Решение № 10938 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10938 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. П. като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110143687 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907 срещу „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615 кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1329,41 евро (2600,10 лв.), представляваща неплатен остатък от регресно вземане по щета № 28024030100957 в общ размер на 5215,19 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2025 г., до пълното изплащане на сумата; сумата от 47,97 евро (93,82 лв.), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.04.2025 г. до 15.08.2025 г.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 18.11.2024 г. ПТП в гр.Русе е изплатил сумата от 5215,19лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № ********, застрахован при него по застрахова „Автокаско“. Виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц200“, с рег.

№ *******, застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Посочва, че е изпратил покана до ответното дружество за заплащане на 1 претендираната сума, като е постъпило частично такова в размер на 2615,09лева. Предвид обстоятелството, че претендираната сума не е изплатена изцяло, ищецът обосновава правен интерес от предявяване на иск за незаплатения остатък. Претендира се и лихва за забава върху незаплатената сума, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба, с който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че е налице валидно сключен застраховка Гражданска отговорност за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц200“, с рег. № *******. Оспорен е механизма на настъпване на процесното ПТП, както и изключителната вина на водача на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц200“, с рег. № ******* – Ц. Б.. Твърди, че вината за настъпилото ПТП има и водачът на застрахования при ищеца автомобил, поради което е и извършено частично плащане на сумата, предвид приемането на съпричиняване от негова страна, дължащо се на неправилно паркиране. Посочва се, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в прекомерно завишен размер. Оспорена е и дължимостта на претендираната от ищцовото дружество лихва за забава.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция по чл. 411 от КЗ е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на 2 застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогА.ващи възражения, положителния факт на плащането, както и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № ********, респ. че последният с поведението си е допринесъл за настъпването на щетите по посоченото МПС, съответно каква е степента на неговия принос.

Съдът, като съобрази изявленията на страните по делото, в частност това, че ответното застрахователно дружество извънсъдебно е изплатило по регресната претенция на ищеца сумата от 2615,09 лв., която се равнява на 50% (1/2) от общия размер на регресното вземане (5230,19 лв., от които 5215,19 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лв. ликвидационни разноски), както и че причината за това е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС, намира, че в отношенията между страните по делото спорно се явява единствено дали с поведението си водачът на процесния лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № ******** е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, респ. дали общият размер на регресната претенция следва да бъде редуциран поради наличието на съпричиняване от водача на увреденото МПС.

Съдът намира, че ответникът с извънсъдебното си поведение – заплатил е половината от регресната претенция в размер на сумата от 2615,09 лв., тъй като е преценил, че е налице съпричиняване на увреденото лице в размер на 50%, е признал наличието на всички останали правно релевантни факти, в това число и общият размер на регресната претенция.

3

С отговора на исковата молба ответникът твърди, че водачът на процесния лек автомобил „Фолксваген Кади“ е съпричинил вредоносния резултат по следния начин: неправилно паркиране, вследствие на което е настъпило процесното ПТП.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на назначената САТЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установи по безспорен начин, че на 18.11.2024 г., в светлата част на денонощието (около 13:25 часа) в град Русе, водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц200“, с рег. № ******* се движи по ул. „*********“ и в района на кръстовището с ул. „*******“, при наличието в неговата посока на пътен знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не пропуска участник 2, движещ се по ул. „*******“ – път с предимство, обозначен с пътен знак Б3 – „Път с предимство“, като вследствие на това между двете МПС настъпва физическо съприкосновение, участник 2 се отклонява от посоката си на движение и реализира удар в паркирания на ул. „*******“ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № ********.

За да е налице съпричиняване, е необходимо увреденото лице да е допринесло с поведението си за настъпване на вредите, като установяването на това обстоятелство е било в тежест на ответника. Последният не е ангажирал доказателства, от които може да се установи по безспорен начин, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Кади“ има някакъв принос за настъпване на ПТП, в частност не се установи, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Кади“ е паркирал неправилно. Напротив по делото от съвкупната преценка на събраните доказателства по категоричен начин се установи, че ПТП е настъпило изключително по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц200“, доколкото същият не е пропуснал движещия се по пътя с предимство участник 2, вследствие на което са настъпили и щетите по лек автомобил „Фолксваген Кади“.

Ето защо възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.

Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може да се установи, че е изплатил претендираната сума.

При това положение исковата претенция по главния иск се явява 4 установена както по своето основание, така и по размер и като такава следва да се уважи в цялост.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

По делото се установи по безспорен начин наличието на главен дълг.

От представените писмени доказателства – регресна покана с вх. № на ответното застрахователно дружество, се установи категорично, че последното е било поканено да изплати сумата по регресната претенция на 03.04.2025 г. в 30-дневен срок, като в посочения срок ответникът не е платил, респ. изпаднал е в забава с изтичането на този срок. Респ. ответникът е изпаднал в забава, считано от 04.05.2025 г.

Съдът на основание чл. 162 ГПК определи дължимото обезщетение за забава посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет страница: https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html , в размер на 47,97 евро (93,82 лв.), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.04.2025 г. до 15.08.2025 г., колкото претендира ищецът.

Ето защо акцесорната искова претенция също се явява установена по основание и размер и следва да се уважи изцяло.

Като законна последица от уважаване на исковата претенция следва да се присъди законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 632,59 евро.

5

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, че „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615 на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907 , следните суми, а именно: сумата от 1329,41 евро (2600,10 лв.), представляваща неплатен остатък от регресно вземане по щета № 28024030100957 в общ размер на 5215,19 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2025 г., до пълното изплащане на сумата; сумата от 47,97 евро (93,82 лв.), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.04.2025 г. до 15.08.2025 г.

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907 сумата от 632,59 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6