Решение № 89 от 21.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 202**100508837 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20084310/01.04.2021 г. по гр.д. № 28290/2020 г. по описа на СРС, 59 състав са отхвърлени предявените от Ц.Т. Ц. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ против „Диагностично – консултативен център ** – София“ ЕООД за признаване на уволнение, извършено със Заповед № 65/29.06.2020 г., връчена на 29.06.2020 г. на Изпълнителния директор на „Диагностично – консултативен център ** – София“ ЕООД и поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка и заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2170,38 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба з 01.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие от 220, ал. 1 от КТ в размер на 305 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 174,07 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 1

01.07.2020 г. до окончателното плащане на вземането като неоснователни.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25077869/05.05.2021 г. (пощенско клеймо от 07.06.2021 г.), подадена от Ц. Т.

Ц., в която се поддържат възражения за неговата неправилност. Въззивника поддържа, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 333 от Кодекса на труда и е пренебрегнал напълно установените обстоятелства, свързани с ползваната от ищцата закрила.

Неправилно били възприети само доводите на ответника, но не и тези на ищцата, като не били обсъдени всички събрани по делото доказателства.

Съдът не бил обсъдил периодът, в който е останала без работа, като произволно се твърдяло, че била обезщетена от ответника за платения отпуск.

Били пропуснати обаче, две обстоятелства, а именно, че работодателят не е изплатил пълния размер на платения отпуск, като оставали още 6 дни, които не са заплатени и за тях се дължало претендираното обезщетение в размер на 174,06 лева. Работодателят дължал и обезщетение за времето, което е останала без работа за периода от 23.04.2020 г. до 10.08.2020 г. в размер на 2170 лева. Не било съобразено заключението на вещото лице, което било по поръчка на съда. Били допуснати и нарушения на процесуалните правила, тъй като неправилно съдът бил направил опит да раздели предявените искове, бил направен неразбираем доклад, изготвената експертиза била укрита и въпреки това делото не било пренасрочено. Моли обжалваното решение да бъде отменено/обезсилено и да бъде постановен нов правилен и законосъобразен акт, с който да се разгледа спора по същество, като се признаят за основателни и доказани заявените искови претенции, за които ответника да бъде осъден да заплати в тяхната цялост, съобразно изготвената ССЕ и размера, определен от вещото лице.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25118785/15.07.2021 г., подаден от въззиваемия „Диагностично – консултативен център ** – София“ ЕООД, с която поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че в първоинстанционното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с отказ за разглеждане на делото по реда на чл. 310 от ГПК, с доклада на делото. Поддържа, че правилно съдът е приел за установено, че трудовият договор, който е прекратен на основание чл. 71 от Кодекса на труда в срока за изпитване, както и че ищцата не може да се ползва от 2 защитата предвидена в чл. 333 от Кодекса на труда. Правилно били отхвърлени и исковете за заплащане на обезщетение за оставане без работа, както и за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие, както и за неползван платен годишен отпуск. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 28290/2020 г. по описа на СРС, 59 състав е образувано по искова молба, подадена от Ц.Т. Ц., с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 224 от Кодекса на труда против „Диагностично – консултативен център ** – София“ ЕООД.

Ищцата твърди, че между страните е сключен трудов договор № 305/02.12.2019 г. и Анекс към него № 14/01.01.2020 г., който е сключен на основание чл. 70 и чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труд Съгласно т. 2, предл.

1-во от договора бил определен шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, като в т. 2, предл. 2-ро бил определен и едномесечен срок за предизвестие от двете страни. Твърди, че с решение на НЕЛК № 0179/29.01.2019 г. е била освидетелствана със злокачествено заболяване, за което работодателят бил уведомен при назначаване на ищцата на работа.

Твърди, че със Заповед № 001/23.04.2020 г. на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда ответникът прекратил трудовото правоотношение, с което нарушил съществени изисквания на Кодекса на труда и трудовия договор, а именно не била спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като не било изискано предварително решение на Инспекцията по труда, както и не бил спазен предвидения срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Твърди, че не било изплатено обезщетение за неспазения срок за предизвестие, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 6 дни в размер на 174,07 лева. Твърди, че след прекратяване на трудовия договор останала без работа за период от 6 месеца. Моли да бъде признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със Заповед № 3

001/23.04.2020 г. на изпълнителния директор на „Диагностично – консултативен център ** – София“ ЕООД, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „лекар – специалист вътрешни болести“, ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца от незаконното уволнение, определено въз основа на получаваното основно месечно възнаграждение в размер на 305 лева или сумата 2170,38 лева за периода от 23.04.2020 г. до 10.08.2020 г. (уточнение, направено с въззивната жалба), да заплати сумата от 305 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, както и сумата от 174,07 лева – обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 6 дни, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Диагностично – консултативен център ** – София“ ЕООД, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че работодателят е упражнил правото да прекрати трудовото правоотношение в уговорения с трудовия договор срок за изпитване. Излага съображения за неприложимост на разпоредбите, свързани със закрилата по чл. 333 от Кодекса на труда, както и че не намира приложение и разпоредбата на чл. 328, ал. 1 във връзка с чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда – за спазване на срок на предизвестие. Оспорва предявения иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа, както и за неспазен срок на предизвестие. Поддържа, че неоснователен се явява и искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск като поддържа, че на ищцата е платено такова в по-голям от дължимия размер.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като претендира направените по делото разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:

Не е спорно между страните, а и се установява, че на 02.12.2019 г. между „Диагностично – консултативен център ** – София“ ЕООД и Ц. Т. Ц. е сключен трудов договор № 305/02.12.2019 г., по силата на който ищцата е приела за изпълнява длъжността „лекар – специалист вътрешни болести“. В т.

4

2 от договора страните са уговорили на основание чл. 70 от Кодекса на труда, че той се сключва за неопределено време с първоначален срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Уговорено било, че срокът за предизвестие е 1 месец. В т. 4, б. „б“ е посочено, че основният платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ е 20 дни и допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал.

1, т. 2 от Кодекса на труда – само, когато имало ненормирано работно време.

Договорът есключен за непълно работно време при продължителност на работния ден от 4 часа за пет дни в седмицата.

С Допълнително споразумение към трудовия договор № 14/01.01.2020 г. страните са уговорили основно месечно възнаграждение в размер на 305 лева, както и с т. 2 е посочено, че основният платен годишен отпуск е от 20 дни и няма допълнителен платен отпуск по чл. 156 от Кодекса на труда.

Със Заповед № 001/23.04.2020 г. на Управителя на „Диагностично – консултативен център ** – София“ ЕООД на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение с Ц. Т. Ц. на длъжност „лекар, вътрешни болести“. В мотивите на заповедта е посочено, че договорът се прекратява във връзка с уговорения изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя.

Установява се, че с Решение на НЕЛК № 0179 от 20.01.2019 г. на Ц. Т.

Ц. е определена трайна неработоспособност от 80 % заради злокачествено новообразувание на млечната жлеза.

При извършена констатация по трудова книжка на Ц. Т. Ц. в съдебно заседание, проведено на 12.03.2021 г., се установява, че ищцата е започнала работа по трудово правоотношение с друг работодател, считано от 10.08.2020 г.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установява, че времето през което Ц.Ц. е останала без работа поради уволнението размерът на обезщетението е в размер на 2170,38 лева, обезщетението за неспазен срок на предизвестието е в размер на 361,73 лева, а размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 6 дни е в размер на 174,06 лева. В съдебно заседание, проведено на 12.03.2021 г. вещото лице е заявило, че сумата от 174,06 лева е платена на ищцата.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от 5

ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества с договор със срок за изпитване до 6 месеца. До изтичане на срока страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Установява се от събраните по делото доказателства, че страните в настоящото производство са уговорили срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.

Срокът за изпитване е започнал да тече от 02.12.2019 г., когато ищецът е постъпил на работа (обстоятелство, което не е спорно между страните).