Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 555 от 13.10.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 613/2026
Вид
Решение № 555
Подписан
13.10.2026
Състав
Димчо Генев Димов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Ямбол, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20262330100613 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Ж. И. Ж. от гр. Я. чрез пълномощник - адв. Н. М. от АК- гр. Я., против Кооперация „**********“ - гр. Я..

С исковата молба се твърди, че на 14.01.2002 г. в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, по силата на който ответната Кооперация е образувала изпълнително дело № *****/2003 г. по описа на ДСИ РД РС-Я. с длъжник Ж. И. Ж..

Твърди се, че делото е перемирано на 09.08.2016 г., като Кооперацията се е възползвала от възможността и на 31.10.2016 г. е образувала ново дело № ***/2016 г. по описа на ДСИ РД РС-Я..

Твърди се, че на 11.08.2020 г. ДСИ е прекратил делото поради налична перемпция, а на 25.09.2020 г. ответната Кооперация е образувала ново дело № ***/2020 г. по описа на ДСИ РД РС - Я..

Твърди се, че последното действие по това из.дело е извършено на 24.08.2022 г., като през 2025 г. ответната Кооперация отново е образувала ново дело с № ***/2025 г. по описа на ДСИ РД РС-Я..

От описаните в ИМ действия по изпълнителните дела се поддържа, че последното действие е било извършено на 26.07.2017 г. чрез налагане запор върху лек автомобил „Мерцедес“ на ищеца по делото, като предприетото действие на 04.07.2018 г. не е довело до реален запор липса на трудово правоотношение, а банковите запори от 2020 г. са без сметка.

Твърди се, че описаните неизвършени и следователно петгодишната давност е започнала да тече от 26.07.2017 г. и е изтекла на 26.07.2022 г., като след тази дата вземането 1 е погасено по давност, вкл. последващи действия от 24.08.2022 г. извършени след изтичане на давността не могат да прекъснат последната.

Твърди се, че към датата на образуване на изпълнително дело № ***/2025 г., вземането е било погасено по давност, поради което и на това основание се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответната Кооперация, като погасени по давност сумата от 1480.00 лв. или 756.71 евро - главница, дължими по Запис на заповед от 17.06.2001 г., ведно със законната лихва върху тази сума.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната Кооперация, с която се поддържа, че ИМ на ищеца е неоснователна, като на 29.10.2020 г. по ИД ***/2020г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника в „ОББ“ АД.

На 23.08.2022 г. по същото изп.дело е бил насрочен опис на движими вещи.

На 11.02.2025 г. по същото изп.дело е бил насрочен опис на движими вещи, а на 23.03.2026 г. е бил наложен запор на банкова сметка в „Юробанк България“ АД съгласно получена справка от БНБ и запор на трудово възнаграждение в „Ес Еф Би“ ЕООД - гр. Т..

Поддържа се, че всички тези изпълнителни действия не дават основание да се приеме, че задължението е погасено по давност.

През годините Кооперацията правила многократни опити да се свърже с длъжника, но без успех.

Изпращали били писма и до бащата на длъжника, но също без успех.

През годините били извършвани и запори по трудови правоотношения, но до погасяване на задължението не било се стигнало.

По същество на тия съображения се иска от съда да отхвърли иска като неоснователен.

В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален предсатвител по пълномощие се явява адв. Н. М. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа предявения иск.

За ответника в качеството на законен представител в съдебно заседание се явява неговия председател Б. Б..

Доказателствата по делото са писмени, след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка със становищата на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите съдържащи се по изп. дело № ***/2020 год. по описа на ДСИ в РС Я., същото е образувано по молба от ответника в настоящото производство Кооперация „**********“ гр.Я. против ищеца в настоящото производство Ж. И. Ж., въз основа изпълнителен лист от 14.01.2002 год. издаден по гр.дело № ***2002 год. по описа на ЯРС, с който Ж. И. Ж. е бил осъден да заплати на Кооперация „**********“ гр.Я., сумата от 1480 2 лева, дължима по Запис на Заповед от 17.06.2001 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2002 год. до окончателното и изплащане.

С Разпореждане от 30.09.2020 год. на ДСИ в РС-Я. е бил наложен запор нае банковите сметки на длъжника в Първа инвестиционна банка АД и Обединена Българска банка АД.

Видно още е че на 01.10.2020 год. ДСИ при РС Я. е изпратил запорно съобщение до Първа инвестиционна банка АД, като видно от положения върху запорното съобщение печат, също е било получено от банката на 15.10.2020 год., както и печат също от 15102020 год., като в него е отразено, че: „Откритата/ите към момента сметка/и на лицето/ата е/са блокирана/и с посочения размер за бъдещи постъпвания. Към момента наличностите по сметката/ите на ПИБ АД“ – изх.№ ******* от 15.10.2020 год.

Запорно съобщение е било изпратено и до ОББ АД, видно от получения върху съобщението печат получено от банката на 22.10.2020 год., като в случая ОББ е депозирала по изп.дело и отговор по чл.508 ГПК на 29.10.2020 год. /входирано в съда/, включително че се признава вземането, върху което е наложен запор за основателно, както и че дължимите суми не могат да бъдат приведени, поради липса на авоари.

На 24.08.2022 год. ДСИ при РС Я. е насрочил и опис на движими вещи в дома на длъжника за 28.09.2022 год., като видно от приложеното платежно нареждане взискателя „**********“ гр.Я. на 11.02.2025 год. е внесъл по сметка на ЯРС сумата от 60 лева с основание „опис на движими вещи“, след депозиране по изп.дело на послесваща молба за извршване опис на движими вещи в дома на длъжника.

С Постановление от 14.02.2025 год. ДСИ при РС Я. е прекратил изпълнителното производство по изп.дело № ***/2020 год по описа на същия, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е разпоредил внесената от взискатиля сума да му бъде възстановена.

Въз основа същият изпълнителен лист след прекратяване на изпълнителното производство 21.07.2025 год. кредиторът „**********“ гр.Я. е подал нова молба за образуване на ново изпълнително дело с искане за принудително изпълнение по която е било образувано изп. дело № ***/2025 год. по описа на ДСИ в РС Я.. С молбата взискателят е поискал да бъде изготвена справка от БНБ за наличие на бланкови сметки на длъжника, както и справка за наличие на трудови правоотношения.

При така установената безспорна между страните по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Давността като институт на материалното право представлява изтичане на определен в закона срок от време, през който кредиторът бездейства, последица от което е погасяване правото да иска принудително изпълнение на вземането си. Самото вземане продължава да съществува като естествено право и може да бъде изпълнено доброволно от длъжника, аргумент за което е разпоредбата на чл. 118 ЗЗД.

В настоящия случай процесното вземане дължимо по Запис на заповед от 17.06.2001 год., е установено с влязло в сила определение ***11.01.2002 год. постановено по гр.дело № ***2002 год. по описа на ЯРС, което следва да се приравни по значение на влязло в сила 3 съдебно решение, поради което и съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностният срок за погасяването му е 5 години. Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Насрочения опис на движими вещи за 28.09.2022 год. по изпълнително дело № ***/2020 год. по описа на ДСИ при РС-Я., съдът намери че не съставлява валидно извършено действие по изпълнението, тъй като липсват данни да е предприето същинско изпълнително действия в рамките на този изпълнителен способ, като кредитора е внесъл депозит за извършване опис на движими вещи едва на 11.02.2025 год. и то след като по изпълнителното дело е настъпила перемпция. Тоест на лице е било бездействие на кредитора което според настоящия съдебен състав е довело до неизвършване насрочения опис на движими вещи в жилището на длъжника, и кредиторът не може да се позовава на него още повече, че в кориците по соченото изп.дело липсва съставен протокол за извършен реален опис.

Същевременно обаче, съгласно Тълкувателно решение № 3/2015 год., 10.07.2017 год., на ВКС на Република България, ОСГТК, изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебния изпълнител е получил на основание чл.508, ал.1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор.

Моментът на прекъсване на давността е датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, в случая по изп.дело № ***/2020 год. по описа на ДСИ при РС Я., ОББ е получила запорното съобщение на 22.10.2020 год. и е депозирала отговор по смисъла на чл.508, ал.1 ГПК на 29.10.2020 год. /изпратен от банката на 23.10.2020 год./, т.е. от датата 22.10.2020 год. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок изтичащ съответно на 22.10.2025 год.

Молбата за образуване на ново изпълнително дело /изп.дело № ***/2025 год. по описа на ДСИ в РС Я./ е подадена на 21.07.2025 год., т.е . преди изтичане на 5-годишния давностен срок. Между последното валидно действие по старото изпълнително дело и подаването на новата молба не са изминали пет години, поради което и вземането към него момент не се явява погасено по давност.

На свой ред новата молба също прекъсва давността и от този момент започва да тече нов 5-годишен давностен срок, в случая от 21.07.2025 год. и изтича на 21.07.2030 год., още повече че с молбата по смисъла на чл.18 ЗЧСИ е направено по същество от кредитора искане по смисъла на чл.18 ЗЧСИ – проучване банкови сметки на длъжника.

На горните съображения съдът намери предявения иск за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на делото ответникът има право на разноски, такива обаче не са заявени, не са представени доказателства за реално сторени такива, поради което и съдът не дължи произнасяне.

На изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол 4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Ж. И. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ******* чрез адв.Н. М. М. от АК Я., съдебен адрес: гр.Я., ******* против ответника Кооперация „**********“ с ЕИК *******, с адрес: гр.Я., *******, иск с който да се признае за установено на основание чл.439 ГПК в отношенията между страните, че Ж. И. Ж. с ЕГН ********** не дължи на Кооперация „**********“ с ЕИК ******* като погасена по давност сумата от 1 480.00 лева /756.71 евро/ - главница, дължима по Запис на заповед от 17.06.2001 год., ведно със законната лихва върху тази сума, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5