Решение № 23252 от 21.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23252 гр. София, 21.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110138921 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е доставил на ответника топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София, район Слатина, ул. “Л.” № *** бл. ***, вх. Б, ет. 3, ап. ***********, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени 1 изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Я. А. А. да плати сумата 2214,78 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, район Слатина, ул. “Л.” № *** бл. ***, вх. Б, ет. 3, ап. ***********, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 345,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2022г.- 06.06.2024г., сумата 41,11 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 9,32 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2021г.- 06.06.2024г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Я. А. А., в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва между страните да е възникнало облигационно правоотношение.

В отговора на исковата молба се навеждат доводи за недопустимост на иска за цена на услугата дялово разпределение. Посоченото възражение е обосновано с доводи, че ищецът претендира цена на услугата дялово разпределение, без то да му принадлежи, поради което същият е предявил чуждо право. Ответникът развива съображения, че клаузата в общите условия, че възнаграждението за услугата дялово разпределение се плаща от длъжника на ищеца не може да обвърже трети неучастващи страни и същата е нищожна поради противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД.

На следващо място, в отговора се навежда възражение, че по делото няма доказателства, че дружеството за дялово разпределение е извършило посочената услуга.

Ответникът сочи и че след изтичане на срока на договора за извършване на услугата дялово разпределение същият не обвързва потребителите.

По отношение на исковете за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия се сочи, че спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителни сезони 2021г.- 2022г. и 2022г.- 2023г., издадени през м. юли 2022г., респективно през м. юли 2023г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. В отговора се развиват съображения, че общата фактура е издадена на 31.07.2022 г., а 45дневният срок е изтекъл на 15.06.2022г. и респективно 15.06.2023г., (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата- 30.04.2022г. и 30.04.2023г.). Ответникът счита, че при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава след покана, каквато ищецът не е отправил. Не е отправена и покана и за заплащане на цената на услугата дялово разпределение.

В отговора се релевира възражение за изтекла погасителна давност.

2

С определение № 42754/ 21.10.2024г. “Т.С.” ЕООД е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема следното от фактическа страна:

От представения нотариален акт за собственост на апартамент и гараж, построени върху терен, отстъпен на ЖСК “М.” от СГНС № 196/ 20.09.1974г., том XX, дело № 3455/ 1974г. се установява, че А.Д. А. и Е.Н. А.а е установено, че посочените лица са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 23, с административен адрес: гр. София, ул. “Л.” № 54, бл. ***, вх. Б, ет. 3 и недвижим имотгараж № 5, с административен адрес: гр. София, ул. “Л.” № 54.

От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58/ 16.07.1987г., том XX, н.д. № 3269/ 1987г. се установява, че ответникът Я. Алексов А. е придобил правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 23, с административен адрес: гр. София, ул. “Л.” № 54, бл. ***, вх. Б, ет. 3 и недвижим имот- гараж № 5, с административен адрес: гр.

София, ул. “Л.” № 54.

Видно от представеното удостоверение, изх. № 68- 00. 647/ 03.05.2018г., издадено от ГИС- София, се установява, че стар адрес: гр. София, ул. “Л.” № 54, бл. *** е идентичен с адрес: гр. София, ул. “Л.” № 22 и се отнася за жилищна сграда с идентификатор *** в КККР на гр. София.

С молба- декларация от 05.07.2002г. ответникът е изразил желание да бъде открита партида на негово име за процесния недвижим имот- апартамент № 23, с административен адрес: гр. София, ул. “Л.” № *** вх. Б, ет. 3.

На 05.11.2007г. е сключен договор между етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул. “Л.” № 22 и “Т.С.” ЕООД, по силата на който етажните собственици са възложили извършването на дялово разпределение в сградата на “Техем сървивис” ЕООД. Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици от 10.10.2007г.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1021602968/ 31.07.2022г. за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1046,15 лева. От представената обща фактура № 1027878401/ 31.07.2023г. се установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1122,17 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в 3 притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост чрез правна сделка- дарение. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора. Следователно ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот.

4

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия, респ. същият се явява пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021г.- м.