Решение № 1299 от 24.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. Пловдив, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20235330203646 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №22 - 1030 - 009493 от 13.01.2023г. на ВПД Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с което на Р. В. Р., ЕГН:**********, за нарушение на чл.6, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно и се иска отмяната му. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. Е. В., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмено становище са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на 1 жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 30.09.2022г. около 13.58 часа жалбоподателят Р. паркирал управлявания от него лек автомобил „Хюндай Туксон“, с рег. №*** – лична собственост, до №154 на бул. „Марица“ в гр. Пловдив, което място попадало в зоната на действие на пътен знак „В27“. В присъствието на нарушителя бил съставен фиш, серия GT№1404061 от 30.09.2022г., с който му била наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Глобата с фиш била обжалвана пред Районен съд – Пловдив, като с разпореждане №7041 от 09.11.2022г., постановено по АНД №6257/2022г. по описа на съда, жалбата била оставена без разглеждане и изпратена по компетентност на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

На 30.11.2022г. срещу Р. В. Р. бил съставен Акт за установяване на административни нарушения – АУАН с номер на бланка 191996/30.11.2022г.

В цитирания АУАН наред с посоченото нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП актосъставителят квалифицирал и такова по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – за това, че на 30.09.2022г. жалбоподателят не е представил контролен талон към СУМПС. Актът били съставен в присъствието на Р., който го подписал с възражения. Препис от акта му бил връчен на същата дата. Писмени възражения против акта в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били подадени и въз основа на него било издадено атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя И. Г., които съдът кредитира като обективни, достоверни, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните 2 правни изводи:

Относно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП:

Въпреки, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят Р. като водач на МПС не е съобразил поведението си с пътен знак В-27, тъй като е паркирал в зоната му на действие, настоящата инстанция счете, че ангажираната спрямо него административна отговорност за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП следва да отпадне. Причина за това са допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения от категорията на съществените, които ограничават правото на защита на наказаното лице.

Това е така, тъй като административнонаказващият орган е посочил, че водачът не съобразява поведението си с пътен знак В-27 или В-28, като по този начин не става ясно кой пътен знак е бил наличен, с който не е съобразил поведението си водачът на МПС. Недопустимо е административнонаказателното обвинение да е поставено в условията на алтернативност, същото следва да е ясно, конкретно и да не буди предположения.

Отделно от горното съгласно разпоредбите на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН както АУАН, така и НП, следва да съдържат посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП е бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Издавайки обжалваното НП административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с наличен пътен знак В-27 или В-28. Независимо от тази неяснота никъде в АУАН и НП не е посочено и кой е нормативният акт и конкретният текст, който вменява задължение на участниците в движението да съобразяват поведението си с конкретен пътен знак. Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП не посочва при какви пътни знаци, какви точно действия следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДвП, Министърът на регионалното развитие съвместно с Министъра на вътрешните работи и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определят с наредба условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и 3 другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, като такъв подзаконов нормативен акт представлява Наредба №18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Така, бланкетът на чл.6, т.1 от ЗДвП се допълва от друга разпоредба, а именно тази на чл.80, ал.1 от Наредба №18 от 23.07.2001г, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС при наличие на конкретен пътен знак. Като не е посочил конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да съобразят поведението си с конкретен пътен знак, административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена.

Това винаги е съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН не е възможно на този етап от производството и има за последица единствено отмяна на обжалваното НП в тази му част.

Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

В т.2 от НП на жалбоподателя е вменено административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, респ. за това, че не е носил контролния талон към СУМПС. Както стана ясно от събрания по делото доказателствен материал административното нарушение, за което първоначално е бил съставен фиш е извършено на 30.09.2022г., а контролният орган, на един по - късен етап след тази дата, е призовал жалбоподателя и му е съставил АУАН. От казаното следва, че дори и да се приеме, че Р. Р. не е представил контролен талон към момента на съставянето на АУАН на 30.11.2022г., то на него не му е било вменявано административно нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, което да е извършил на 30.09.2022г. Посоченото е основание за отмяна на НП и в тази му част.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. Предвид отмяната на наказателното постановление, право на разноски има жалбоподателят. В случая е направено своевременно искане в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя адв. В. за присъждане на разноски. Приложен е и договор за правна защита и съдействие, като от същия е видно, че е предоставена 4 безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. В случаите като този, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, е предвиден минимумът от 400 лева.

Тази сума следва да бъде присъдена в тежест на въззиваемата страна.

Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22 - 1030 - 009493 от 13.01.2023г. на ВПД Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с което на Р. В. Р., ЕГН:**********, за нарушение на чл.6, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. М. В. сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5