Решение № 41 от 19.05.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Бургас, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20262001000031 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 260015/12.11.2025 година, постановено по търг. дело № 60/2020 година по описа на Окръжен съд - Бургас, са отхвърлени исковете на „БПИ“ АД, ЕИК 121382547, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1407, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“№ 43, представлявано от изпълнителния директор Христо Димитров Мирчев, против „Еврокапитал - България“ ЕАД (н), ЕИК 130487974, със седалище и адрес на управление: град Бургас, п.к. 8000, ул. „Александровска“ № 21, ет. Е, представлявано от изпълнителния директор Димитър Петков Димитров - с прекратени пълномощия, и синдика Д. Н., да бъде установено за съществуващо по отношение на длъжника и всички кредитори в производството по несъстоятелност, вземане на ищеца в размер на общо 606 364.02 лева, от които 439 844.18 лева - главници и 166 519.84 лева - законни лихви, на основание чл. 74 от ЗЗД като регресно вземане на „БПИ“ АД от „Еврокапитал - България“ ЕАД (н) за погасените от „БПИ“АД задължения на „Еврокапитал - България“ ЕАД (н) към „И Ар Би Лизинг“ ЕАД по договор за лизинг № 004572-001 от 24.03.2008 година и по договор за лизинг № 004572002 от 25.06.2008 година, както и е отхвърлен иска на „БПИ“АД, ЕИК 121382547, против „Еврокапитал - България“ ЕАД (н), ЕИК 130487974, да бъде установено за съществуващо по отношение на длъжника и всички кредитори в производството по несъстоятелност, вземане на ищеца в размер на общо 606 364.02 лева, от които 439 844.18 лева - главници и 166 519.84 лева - законни лихви поради неоснователно обогатяване. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „БПИ“ АД, ЕИК 121382547, чрез адв. А. К. - САК, с адрес за връчване: град София, район „Средец“, ул.

1

„Христо Белчев“ № 7, ет. 4 (3-ти надпартерен). Въвежда се оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт като постановен от незаконен състав, в противоречие с чл. 694, ал. 6 от ТЗ. Твърди се, че съдията, постановил обжалваното решение, води и производството по несъстоятелност на „Еврокапитал - България“ ЕАД (н). Поддържа се неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения по делото. Оспорват се изводите на съда за приложението на разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Твърди се смесване на правните институти регрес и суброгация. Навеждат се доводи, че встъпване в правата на кредитора е налице, когато погасеното вземане е обезпечено или се ползва с право на предпочтително удовлетворяване, каквито погасените вземания не са.

Възразява се, че тъй като в конкретния случай регресното вземане не произтича от договорите за финансов лизинг, към него е приложима общата петгодишна давност, която към датата на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, не е изтекла. Изразява се позиция, че вземанията за лизингови вноски по договорите за финансов лизинг не са такива за периодично плащане, а към тях следва да се приложат същите правила като при вноските по кредитите или плащането на цената на части. Навеждат се доводи, че дори разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД да се явява приложима, давност не тече, когато кредиторът не може да защити правото си чрез предявяване на иск. Твърди се узнаването от страна на „БПИ“ АД за погасяването на вземания на „Еврокапитал - България“ ЕАД с негови средства, съответно за възникването на регресни вземания, едва на 11.09.2018 година.

Моли се за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Бургас. Евентуално се настоява за отмяната му в частта, в която е отхвърлен иска на „БПИ“ АД срещу „Еврокапитал - България“ ЕАД (н) да бъде установено за съществуващо по отношение на длъжника и всички кредитори в производството по несъстоятелност, вземане на ищеца в размер на общо 606 364.02 лева, от които 439 844.18 лева - главници и 166 519.84 лева - законни лихви, на основание чл. 74 от ЗЗД като регресно вземане на „БПИ“ АД от „Еврокапитал - България“ ЕАД (н) за погасените от „БПИ“ АД задължения на „Еврокапитал - България“ ЕАД (н) към „И Ар Би Лизинг“ ЕАД по договор за лизинг № 004572-001 от 24.03.2008 година и по договор за лизинг № 004572002 от 25.06.2008 година и да бъдат уважени предявените искове като се обезсили решението по евентуалния иск. Евентуално се моли за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен евентуалния иск и да бъде уважена претенцията на страната по него.

Не се ангажират доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е надлежно връчена на „Еврокапитал - България“ ЕАД (н), чрез процесуалния му представител адв. О. Ш., но в законоустановения срок не е постъпил отговор по нея.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран такъв от адв. Д. Н. - постоянен синдик на „Еврокапитал - България“ ЕАД (н), с адрес за връчване: град Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет. 3, офис 2. Синдикът изразява позиция за неоснователност на въззивната жалба, съответно за потвърждаване на обжалваното с нея решение. Оспорват се твърденията за 2 недопустимост на решението като постановено от незаконен състав. Възразява се, че не е налице идентичност на състава на съда по несъстоятелността, който се е произнесъл по възраженията и съда, постановил обжалваното решение. Изразява се позиция, че самият ищец е смесил основанията на претенциите си, като в исковата си молба е подвел едни и същи факти под различни фактически състави. Сочи се, че главната му претенция е възпроизведена и в доклада по делото, приет от него без възражения. Поддържа се настъпването на ефекта на законната суброгация. Навеждат се аргументи за приложимост на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД към процесните лизингови вноски. Аргументира се, че прекратяването на договора за лизинг води до промяна на характера на лизинговите вноски в периодично възнаграждение за ползване. Претендира се ирелевантност на момента на узнаване от страна на въззивника за погасяването на задълженията. Обосновава се неоснователност и на евентуалния иск по чл. 55 от ЗЗД, като се сочи наличието на валидно основание към момента на процесните плащания.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. По отношение на заявените във въззивната жалба доводи за недопустимост на обжалваното решение и свързаното с това искане за неговото обезсилване, Апелативен съд-Бургас намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 6 от ТЗ, искът по ал. 1-3 се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ и се разглежда от друг състав на съда. От книжата по делото се установява, че както решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника под №97 от 25.03.2019 година по търг. дело № 354/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд, така и определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ са постановени от един и същ съдия-докладчик. Искът по чл. 694 от ТЗ на кредитора „БПИ“ АД е разгледан от друг съдия-докладчик, който понастоящем е такъв и по делото за несъстоятелността на ответника „Еврокапитал-България“ ЕАД (н). При съобразяване на тези факти не би могло да се сподели поддържаното от жалбоподателя, че е нарушено правилото, намерило израз в цитираната разпоредба, тъй като съдията, постановил обжалваното решение води и производството по несъстоятелност.

При подаване на искова молба по чл. 694 от ТЗ, компютърната система за случайно разпределение изрично изключва само онзи съдия, който към момента на произнасянето е разгледал и се е произнесъл по възраженията с определението по чл. 692 от ТЗ. Тъй като настоящият съдия-докладчик по несъстоятелността не е автор на това определение, системата напълно законно и безпрепятствено му е разпределила иска по чл. 694 от ТЗ на него. Когато един съдия по несъстоятелността поеме делото след фазата на приемане на вземанията, както е и в случая, той няма изградено вътрешно убеждение по конкретното оспорено вземане. В практиката си ВКС подчертава, че производство по несъстоятелност е универсално и съпътстващите го искове (като тези по чл. 694 от ТЗ) представляват отделни и самостоятелни искови производства. Те не се явяват контролно-отменителна инстанция на 3 определението по чл. 692 от ТЗ, а напълно нов процес с размяна на книжа, събиране на доказателства и разглеждане на спора по същество. В този смисъл и поради това нарушение на правото на справедлив процес би имало само, ако съдията трябваше да решава иска по чл. 694 от ТЗ, след като самият той преди това е отхвърлил или приел предявеното вземане на жалбоподателя в производството по чл. 692 от ТЗ. Неспазване на установеното в цитираната по-горе норма правило би имало тогава, когато съдията лично е изразил становище по същия спор в друг акт или в друга инстанция, каквато хипотеза не се наблюдава в настоящия случай.

Следва да се отбележи и това, че искът е предявен в посочения в нормата срок определението по чл. 692 от ТЗ под №93 от 22.01.2020 година е оповестено по партидата на несъстоятелното дружество във водения от Агенция по вписванията търговски регистър на 22.01.2020 година, а претенцията следва да се счита предявена на 05.02.2020 година, видно от клеймото на пощенския плик, с който исковата молба е изпратена в Бургаския окръжен съд (лист №210 от кориците на делото). Налице са, освен това, и другите изискуеми от правната норма предпоставки, а именно: вземането, предмет на исковата претенция е било предявено от кредитора - ищеца „БПИ“ АД и съответно включено от синдика в списъка на предявени неприети вземания; кредиторът е депозирал възражение против този списък в посочената част, което е било отхвърлено от съда с определението му по чл. 692 от ТЗ, поради което и за кредитора е налице възможността да предяви искът по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

По така изложените съображения, въззивната инстанция намира решението на окръжния съд за допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав и по допустим иск.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Установява се от доказателствата по делото, а и това не е спорно, че с решение № 97 от 25.03.2019 година, постановено по търг. дело № 354/2018 година по описа на Окръжен съд - Бургас е обявена по исканията на „Силва маре“ ЕООД“ и на присъединените кредитори „И Ар Би Лизинг“ ЕАД, „Инвест банк“ АД, „Петрол“ АД и Митко Василев Събев свръхзадължеността на „Еврокапитал - България“ ЕАД, като е определена датата 30.09.2018 година за нейна начална дата, открито е по отношение на него производство по несъстоятелност, постановени са и другите мерки по чл. 630 от ТЗ. Със същото решение искането на присъединения кредитор „Нафтекс петрол“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност спрямо посоченото дружество е отхвърлено; производството по делото е прекратено по молбата на „БПИ“ АД поради нейната недопустимост. Определението за прекратяване на делото е било обжалвано от „БПИ“ АД, като с определение № 190 от 18.06.2019 година, постановено по въззивно търг. дело № 158/2019 година по описа на Апелативен съд - Бургас жалбата, насочена срещу решение № 97 от 25.03.2019 година по 4 търг. дело № 354/2018 година на Окръжен съд - Бургас е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното по нея и останалите постъпили жалби въззивно производство. Това определение е било отменено с определение № 659 от 04.11.2019 година на ВКС на РБ, постановено по частно търг. дело №2263/2019 година, като със същото делото е върнато на Апелативен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбите. С определение № 18 от закрито заседание на 09.01.2020 година, в изпълнение на дадените му указания, Бургаският апелативен съд е отменил обжалваното решение № 97 от 25.03.2019 година в частта, в която производството е било прекратено по отношение на „БПИ“ АД и е върнал делото на Бургаския окръжен съд за разглеждане на молбата на този присъединен кредитор. В изпълнение на дадените му указания Бургаският окръжен съд е разгледал молбата на ищеца в настоящото производство, като с решение № 65 от 20.02.2020 година е отхвърлил искането на този кредитор за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Еврокапитал - България“ ЕАД. С решение № 5 от 11.02.2021 година, постановено по търг. дело № 115/2020 година Бургаският апелативен съд е потвърдил обжалваното съдебно решение. С определение № 287 от 10.05.2022 година, постановено по търг. дело № 556/2022 година ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на решение №5/11.02.2021 година по търг. дело №115/2020 година по описа на Бургаския апелативен съд в частта, в която е потвърдено решение №65/20.02.2020 година по търг. дело №354/18 година по описа на Окръжен съд - Бургас. С изключение на решение № 97 от 25.03.2019 година, постановено по търг. дело № 354/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд, което е представено като доказателство по делото, останалите посочени решения са известни на настоящия състав на съда след извършена служебна справка в деловодната система на съда. Същите безспорно са известни на страните в настоящото производство, тъй като те са взели участие в производствата, по които са постановени посочените съдебни актове.