.1990 г., обективиран в Нотариален акт № 35, том III, дело № 840/1990 г. по описа М.М. – районен съдия при Ботевградския районен съд, Н. М. В. и съпругът й Д. И. В. прехвърлят на третите за процеса лица Ш.Е.Д., Ш.Е.Д. и С.Е.М. следния свой недвижим имот – вилна сграда на етаж и половина, състояща се от мази, дневнаспалня, антре, баня-тоалетна и две спални на полуетажа, построена върху държавен вилен парцел II-151 в кв. 45 по плана на курорт „Золин“ край Ботевград, с урегулирана площ от 600 кв.м., заедно с правото на строеж върху парцела, както и върху парцел XII-151. По силата на договора, в замяна на прехвърления им имот, третите за процеса лица Ш.Е.Д., Ш.Е.Д. и С.Е.М. прехвърлят на Н. М. В. и Д. И. В. следния свой недвижим имот: апартамент-кантора, състоящ се от стая, хол, кухня, антре, баня-клозет и ползването на цялата заобикаляща го и граничеща с него тераса, находящ се на II-б надпартерен етаж на /адрес/, със застроена площ от около 36 кв.м., заедно с избено помещение с площ от 3 кв.м., находящо се в общата изба на сградата, заедно с таванско помещение от 4 кв.м. и с прилежащите към жилището 20/1000 ид.ч. от общите части на сградата, вкл. и портиерското помещение на тавана на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата – парцел X в кв. 303, местност „Центъра“ в град София.