Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 06.06.2025, Районен съд - Чепеларе

Съд
Районен съд - Чепеларе
Дело
Гражданско дело 44/2025
Вид
Решение № 34
Подписан
06.06.2025
В сила
06.06.2025
Състав
Сона Вахе Гарабедян

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Чепеларе, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20255450100044 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 833/20.03.2025 г., подадена от С. Ж. К., с ЛНЧ **********, с адрес: с.****, община ****, област ****, чрез пълномощник адвокат М. Т., против "Секвоя" ЕООД, ЕИК 120062943, със седалище и адрес на управление: гр. Чепеларе, област Смолян, ул. "Здравец" № 38, представлявано от управителя Д. И. К., с която са предявени обективно съединени главни осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 87, ал. 1, вр. с чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и евентуални осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че през 2023 г. с цел извършване на ремонтни дейности в дома си, ищецът е установил контакт с Д. И. К., в качеството му на управител на дружество "Секвоя" ЕООД, като в резултат на осъществени преговори и обсъждане на предлаганите от ответното дружество продукти и услуги, страните постигнали съгласие "Секвоя" ЕООД да изработи и достави до посочен от ищеца адрес следния дървен материал:

- 50 кв.м. дюшеме дуглас 30 мм;

- 50 кв. м. дюшеме с шпонт бял бор 30 мм;

- 18 връзки летви;

- 60 кв.м. ламперия 12мм;

- 20 кв.м. необработени дъски 12 мм;

- 50 броя талпи смърч 50/100 мм.

Уговорено било и целият изброен по-горе дървен материал да бъде обработен с 1 препарат против насекоми и плесени. За дейността по изработка на дървените елементи, на 25.08.2023 г. С. К. заплатил на управителя Д. И. К. в брой сумата от 3000 лева. Плащането било удостоверено с подписана от управителя разписка за получена сума. Впоследствие, на 04.10.2023 г. ищецът извършил и паричен превод в размер на 2187.50 лева чрез EasyPay.

Като основание на превода било посочено „Паричен превод за - дървен материал“, а като получател Д. И. К.. Така извършените плащания водели до извод, а именно, че между "Секвоя" ЕООД и С. К. бил налице Договор за изработка и доставка на подробно описания по-горе дървен материал. Твърди, че лицето Д. К. е действал в качеството си на управител на единственото дружество, чийто собственик на капитала е, а именно "Секвоя" ЕООД.

Излага, че от данните в Търговския регистър е видно, че "Секвоя" ЕООД има за предмет на дейност частично (но на първо място) - дървообработване, дърводелство, изкупуване и търговия с дървен материал; проектиране и производство на всякакви видове дървени и мебелни изделия, което показвало, че ищецът е извършил паричните преводи именно с цел предоставяне на услуги свързани с предмета на дейност на дружеството. Доказателство за поетия от страна на "Секвоя" ЕООД ангажимент била и подписана от Д. К., в качеството му на управител, разписка от 10.07.2024 г., видно от която същият се задължавал поръчания от С. К. материал да бъде получен от него в с. **** не по-късно от 24.07.2024 г. Въпреки множеството проведени между К. и ищеца разговори както преди 24.07.2024 г., така и след това, по сключения договор било налице пълно неизпълнение от страна на "Секвоя" ЕООД.

Във връзка с множеството опити на ищеца да получи изпълнение, съгласно направените уговорки, същият в рамките на 2023 и 2024 г. посетил три пъти адреса на управление на "Секвоя" ЕООД с цел провеждане на разговори и намиране на решение на проблема.

Впоследствие, въпреки бездействието на ответника, С. К., чрез АД „Попов, Арнаудов и партньори“, възложил на ЧСИ Т. В. връчване на покана за плащане/изпълнение до "Секвоя" ЕООД. Чрез изпращане на Покана за плащане/изпълнение, С. К. изразил желание да направи последен опит за доброволно решаване на възникналия спор и е бил съгласен алтернативно или да получи реално изпълнение на уговореното и заплатено от негова страна по договора, или да му бъде възстановена дадената от него сума в общ размер на 5187.50 лева. С поканата ищецът дал на "Секвоя" ЕООД 14 - дневен срок за доброволно плащане/изпълнение на задължението, след което договорът ще се счита за развален. Поканата за плащане/изпълнение била връчена лично на управителя Д. И. К. на 19.12.2024 г., т.е. 14дневният срок за изпълнение бил изтекъл на 02.01.2025 г. и считано от 03.01.2025 г. ответникът бил изпаднал в забава. Твърди, че към датата на завеждане на настоящата молба не е постъпило плащане, нито било налице изпълнение на уговореното, макар и извън уговорените срокове. В тази връзка, "Секвоя" ЕООД имало непогасени парични задължения към ищеца в общ размер 5187.50 лева, представляваща сума, получена с оглед отпаднало основание. Въз основа на описаното, ищецът счита, че е изчерпал всички възможни варианти за извънсъдебно уреждане на спора.

Счита, че между страните е възникнало правоотношение по неформален договор за изработка и доставка на дървен материал. Твърди, че именно във връзка с това възникнало правоотношение ищецът е предоставил на ответника сума в общ размер на 5187.50 лева.

2

Сочи, че представената покана за плащане/изпълнение, получена от управителя на ответника на 19.12.2024 г., е достатъчно доказателство, че възникналото между страните правоотношение, е развалено поради виновно неизпълнение на „Секвоя“ ЕООД. Според ищеца, доколкото в рамките на процесното правоотношение единствено той е изпълнил престацията си, а именно да заплати по договора, то счита, че само той следва да получи връщане.

По отношение на евентуалния иск заявява, че ако съдът, след разглеждане на главния иск и доказателствата, приеме, че последните не могат в достатъчна степен да докажат наличие на възникнало между страните договорно правоотношение, то предявява осъдителен иск за връщане на получени без основание суми в общ размер на 5187.50 лева.

Излага, че за забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за късното изпълнение /в този смисъл ТР № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/2017 г., ОСТК на ВКС/. В тази връзка сочи, че доколкото с посочената по - горе покана на ответника е даден допълнителен 14-дневен срок за изпълнение, който е изтекъл, то ответникът „Секвоя“ ЕООД е изпаднал в забава и по отношение на вземането, претендирано с евентуалния иск. Сочи, че евентуалният иск следва да бъде насочен именно спрямо „Секвоя“ ЕООД, а не лично спрямо Д. К., тъй като от приложените документи е видно, че последният е получил сумите в качеството си на управител на дружеството.

По отношение на акцесорния иск посочва, че тъй като ответникът не е погасил задълженията си в срок и след поставянето му в забава, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, същият дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на 113.83 лева върху сумата от 5 187.50 лева, считано от деня на забавата - 03.01.2025 г. до 04.03.2025 г. /датата, предхождаща изпращането на исковата молба/, както и законна лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба - 05.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника "Секвоя" ЕООД да заплати на ищеца С. Ж. К., гражданин на ****, сумата в общ размер на 5301.33 лева, от която: 1. 5187.50 лева, представляваща сума, получена от ответника на отпаднало основание; 2. 113.83 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в плащането на главницата в размер на 5187.50 лева, за периода от 03.01.2025 г. до 04.03.2025 г.; 3. законната лихва, считано от 05.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; евентуално - да осъди ответника "Секвоя" ЕООД да заплати на ищеца С. Ж. К., гражданин на ****, сумата в общ размер 5301.33, от която: 1. 5187.50 лева, представляваща сума, получена от ответника без основание; 2. 113.83 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в плащането на главницата в размер на 5187.50 лева, за периода от 03.01.2025 г. до 04.03.2025 г.; 3. законната лихва, считано от 05.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, макар същата с приложенията да са редовно връчени на адресата /л. 43/.

3

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като призовката за него е получил на 16.05.2025 г. чрез законния представител - управителя Д. К., ведно с определението на съда по чл. 140 от ГПК № 119/02.05.2025 г. Както в призовката, така и в определението, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски /каквито указания се съдържат и във връченото на ответника разпореждане № 91/20.03.2025 г./.

В проведеното съдебно заседание на 04.06.2025 г. ответникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът с молба, представена с молба вх. № 1594/03.06.2025 г., чрез пълномощника си, изрично заявява искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.

1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 от ГПК, с което предявените главни осъдителни искове да се уважат изцяло. Не са налице условията за разглеждане на евентуалните такива.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски и е представен списък на разноските, съобразно който се претендират такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на 503.11 евро и за платена държавна такса в размер на 257.50 лева, като в тези размери същите ще бъдат присъдени.

Искането за присъждане на разноски в изпълнителното производство в размер на 191.29 лева е неоснователно и ще бъде оставено без уважение. Съобразно т. 5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в исковия процес подлежат на присъждане разноските в обезпечителното производство, а не тези в изпълнителното. По въпроса е формирана практика на ВКС, макар и не задължителна, в която се приема, че разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/, това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о. и др./.

Настоящият съдебен състав изцяло застъпва посоченото становище. Ето защо, разноските, 4 направени по изп. д. № 192/2026 г. на ЧСИ В., няма да бъдат присъдени в настоящия процес, тъй като не представляват съдебни такива по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Компетентен за възлагането им е съответният орган, пред когото те са направени.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Секвоя“ ЕООД, ЕИК 120062943, със седалище и адрес на управление: гр.

Чепеларе, област Смолян, ул. "Здравец" № 38, представлявано от управителя Д. И. К. да заплати на С. Ж. К., гражданин на ****, с ЛНЧ **********, с адрес: с.****, община ****, област **** сумата в общ размер на 5301.33 лева, от която: 1. 5187.50 лева /пет хиляди сто осемдесет и седем лева и 50 ст./, представляваща одлежаща на възстановяване сума, поради получаването й от "Секвоя“ ЕООД на отпаднало основание - развален поради неизпълнение договор за изработка и доставка на дървен материал; 2. 113.83 лева /сто и тринадесет лева и 83 ст./, представляваща дължимо обезщетение за забава в плащането на главницата в размер на 5187.50 лева, за периода от 03.01.2025 г. до 04.03.2025 г. и 3. законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.