Решение № 19808 от 30.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19808 гр. С, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря АЛ.Н.К. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20221110166431 по описа за 2022 година

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че между страните съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилиста”, за който била съставена застрахователна полица № BG/ 02/ *******, с която била застрахована гражданската отговорност на водача на л.а. м. “О”, м. “К”. Същият релевира твърдения, че в срока на застрахователно покритие, на 18.11.2018г., в гр. С, в района между бул. „И“ и ул.

„И.Б.“, настъпило пътно транспортно произшествие (ПТП). В исковата молба се излагат твърдения, че произшествието настъпило при извършване на маневра “завой надясно” от водача на л.а. м. „О”, при която автомобилът ударил завиващия наляво л.а. м. „Ф”. Ищецът сочи, че между собственикът на л.а. м. “Ф” и “ЗАД А Б” АД бил сключен договор за застраховка “Каско”. След настъпилото застрахователно събитие пред “ЗАД А Б” АД била заведена щета от собственика на увредения автомобил, по която било платено застрахователно обезщетение. Застрахователят по застраховка “Каско” предявил претенцията си пред ответника, като въз основа на подаденото заявление била образувана щета № *********, по която било платено обезщетение в размер на 4904,20 лева. Ищецът поддържа, че ответницата е напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, поради което за ищеца възникнало регресно право да претендира от застрахования платеното обезщетение.

При изложените твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да плати сумата 4929,20 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил м. “Ф”, м. “Ф”, с рег. № 1

**********, настъпили в резултат на застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.11.2018г., в гр. С, между бул. “И” и ул. “И.Б.”, при което Р.

В. М. управлявала л.а. м. „О“, м. „К”, с рег. № ********* като е напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,, за което пред “ЗД Б.И.” АД е образувана щета № *********.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Ответницата оспорва деянието ѝ да е противоправно, като излага доводи, че на 18.11.2018г. настъпило ПТП между посочените автомобила, но причина за същото било противоправното поведение на водача на л.а. м. “Ф”. В отговора са наведени доводи, че управляваният от нея автомобил се движел по ул. „И.Б.“ и спрял на кръстовището с бул. „И“, поради червен сигнал на светофара. Ответницата сочи, че от бул. „И“ към ул. „И.Б.“ завивал автобус, след който се движел л.а. м. „Ф”, като при извършване на маневра за изпреварване на автобуса от страна на л.а. м. “Ф”,, същият навлязъл в лентата за движение на л.а. „О“ и ударил последния.

Същата сочи, че при запитване на водача на автомобила относно обстоятелството дали да сигнализират компетентните органи за инцидента не получила отговор, при което след изчакване в период от време около 20 – 30 мин. напуснала местопроизшествието. В отговора се оспорва наличието на причинно следствена връзка между част от описаните щети и настъпилото произшествие.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. м. “О”, м. „К”, с рег. № *********.

На 25.09.2018г. между “ЗАД А Б” АД и Е. К. Ц. е сключен договор за застраховка “Каско”, с предмет л.а. м. “Ф”, м. “Ф”, с рег. № **********, с период на застрахователно покритие 26.09.2018г.- 25.09.2019г.

От представения Протокол за ПТП от 18.11.2018г. се установява, че на 18.11.2018г. в гр. С е настъпило ПТП, при което МПС 1 се движело по ул. “И.Б.” с посока от ул. “А” кум ул. “****”, като на кръстовището с бул. “И” ударил насрещно движещия се от лявата му страна л.а. м. “Ф”, след което МПС 1 напуснал произшествието.

От представената административнонаказателна преписка се установява, че на 08.01.2019г. на Р. В. М. е съставен АУАН за това, че на 18.11.2018г. управлявала л.а. м. “О” и на кръстовището между ул. “И” и ул. “И.Б.”, поради недостатъчен контрол върху превозното средство, вследствие на което настъпило ПТП между управлявания от нея лек автомобил и л.а. м. “Ф”, след което не изпълнила задълженията си като участник в ПТП. В АУАН е посочено, че същото е съставено за нарушения на 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.

3, б “б” ЗДвП.

На 19.11.2018г. пред “ЗАД А Б” АД е подадено уведомление за щети по МПС (по 2 застрахователна полица № **********) от Е. К. Ц., въз основа на което е образувана щета № ***********, по която е платено застрахователно обезщетение в размер на 4904,20 лева.

За установяване на механизма на деянието е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ), съгласно заключението на която процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на 18.11.2018г. л.а. м. “О” се движил по ул. “И.Б.”, с посока от ул. “А” към ул. “И” и на кръстовището с бул. “И” водачът предприел маневра “завой надясно”, при която настъпило ПТП с извършващия маневра “ляв завой” л.а. м. “Ф”. Според вещото лице при ПТП по л.а. м. “Ф” настъпили увреждания по лявата странична част. Съгласно заключението, вредите по л.а. м. “Ф” се намират в пряка причинна връзка с механизма на деянието. Средната пазарна стойност на причинените по л.а. м. “Ф” вреди е 4889,21 лева.

От показанията на св. Е. К. Ц. се установява, че свидетелката управлявала л.а. м. “Ф”по бул. „И“. На Т- образно кръстовище се движела след автобус, който се движел много бавно.

На завоя била ударена от л.а. м. “О”. Свидетелката разяснява, че управляваният от нея автомобил се движел в дясната лента, плътно след автобуса, за да извърши маневрата “завой на ляво”. Ударът станал в самото кръстовище. Свидетелката разяснява, че към момента на ПТП пътното платното имало две ленти и движението било двупосочно. Според свидетелката, след инцидента спряла автомобила близо до спирка на градски транспорт.

Водачът на другия автомобил направил обратен завой спрял автомобила си пред този на свидетелката. Свидетелката се обадила на телефон 112 и казала на другият водач “изчакайте, звъня на телефон 112“. Независимо от това, водачът на л.а. м. “О” напуснал местопроизшествието.

От показанията на св. Ж М Ж се установява, че през есента на 2018г. бил свидетел на ПТП. Свидетелят разяснява, че бил на спирката на трамвай № 20, посока зала „У*“, когато чул стъргане от коли. Според него автомобил, който идвал от бул. „И“, правил ляв завой, а друг автомобил, който идвал от другата улица- десен завой и на кръстовището двете коли се ударили. След удара л.а. м. „О“ обърнал посока си на движение и спрял зад другата кола.

Според свидетеля л.а. м. „О“ се движел в неговата лента, а другият автомобил навлязъл в лентата, в която се движел л.а. м. “О”. Последният разяснява, че двамата водачи били на местопроизшествието, докато свидетелят присъствал на място. Същият сочи, че погледнал към колите, след като чух шума от удара.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания.

В предвидените в Кодекса на застраховането основания се касае до освобождаване на 3 застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основания, посочени в закона- умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, регресното вземане на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" възниква при наличието следните предпоставки:

1/ да е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в изпълнение на който 2/ застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице или на неговия застраховател застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди и 3/ застрахованият водач да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи наличието на посочените факти. В тежест на ответницата е да докаже възраженията си, в това число и фактът, че е останала на мястото на ПТП до идването на органите за контрол на движението по пътищата, съответно, че е било наложително да напусне мястото на ПТП, поради необходимост от оказване на медицинска помощ или друга неотложна причина.

По делото не се спори, че между страните съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, по силата на който ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. м. “О”, м. „К”, с рег. № *********, От събраните писмени доказателства се установява, че между “ЗАД А Б” АД и Е. К. Ц. е сключен договор за застраховка “Каско”, под формата на застрахователна полица № **********), с предмет л.а. м. “Ф”, с период на застрахователно покритие 26.09.2018г.25.09.2019г., в срока на застрахователното покритие на който (18.11.2018г.) е настъпило събитие ПТП, което представлява покрит застрахователен риск.

Спорен между страните се явява и въпросът за механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Механизмът на ПТП се установява посредством 4 събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на САТЕ. От същите се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия автомобила, а именно: на 18.11.2018г., около 17,20 часа, л.а. м. “О” се движил по ул. “И.Б.”, с посока от ул.

“А” към ул. “И” и на кръстовището с бул. “И” водачът предприел маневра “завой надясно”, при която настъпило ПТП с извършващия маневра “ляв завой” л.а. м. “Ф”. Изложеното обуславя извода, че водачът на л.а.м. „О” не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС, да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват- чл. 20, ал. 1 ЗДвП.