Решение № 1716 от 16.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1191/2023
- Вид
- Решение № 1716
- Подписан
- 16.10.2023
- В сила
- 15.11.2023
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.150а · Закон за движението по пътищата
- чл.150А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1716 гр. Пловдив, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: В. Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от В. Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330201191 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-5697-001372/20.12.2022 год. издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор “Специализирани полицейски сили”, с което на В. Н. Й., с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната до съда жалба моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано по съображения, изложени в нея. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуаления представител адв. К., който поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна сектор „СПС” при ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на НП. При 1 евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.№ 434594 от 04.12.2022 год. било констатирано, че на същата дата около 15:15 часа в гр.Пловдив, на бул. „Освобождение“ до № 3, посока юг-север жалбоподателят В. Н. Й. управлявал лек автомобил „Порше Кайен” с рег.№ ** **** **, собственост на Г. Й., ЕГН: ********** след като е бил лишен от правото да управлява по административен ред с НП 20-0444000329/14.12.2022г., връчено му на 25.12.2022г., влязло в сила на 05.01.2021г., както и че не е представил СРМПС част 2, като за тези деяния била посочена като нарушена единствено нормата на чл.150а ЗДвП. След което актът бил съставен с това му съдържание и копие от него било връчено на жалбоподателя, впоследствие оригиналът бил коригиран еднолично от актосъставителя, като датата на НП 20-0444-000329 била поправена от 14.12.2022г. на 14.12.2020г., а връчването от 25.12.2022г. на 25.12.2020г., като също така била дописана като нарушена нормата на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
Актът е бил съставен от П. Т. М., заемащ длъжността „старши полицай“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив и бил предявен на жалбоподателят, който го подписал посочвайки, че има възражения, като такива не постъпили и в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била преповторена фактчиеската обстановка изложена в поправения АУАН.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставителят П. Т. М.. В показанията си свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че след като е спрял жалбоподателя за проверка е изискал от него СУМПС и контролен талон към него, но В. Й. не представил изисканите докумнети и не изтъкнал причини за това, а след справка установил, че предходното му 2 лишение от управление не било изтекло. Признава, че въведените корекции в акта са били извършени от него. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, доколкото служат за установяване на обективната истина.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин вменените на В. Н. Й. административни нарушения на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, и чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, тъй като на 04.12.2022 г., около 15:15 часа в гр.Пловдив, на бул.
„Освобождение“ до № 3, посока юг-север жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Порше Кайен” с рег.№ ** **** **, собственост на Г. Й., ЕГН:
********** след като свидетелството му за управление е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП, т.е. след прилагането на мярка на административна принуда и без контролен талон към СУМПС. От субективна страна нарушенията са извършени при пряк умисъл, защото жалбоподателят е съзнавал, че книжката му е била иззета при констатирано нарушение преди процесното и е бил без контролен талон, но въпреки това, той съзнателно не е съобразил поведението си с установения в закона ред и е продължил да управлява моторно превозно средство. По същество тези нарушения не се оспорват и от жалбоподателя.
Въпреки гореизложеното въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Както се посочи в акта приложен по преписката са налице корекции, без да е отбелязан автора на поправката, а едва в проведено с. з. се установи, че те са нанесени от актосъставителя. Те обаче не фигурират в приетият като писмено доказателство оригинал на връчения на жалбоподателя препис от АУАН.
Следва да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за 3 привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност кога и от кого е извършена поправката. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена. В този смисъл е и практиката на касационна инстация, като съгласно Решение № 747 от 12.04.2021 г. по к. а. н. д. № 334/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив поправки и дописвания без да има изрично отбелязване на причината, която е наложила това, и без те да са внесени и в двата екземпляра на АУАН са недопустими. С издадения АУАН се слага началото на административнонаказателното производство, поради което същият следва да е написан ясно и да не съдържа съмнения, в която и да е част. Изписаните дати се явяват част от съдържанието на акта и са съществени реквизити, тъй като от тях се установява наличието или не на процесното нарушение, поради което поправянето им представлява съществено процесуално нарушение. Също така във връчения на жалбоподателя екземпляр дори не е посочено нарушената норма за непредставянето на СРМПС, а между акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство както между посочените като нарушени законови норми, така и между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон, като последното в случая липсва, тъй като в екзепляра на жалбоподателя изобщо не е посочена нарушената разпоредба за непредставянето на СРМПС, а в другия екзепляр е нанесена поправка, която е и нечетлива. Абсолютно недопустимо е първият значим акт в административнонаказателното производство да се оформя по такъв ненагледен начин със зачерквания и поправки, извършени не по надлежния ред, което от своя страна установява нарушено право на защита на наказаното лице. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП и по никакъв начин не би следвало и не спада в категорията на онези НП, които съобразно чл. 53, ал.2 от ЗАНН се издават 4 дори и при допусната нередовност в акта.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за основателна, а наказателното постановление като незаконосъобразно трябва да бъде отменено.
Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. Последният, чрез своя пълномощник, е поискал своевременно присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., представени са и писмени доказателства за това – договор за правна защита и съдействие от 15.02.2023г. По делото е направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, предвид което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения минимум. Този минимум следва да бъде съобразен към датата на сключване на договора за правна защита, като към този момент чл. 18, ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер – 400 лв. при интерес до 1000 лв. /който в случая е 310 лева/. Ето защо съдът следва да осъди ОДМВРПловдив да заплати на В. Н. Й., с ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като уважи възражението за прекомерност на въззиваемата страна.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5697-001372/20.12.2022 год. издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор “Специализирани полицейски сили”, с което на В. Н. Й., с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
5
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на В. Н. Й., с ЕГН **********, сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски в производството пред РС-Пловдив.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6