Решение № 529 от 20.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Варна, 20.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110204111 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от И. Е. Г. , чрез адв. Б. К. при АК – София против Електронен фиш серия К № 6196228 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 4, вр. с ал.1 т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се излага становище, че процесният фиш е неправилен и незаконосъобразен, тъй като при издаването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се доводът, че от съдържанието на ЕФ не става ясно дали отговорността на въззивника е ангажирана в качеството му на собственик или ползвател, съотв. че е нарушено правото му визирано в нормата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, според която в 14-дневен срок от получаване на фиша, собственикът може да заплати глобата или да представи в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Липсата на информация в ЕФ за вида на автоматизираното техническо средство, с което е извършено заснемането, според въззивника е ограничило правото му на защита, доколкото посочената празнота предполага неяснота дали контролните органи са спазили в цялост изискванията на чл. 4 ал. 2 и ал.3 от Наредбата, т.е. дали контролът е осъществен с АТСС, което да е одобрено по реда на Закона за измерванията. Оспорва се техническата годност на автоматизираното техническо средство. Излагат се доводи, че издаването на ЕФ е възможно само в случаите на предварително стационирани позиционирани технически средства със 1 съответните предварителни обозначения за съществуването им, съотв. когато същите работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния контролен орган. Сочи се, че нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП е неприложима в останалите случаи, при които административно-наказателното производство следва да се развие по общия ред, в който смисъл според въззивника е и ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС.

Навежда се твърдение, че за извършено нарушение, което е установено и заснето с мобилно техническо средство административно-наказателното производство следва да премине по общия ред, а именно – с издаване на АУАН и ангажиране на административно-наказателната отговорност със съставяне на НП. Според въззивника, за да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение като повторно по смисъла на §6 т. 33 от ДР на ЗДвП, следва наказващият орган да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация, а именно – с кое влязло в сила наказателно постановление или електронен фиш е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници. Твърди се, че в процесния електронен фиш липсва посочване на датата, на която е влязъл в сила предходния електронния фиш, с оглед на което се възпрепятства възможността за преценка дали твърдяното за извършено нарушение е осъществено в едногодишния срок по смисъла на цитираната норма на чл. 6 т.33 от ДР на ЗДвП. Навежда се и друг аргумент за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на процесния ЕФ, а именно – липсващото отразяване в съдържанието му на разпоредбата на чл. 189 ал.6 от ЗДвП, регламентираща възможността за подаване на писмено възражение срещу фиша пред директора на съответната структура на МВР, който в предвидените хипотези може да го анулира. Релевира се довод, че в ЕФ не се съдържа и съставомерен признак от субективна страна, като не е посочена формата на вината, при която е осъществено нарушението. С оглед на сочените пропуски, се иска електронният фиш да бъде отменен

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е по делото писмено становище от адв. К., с което се поддържа жалбата и се иска присъждане на сторените от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на АНО – юк Л.,, в което се излага становище, че административно-наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са приобщени към доказателствения материал по делото материалите по АНП, както и писмо с рег. № 365000-2884/15.01.2024 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, ведно със заверено копие на ЕФ серия К № 3830956 и справка от АИС за електронния фиш, както и писмо № 819000-1643/11.01.2024 г., на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД 2 на МВР-Варна , ведно със справка за нарушител по отношение на възз. Г..

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К № 6196228 е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП за това, че на 04.07.2022 г. в 11.17 ч. в гр. Варна, по Аспарухов мост, на южен пътен възел в посока бул. Христо Ботев, е управлявал л. а.

Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № *** със скорост от 68 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч., при превишаване на допустимата скорост с 18 км/ч като нарушението е установено с АТСС (ARH CAM S1 – 120сс8е).

След като е констатирано, че автомобилът е собственост на въззивника, на същия е съставен и връчен обжалваният фиш, с указание, че в 14-дневен срок може да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В указания срок не е постъпила декларация от възз. Г..

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, които фишът следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане". Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР- Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на 3 сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина.

Видно от датата на извършване на нарушението – 04.07.2021 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.

Освен визираните в нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, други изисквания към съдържанието на електронния фиш законът не поставя, поради което и твърденията на въззивника, за пропуски в съдържанието му досежно допълнителни обстоятелства, се явяват неоснователни.

В тази връзка, извън обхвата на сочените в нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП задължителни реквизити е възможността на лицето, срещу което е издаден електронен фиш да подаде срещу същия писмено възражение, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.6 от ЗДвП.

В случая в ЕФ е индивидуализирано техническото средство, с което е установено нарушението, което в достатъчна степен гарантира правото на защита на наказаното лице, а обстоятелствата дали същото е технически годно и одобрен тип средство за измерване касаят съществото на делото, доколкото рефлектират върху обосноваността на фактическите изводи в ЕФ, свързани с конкретната скорост на управление на превозното средство.

Изрично в процесния електронен фиш се съдържа и текст, че адресатът му може в 14-дневен срок да представи писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, предвид което възражението на въззивника за лишаването му от възможността да се възползва от хипотезата, предвидена в чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП, в приложимата му редакция, също е неоснователно. В случая жалбоподателят, в качеството му на собственик на процесното превозно средство, не се е възползвал от възможността да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от пълномощник, а е обжалвал електронния фиш пред съда, като не твърди друго лице да е управлявало МПС на датата на нарушението дори в хода на съдебното производство.

Ясно и недвусмислено е обективирано в съдържанието на ЕФ, че отговорността на въззивника се ангажира за управление на процесното превозно средство, в качеството му на собственик, което изрично е отразено във фиша, и релевантно досежно възможността на същия съгласно нормата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП.