Решение № 4549 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4549 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330100012 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Р. Г., ЕГН **********, от град П., ул. „Б.“ № **, чрез пълномощник адв. Д. М. - АК П., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:

200599406, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Александър Малинов №51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 11 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ***/**** г., при условията на евентуалност, се предявява и иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за кредит № ***/**** г.

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 е предявило против М. Р. Г., ЕГН ********** насрещен осъдителен иск, с правна квалификация по чл. 240 вр. чл. 79 и 86 ЗЗД за осъждане на последния да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 7549,03 лева /седем хиляди петстотин четиридесет и девет лева и три стотинки/ - главница по Договор за паричен заем № ***/*** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор №****/**** г. за предоставяне на потребителски кредит. Съгласно договора ищецът трябвало да върне сумата по кредита, която се явявала в общ размер от 8100 лева, от които предоставена в заем сума 6000 лева, лихва в размер на 2100 лева, при ГПР:

49,66%, ГЛП 35%, платим на 18 вноски. Сочи се, че съгласно чл. 5 от Договора за кредит, за предоставянето му следвало да се сключи договор за гаранция с дружеството „Фератум Банк“, с цел да бъде обезпечен сключения договор за кредит №***/**** г. По договорът за гаранция ищецът следвало да заплати сумата от 5940 лева подробно описана в погасителния план към договора за гаранция. Счита, че договора за потребителски кредит №***/**** г сключен с „Фератум България“ ЕООД 1 е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал.

4 от ЗПК. В условията на евентуалност счита клаузата на чл. 5 от договор за кредит №***/***г, въз основа на която бил сключен Договор за гаранция/поръчителство за нищожна на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Сочи се, че договора е недействителен, тъй като не били спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.

11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7-9. Твърди се, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция за да може да се направи проверка посочения лихвен процент отговаря ли на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищецът и била основание за недействителност на договора за кредит. Не били спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, тъй като ответникът посочил общата дължима сума, без даконкретизира какво включвала същата, като това създавало невъзможност за ищецът да разбере заплащаните суми по погасителния план, какви суми включват, как са изчислени и на каква база. Твърди се също, че договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, тъй като в същия била посочена само абсолютната стойност на ГПР. В чл. 4 от договора било посочено, че в процента на ГПР от 49.66% било включено единствено и само договорната лихва в размер на 2100 лева или ГЛП 35%, но не ставало ясно, защо тогава имало над 15% разлика между процентите на ГПР и ГЛП, доколкото ответника записал, че в ГПР е включена само ГЛП. Сочи се, че не било посочено на какво се дължи тази разлика от над 15% и никъде в договора не ставало ясно, защо имало такова разминаване и дали са включени други разходи. Липсвало ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Посочва се, че наред с това договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 5940 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР в размер на 49.66% чрез включване на възнаграждението предвидено в Договор за гаранция/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали над 10 пъти, с което потребителя бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще се правят по обслужването на кредита. С предвиждането на заплащането на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като събирането на такива разходи било част от дейността на управление на кредита и следвало да се включи в ГПР, като с оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като било пряко свързано с договора за потребителски кредит. Счита в условията на евентуалност че клаузата на чл. 5 от договора за кредит е нищожна на чл. 26, ал. 1, пр.

3 от ЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, като съображенията са че така посочения чл. 5 от договора предвижда че ищецът е длъжен да сключи договор за поръчителство за да му бъде отпуснат кредита. Въз основа на гореизложеното моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита твърденията в исковата молба за нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП за недоказани. Твърди се, че процедурата по сключване на договор за кредит била изпълнена в съответствие с всички нормативни актове ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Страните били изпълнили всички стъпки свързани с отпускане на кредит през интернет страницата на ответника. При кандидатстването ищецът избрал да се възползва от допълнителна услуга - гаранция, предоставена от „Фератум Банк“.

Изборът на кредитоискателят дали да предостави личен гарант или да избере услуга по предоставяне на гаранция от юридическо лице се вписва и предоставя във форма на СЕФ. Твърди се, че в договора и в преддоговорната информация е посочена главницата, лихвата, както и общия размер на вноската за съответния месец и 2 падежната дата. Твърди се, че ищецът бил наясно още при кандидатстването както за размера на ГПР, така и за всички разходи по кредита свеждащи се единствено до уговорена възнаградителна лихва. Предвидените разходи в СЕФ били включени впоследствие по ясен и разбираем за ищеца начин и в договора за кредит. Посоченият ГПР в договора за кредит бил в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, и не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а възнаграждението за предоставената от “Фератум Банк” услуга за гаранция не се включва в размера на ГПР, тъй като не била задължителна за сключването на договора за кредит. Счита за напълно неоснователно твърдението на ищеца, че сключването на договор за гаранция с “Фератум Банк” имало за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Получаването на обезпечение от ответника имало за цел да се гарантира, че дружеството няма да търпи вреди от неплатежоспособността на ищеца. Условията за издължаване на кредита, включително информацията за размера на плащане, броя и падежната дата били посочени в договора за кредит, както и в преддоговорната информация. На всеки един етап от кандидатстването ищецът е могъл да се откаже от искания кредит. Ищецът изрично избрал ползването на услугите на “Фератум Банк”, вместо да посочи личен гарант. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК „Фератум България“ ЕООД, е предявил срещу М. Р. Г. насрещна искова молба.

Ищецът по насрещния иск твърди, че на 29.05.2022г. между страните бил сключен описания по-горе Договор за потребителски кредит, като по силата на същия „Фератум България“ ЕООД отпуснал кредит на М. Р. Г., с ЕГН: ********** под формата на заем за сума в размер на 6000 лева. Уговорено било че кредитополучателя бил длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в договорения срок на вноски съгласно погасителния план към договора. Ищецът поел задължение да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 35% на годишна база, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.66%, като общата сума която ищецът трябвало да заплати била в размер на 8100 лева. Съгласно т.2 от договора за кредит, кредитът следвало да бъде изплатен в срок до 18 месечни вноски. Към момента на предявяване на насрещния иск, М. Р. Г. заплатил 154.96 лева по погасяване на главницата и 396.01 лева договорна лихва. Сочи се, че оставащото задължение е в размер на 7549.03 лева от които - 5845.04 лева главница и 1703.99 договорна лихва. Предвид неизпълнението на задълженията от кредитополучателя с настоящия иск от „Фератум България“ ЕООД правят изявление за обявяване на всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуем. Канят кредитополчателя да погаси всички задължения по договора за кредит възлизащ на обща стойност от 7549.03 лева. Сочи се че в продължение на близо 6 месеца не са извършвани плащания по лихвата и главницата, съответно не предприема никакви действия по изпълнение на задълженията си. С оглед на гореизложеното моли за отхвърляне на предявените от М.

Р. Г. искове, като неоснователни по съображенията изложени в писмения отговор.

Моли за уважаване на предявените насрещни искове Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск, с който се оспорва иска, счита същия за неоснователен и недоказан.

Прави възражение за прихващане на сумите платени от ответника по насрещния иск като възнаградителна лихва в размер на 396,01 лв. и в случай, че има заплатена сума за банкова гаранция към дължимата се главница по Договор № ****/*** г. за предоставяне на потребителски кредит.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор № **** от **** г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните, ведно с приложенията към същия – 3

Погасителен план, Общи условия, Преддоговорна информация /Стандартен европейски формуляр/. С договора за кредит, на ищеца е предоставен паричен заем в размер на сумата от 6000 лв., със срок на заема 18 месеца, при ГЛП – 35% и посочен ГПР от 49,66%. Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 8100 лв.

Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство от Фератум Банк в полза на ответното дружество. От представения по делото Договор за гаранция /поръчителство/ от ***** г., сключен между ищеца и „Фератум Банк“, се установява, че дружеството – поръчител се е задължило срещу възнаграждение от 5940 лв. да стане поръчител по договор за предоставяне на потребителски кредит № **** от **** г.

Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски – 18 броя, с дата на първо плащане – **** г. и краен срок за издължаване на таксата – *** г., съгласно Погасителен план, платим по сметка на „Фератум Банк“.

Представена е и извадка от електронна кореспонденция между страните по делото, касаеща процесния договор за потребителски кредит.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е установило, че потребителят има възможност да избере една от две възможности – „Гаранция от Фератум Банк“ или „Личен гарант/Поръчител“. В. л. е посочило, че в писмо до ищеца от **** г. са приложени СЕФ и Общи условия, както и Договор за предоставяне на потребителски кредит, погасителен план и Общи условия.