Определение № 2318 от 26.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2318 гр. София, 26.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20238002901803 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. Б. срещу решение № 3597/04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8913/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 3264/11.04.2022 г. по гр. д. № 54396/2021 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от касаторката срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК в размер на 5 349, 71 лв.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост. Заявява се становище, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила неправилно е преценил последиците на настъпила по изпълнително дело № 20128380404287 премпция и е приел, че извършените след прекратяване на изпълнителното производство действия са валидни. Счита се, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 27.08.2013 г. и от този момент е започнал да тече давностен срок, който е погасил правото на кредитора да търси принудително изпълнение на вземането си.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол поради необходимост от проверка за съответствието му с практика на ВКС. Формулиран е следният въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда :

1. „Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, подадено по прекратено по реда на чл.

1

433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително производство?“

От касаторката е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено с постановяване на решение за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва и се заявява становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по претенция на В. И. Б. с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК при фактическото твърдение, че удостоверените вземания, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 20128380404287 на ЧСИ рег. № 838, са погасени по давност.

За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е счел за установено по делото, че процесните вземания са предмет на арбитражно решение, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Анализирал е разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и е съобразил разясненията, дадени в т. 10 от Т Р № 2/26.06.2015 год. по тълк. дело № 2/2013 год. на ОСГТК, ВКС, ч е давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие. Съставът на Софийски градски съд е съобразил и разясненията, дадени в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС, ч е погасителната давност не тече докато трае 2 изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съставът е преценил, че в конкретния случай по процесното изпълнително дело в периода от неговото образуване до 26.06.2015 г. не е налице изтекъл срок, по-дълъг от две години, в който взискателят да е бездействал – наложени са били запори на 14.05.2012 г. и на 27.08.2013 г. върху вземания на длъжника срещу търговски банки. Въззивният съд е извел заключение, че погасителната давност за процесните вземания не е текла до 26.06.2015 г., а от тази дата е започнала да тече петгодишна давност, която е била многократно прекъсвана – с налагане на запор на 15.06.2016 г. върху вземанията на длъжника от трудово възнаграждение; с налагане на запор върху вземанията на длъжника срещу търговски банки, извършен на 23.07.2019 г.; с налагане на запор върху трудовото възнаграждение от 05.02.2020 г.; с налагане на запор на 20.04.2021 г. върху вземания от трудово възнаграждение; с налагане на запор на 14.05.2021 г. върху вземанията на длъжницата срещу “АЙКАРТ” АД. От последното прекъсване на давността на 14.05.2021 г. до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция е преценил липса на изтекъл давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД , поради което е счел претенцията за неоснователна и потвърдил извода на първоинстанционния съд.

Не е налице твърдяното от касаторката основание за факултативен достъп до касационен контрол.

Поставеният въпрос не притежава характеристиката на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, тъй като не е обсъждан в мотивите на въззивното решение. Липсват съображения на съда за наличие на перемпция по изпълнителното дело преди и след 2015 г. Следователно въпросът е изцяло хипотетично зададен и извън контекста на решението. Отделно, с ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК, ВКС беше прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Изпълнителният процес е законовата рамка, в която действията или бездействията на кредитора от значение за погасителната давност се проявяват. След отмяната на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г., неговата висящност вече не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. За изпълнителния процес чл. 116, б.

„б” ЗЗД не се отнася.

Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде постановен акт, с който да бъде отказан достъп до касационен контрол.

При изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК следва да се присъдят разноски на ответната страна в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

3

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3597/04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8913/2022 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА В. И. Б. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД сума в размер на 300 лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4