Решение № 4470 от 11.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 829/2023
- Вид
- Решение № 4470
- Подписан
- 11.08.2023
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, Теодора Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.136 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.460 · Граждански процесуален кодекс
- чл.462, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.463 · Граждански процесуален кодекс
- чл.136 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4470 гр. София, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Теодора Иванова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100500829 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.рег.№65788/16.12.2022г., подадена от „А.“ ООД, с ЕИК *******, чрез адв.В.Ч., длъжник по изп.дело №20208440401098 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу протокол за разпределение от 13.12.2022г..
Жалбоподателят твърди, че не е съгласен с начина и реда на погасяване на задължението в извършеното разпределение. Излага, че от получената от проведената публична продан продажна цена на първо място следва да бъде погасена главницата, а след това всички останали задължения, както и от постъпилите за разпределение суми следва да се погаси и задължението към НАП, което в случая не е направено с обжалваното разпределение, обективирано в протокол за разпределение от 13.12.2022г., което е основание за неговата неправилност и незаконосъобразност. Моля съда да отмени обжалваното разпределение, извършено с протокол от 13.12.2022г..
Взискателят - „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, чрез адв.Д.М., е депозирал в законоустановения срок възражение - отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че при изготвяне на разпределение на събрани по изп.дело суми съдебният изпълнител е задължен да спази поредността за удовлетворяване на вземанията, посочена в чл.136 ЗЗД, като разпредели събраната сума на взискателите, съобразно привилегията им, което в случая е сторено с обжалваното разпределение, извършено с протокол от 13.12.2022г., което е изготвено съобразно закона и в съответствие със задължителните указания, дадени с ТР №2/22.11.2022г. по тълк.дело №2/2021г. на ОСГТК, ВКС. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба срещу извършено разпределение на суми, обективирано в протокол от 13.12.2022г..
1
Останалите страни по изпълнителното дело – присъединените по право взискатели – ТД-НАП-София-град и СО-Дирекция Общински приходи, отдел „Кремиковци“ в законоустановения срок не са депозирали писмени отговори становища във връзка с подадената жалба.
Частният съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.Я., с рег.№844 на КЧСИ, с район на действие СГС, е депозирал подробни писмени обяснения – мотиви по обжалваното действие съобразно чл.436, ал.3 от ГПК. Изложени са аргументи за неоснователност на подадената жалба като се сочи, че при изготвяне на обжалваното разпределение, извършено с протокол от 13.12.2022г., са спазени разпоредбите на чл.136 от ЗЗД, като е зачетен предвиденият от закона ред за удовлетворяване на кредиторите, съгласно реда на привилегиите. В тази връзка се твърди, че обжалваното разпределение, извършено с протокол от 13.12.2022г., е законосъобразно, а оплакванията на жалбоподателя са неоснователни, поради което подадената жалба следва да се остави без уважени.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното дело, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20208440401098 е образувано на 20.05.2020г. по молба на взискателя - „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.10.2019г. от СРС на основание заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по гр.д.№42827/2019г. по описа на СРС, Г.О., 151 с-в, с длъжник „А.“ ООД, с ЕИК *******, което вземане е обезпечено с вписана първа по ред договорна ипотека №113, том 21, вх.peг.№648816/09.04.2008г., подновена с вписан акт за новиране на договорна ипотека №149, том 19, вх.peг.№19766/02.04.2018г. в полза на взискателя - „Ю.Б.“ АД; както и втори изпълнителен лист, издаден на 28.10.2019г. от СРС на основание заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№42825/2019г. по описа на СРС, Г.О., 53 с-в, с длъжник „А.“ ООД, с ЕИК *******, което вземане не е обезпечено с вписана ипотека.
Видно от данните по изпълнителното дело е била насрочена и е била проведена публична продан от 28.06.2022г. до 28.07.2022г., като след успешното й приключване и влизане в сила на постановлението за възлагане, тъй като събраната сума от реализираната публична продан не е достатъчна да удовлетворяване на взискателите съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на 13.12.2022г. на събраната сума по реда на чл.460 от ГПК, което е предмет на обжалване с настоящата жалба. С изготвения протокол за разпределение от 13.12.2022г. събраната сума е разпределена като са погасени само вземания, които се ползват с привилегия по чл.136 ГПК и при спазване на правилото според ТР №2/2021г. на ОСТГК на ВКС, че преди удовлетворяване на вземанията от предходен ред, не се пристъпва към удовлетворяване на притезания от следващ ред, а именно: на взискателя и ипотекарен кредитор - „Ю.Б.“ АД, чието вземане по изпълнителен лист, издаден на 23.10.2019г. от СРС на основание заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по гр.д.№42827/2019г. по описа на СРС, Г.О., 151 с-в, е обезпечено с първа по ред вписана ипотека, е разпределена сумата от 227491.99 лв., в която се включва: 5684.40 лв. – такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ; 250.00 лв. – хонорар за вещо лице по т.31Д от ТТР към ЗЧСИ; 5510.45 лв. – юрисконсултско възнаграждение; 1387.97 лв. – такси по повод изпълнението върху имота; 136.30 лв. – обикновени такси, които не са във връзка с продадения имот, но са платени авансово от взискателя по чл.136, ал.2 от ЗЗД;
10956.00 лв. – изцяло погасени разноски по гр.д.№42827/2019г. по описа на СРС, Г.О., 151 с-в; 98008.33 лв. – законна лихва, която е изцяло погасена; 105558.54 лв. – главница, която е частично погасена, като остатъкът е в размер на 179441.47 лв.; на ЧСИ С.Я. - 4566.85 лв., в която се включва: 4545.55 лв - пропорциона такса по т.26 от 2
ТТР към ЗЧСИ, която е изцяло погасена, и 21.30 лв. ( 1бр. платежно нареждане „рингс“ - 20.00 лв. и 1 бр. банкова комисионна - 1.30 лв.); на присъединения кредитор Столична община, Дирекция общински приходи, отдел „Кремиковци“ - 1941.16 лв. в която се включва: 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, 610.48 лв. неолихвяемо вземане ДНИ, 32.94 лв. - законна лихва към 13.12.2022г., ДНИ- 1197.74 лв., главница ДНИ - 1841.16 лв.. В изготвеното разпределение е посочено, че вземания на взискателя по изпълнителен лист, издаден на 28.10.2019г. от СРС на основание заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№42825/2019г. по описа на СРС, Г.О., 53 с-в, не се погасяват поради липса на привилегия; както и че няма погасяване на вземания на НАП.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 3-дневен срок, от лице имащо право да обжалва разпределението на сумите - „А.“ ООД, с ЕИК ******* – длъжник по процесното изпълнително дело, срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване, съгласно чл.462, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съд счита, че релевираните в жалбата възражения досежно незаконосъобразността на оспореното разпределение, извършено с протокол от 13.12.2022г., са неоснователни поради следните съображения:
Съгласно чл.460 от ГПК разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели.
Съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Редът на предпочтително удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Същността на разпределението е съдебният изпълнител да посочи от събраната сума, недостатъчна да покрие вземанията на всички взискатели, кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е редът на удовлетворяването им и каква сума се полага за частично или пълно изплащане на всяко едно от тях. Обжалвайки това действие на съдебния изпълнител, страната следва да е недоволна от разпределението като посочване на ред и размер на удовлетворяване на съответно вземане. Съгласно разясненията, дадени с ТР №2/22.11.2022г. по тълк.дело №2/2021г., ОСГТК на ВКС, жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за неправилното приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях, за неправилно приложение на чл.76 от ЗЗД, за неправилно прилагане на правилото на чл.136, ал.3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяването, за грешка в пресмятането на сумите. С други въпроси съдът не може да бъде сезиран при обжалване на разпределението. При проверката по реда на чл.463 от ГПК на законосъобразността на оспореното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаването й. Съдът служебно проверява само дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.
3
В конкретния случай в подадената жалба се съдържат аргументи, че обжалваното разпределение страда от пороците, посочени в ТР №2/22.11.2022г. по тълк.дело №2/2021г., ОСГТК на ВКС, които да обуславят незаконосъобразността на разпределението по чл.460 ГПК, а именно неправилно е приложено правилото на чл.136 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване – твърди се, че не е спазен реда /привилегията/ за погасяване на задължението, сочи се, че на първо място следва да се погаси главницата, а после всички останали суми. Настоящият състав счита, че така релевираният довод е неоснователен и не намира опора в закона. В чл.76 ЗЗД е изрично регламентиран реда, по който се извършва погасяването на едно задължение – най-напред се погасяват разноските, след това лихвите и едва тогава- главницата.
Конкретният случай е именно такъв, защото след извършената публична продан получената продажна цена не е достатъчна, за да удовлетвори вземанията на всички взискатели, поради което съдебният изпълнител е съставил оспореното разпределение, извършено с протокол от 13.12.2022г., в което са погасени само вземания, които се ползват с привилегия по чл.136 ГПК и при спазване на правилото според ТР №2/22.11.2022г. по тълк.дело №2/2021г., ОСГТК на ВКС, че преди удовлетворяване на вземанията от предходен ред, не се пристъпва към удовлетворяване на притезания от следващ ред.
На следващо място неоснователно се явява и наведения от жалбоподател довод, че оспореното разпределение, извършено с протокол от 13.12.2022г., е незаконосъобразно, тъй като няма разпределена сума за погасяване на задължението към НАП. В настоящото разпределение няма заделена сума за НАП, поради наличието на вземане, обезпечено с първа по ред вписана ипотека. По този начин е спазена привилегията по чл.136 ГПК на ипотекарния кредитор и взискател „Ю.Б.“ АД.
На следващо място в жалбата няма наведени доводи за незаконосъобразност на процедурата, свързана с изготвяне на протокол за разпределение от 13.12.2022г. на събрана по изпълнителното дело сума след проведена публична продан на недвижим имот, собственост на ипотекарния - длъжник. В протокола за разпределение от 13.12.2022г. не са допуснати нарушения на разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, съставен е при съобразяване с поредността на привилегиите и съдържа ясно и конкретно разграничаване на сумите за погасяване на задълженията на взискателите.
В жалбата не са изложи други доводи, които попадат в приложното поле на въпросите, посочени в ТР №2/22.11.2022г. по тълк.дело №2/2021г., ОСГТК на ВКС, които рефлектират върху законосъобразността на оспореното разпределение и по отношение на които съдът упражнява контрол.