Решение № 430 от 11.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Перник, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно наказателно дело № 20241720200842 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Е. Е. Г. с ЕГН ********** чрез пълномощник – адв.Е. Д. от САК, против Заповед за задържане на лице № 313зз1366/31.05.2024 г. на Ц. В. Б.- мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Перник.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва процесуалната законосъобразност на същата, като се твърди, че не са налице и материалноправните предпоставки за задържане на лицето. Сочат се процесуални нарушения по издаване на обжалваната заповед. Претендира за разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата –Ц. В. Б. – мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, се представлява от юрк.З. В., като се излагат аргументи за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

РП-Перник, редовно призована, не се представлява.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите 1 приложения.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2024 г. в 18: 50 ч. Е. Е. Г. е бил задържан със Заповед за задържане на лице № 313з-1366/31.05.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Перник –Ц. В. Б..

Като основание за задържането в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР.

В графа ''фактически и правни основания за издаване на заповедта'' е посочено „неправоспособен водач“. На същата дата на жалбоподателя е бил съставен АУАН №№108554/31.05.2024 г. за нарушение на чл.150 от ЗДВП, за това, че на 31.05.2024 г. около 18.30 ч., по АМ „Струма“, км.18+200 с посока на движение от пътен възел „Даскалово“ водачът управлява собственият си товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№*********, без да е правоспособен, в условията на повторност, който му е бил връчен лично на 31.05.2024 г. Издадена била и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1158-000207/31.05.2024 г., с която на Е. Е.

Г. била наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б.“А“ от ЗДвПпрекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, като били отнети 2 бр. регистрационни табели ********, връчена лично на жалбоподателя на 31.05.2024 г.

На същата дата- 31.05.2024 г., било започнато по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК ДП № 201/2024 г. по описа на 02 РУ –Перник за престъпление по чл. 343в ал.2 от НК, за това, че на 31.05.2024 г., около 18.30 часа, на АМ „Струма“, км.18200, в района на ПВ „Даскалово“, е управлявал МПС –товарен автомобил, марка „Фолксваген“ модел „Транспортер“, с рег.№*********, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, с първо действие по разследването – разпит на свидетел. От представена по делото справка рег.№ 17819/07.08.2024 г. от РП – Перник се установява, че към същата дата процесното ДП №201/2024 г. е в стадия на разследването, като по делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице. По делото е представена справка за нарушител/водач, от която се установява, че настоящият жалбоподател има издадено СУМПС на 17.09.2004 г., валидно до 14.01.2011 година, същото е отнето на 03.08.2011 г. с АУАН №168488/2011 г. от ОПП СДВР и издадени множество наказателни постановления, фишове и ЗППАМ. От представената справка се установява, че настоящият жалбоподател към датата на издаване на оспорената заповед – 31.05.2024 година, е бил с отнето СУМПС, считано от 03.08.2011 година.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на 2 приобщените писмени доказателства- Заповед за задържане на лице № 313з1366/31.05.2024 г., Декларация за правата на задържано лице, Протокол за личен обиск на лице, Декларация и разписка, Акт за встъпване в длъжност от 28.09.2023 г., Заповед №313з-2454/28.09.2023 г. на Директор на ОД на МВР Перник, АУАН №№108554/31.05.2024 г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1158-000207/31.05.2024 г., копие на книга за задържани лица, служебна бележка от 14.06.2024 г., Постановление от 12.07.2024 г. по описа на РП-Перник, протокол за разпит на свидетел от 31.05.2024 г., справка за нарушител/водач, съдържаща информация относно наличие/липса на СУМПС и статус на същото, ведно със заверени копия от АУАН и ЗППАМ, справка от РП- Перник рег.№17819/07.08.2024 г.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 от АПК.

Видно от приложените официални справки в АНП, оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност. Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. Съгласно посоченото в оспорената заповед правно основание за задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Съгласно чл. 74, ал.

1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, правото му на адвокатска защита от момента на задържането, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 година – ДВ, бр. 66 от 1992 година, в сила за Република България от 07.09.1992 година, като правото на свобода и сигурност е регламентирано непосредствено след правото на живот /чл. 2/ и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение /чл. 3/. След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в 3

Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.

По своята правна същност, мярката "Задържане за срок от 24 часа" по смисъла на чл. 72 – чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка – административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "Задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които жалбоподателят е съпричастен към извършване на конкретно престъпление, видно от материалите по ДП № 201/2024 г. по описа на 02 РУ – Перник. Предоставената фактическа информация е лаконична, но не дотолкова, че да ограничи правото на защита на задържаното лице. Още повече, че преди задържането си, Г. е участвал при съставянето на всички документи, съпътстващи реализираната спрямо него полицейска проверка, включително АУАН, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, което е удостоверил с подписите си под тях.

Поради това остава извън съмнение, че той е бил наясно защо е ограничено правото му на свобода. Съгласно ТР № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г. на ВАС, излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустимо единствено когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. В 4 цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта.

Допустимо е издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на индивидуалния административен акт и те да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия административен орган. И в този случай страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и организират защитата си срещу акта.

Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 ЗМВР, като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.

Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. В случая в периода на задържането са снети обяснения и е извършен личен обиск на жалбоподателя. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по делото доказателства. В случая след извършване на оперативните действия за събиране на допълнителни данни образуваното Бързо производство № 201/24 г. по описа на 02 РУ –Перник, с постановление на прокурор при РП-Перник е извършено по общия ред, съгласно предвидените срокове в чл. 234, ал. 1 от НК. Следва изрично да се направи разграничение между изискванията на чл.