Решение № 22808 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22808 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110136774 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД против С. Н. Н. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 76838/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *************2. Тъй като издадената заповед била връчена на длъжника – настоящ ответник при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви установителни искове за вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 340767/20.10.2025 г. са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в 1 имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 286,49 лева, представляваща 1/12 част от сумата от общо 3437,87 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 30,95 лева, представляваща 1/12 част от сумата от общо 371,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2023г. до 16.12.2024 г., сумата от 7,41 лева, представляваща 1/12 част от сумата от общо 88,92 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,41 лева, представляваща 1/12 част от сумата от общо 16,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 16.12.2024 г. Претендира направените разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от особения представител на ответника исковете се оспорват по основание и размер. Сочи се, че по делото няма доказателства, че ответникът е ползвал процесния недвижим имот, съответно топлинна енергия. Оспорва се пасивната му процесуална легитимация, както и размера на исковите претенции поради липса на адекватна методика. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява 2 становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 194060 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода и протокол за неосигурен достъп за отчет.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 76838/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник, заедно с още три трети за спора лица, да заплатят на дружеството – настоящ ищец сумата от общо 3437,87 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 371,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2023г. до 16.12.2024 г., сумата от общо 88,92 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 16,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 16.12.2024 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 23.05.2025 г. по ч.гр.д.№ 76838/2024 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника – настоящ ответник при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложена искова молба за делба на недвижим имот, от която се установява, че е в СРС е образувано гр.д.№ 64326/2023 г. от Н. Н. /длъжник в приложеното към настоящото дело заповедно производство/ против останалите длъжници, включително и ответника в настоящото производство, по отношение на процесния недвижим имот – *************

С оглед предходното, при служебно извършена справка от настоящия съд по горепосоченото дело, се установи наличие на решение № 6833/16.04.2025 г., постановено по първа фаза на съдебна делба, влязло в законна сила на 29.05.2025 г., съгласно което процесния недвижим имот е допуснат при следните квоти: 4/24 ид. ч. – за Т.Ф. Н.; 5/24 ид. ч. - за Н. Н. Н.; 5/24 ид. ч. - С. Н. Н. и 10/24 ид. ч. - С.Ф.А.. Към настоящият момент делото е във втора фаза на съдебната делба, решението по която ще е неотносимо към предмета на спора.

По делото са представени справка от счетоводната система на ищцовото 3 дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадените общи фактури за исковия период, индивидуални справки за отопление и топла вода, издадени от третото лице-помагач.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че през процесния исков период сградата, в която се намира недвижимия имот е била с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребена ТЕ. През исковия период топлинния счетоводител е извършвал дяловото разпределение в съответствие с нормативната уредба. В ап.32 има 4 броя радиатори с монтирани уреди, а през банята преминава щранг-лира.

Количеството топлинна енергия , отдадена от сградна инсталация, е разпределена пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. За отчетен период 01.05.2021 г. – 31.10.2021 г. ТЕ за БГВ е определена при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател в денонощие, поради неосигурен достъп до водомера. Вещото лице е констатирало още, че извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за аб.№ 135927, са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период. Ищецът редовно е приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/ от отчетената ежемесечна енергия, а общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 3526,79 - главница, в т.ч. сумата от 88,92 лева – за дялово разпределение и сумата от 388,38 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 16,93 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че 4 спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.