Решение № 260282 от 06.08.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………

06.08.2021 година град С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 12.07.

2021 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

СЕКРЕТАР: Даниела Калчева като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВ т.д. № 30 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че детето П.А.Н. – на 3 години, е пострадала при ПТП на 15.06.2020 г. Произшествието било настъпило при следния механизъм: около 15.50ч., в гр. Г., по ул. „****се движил л.а. „Р.“ с peг. № СТ *** АМ, управляван от Я.Я. и срещу № 23 блъснал пешеходката П.Н.. В резултат на удара П. била получила телесни травми.

Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №11, peг. № 284р- 17525/06.07.2020 г. от РУ на МВР - Казанлък, а на виновния водач бил съставен АУАН № GA-33449/16.06.2020 г.

Причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водача на л.а. „Р.“ с peг. № СТ *** АМ нарушения на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния водач Я. и настъпилите общественоопасни последици - нанесените телесни увреждания на П.Н.. За увреждащия л.а. „Р.“ с peг. № СТ *** АМ, управляван от водача Я.Я. имало сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица №BG/08/119003355516, със срок на валидност от 05.12.2019 г. до 04.12.2020 г. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от името на ищцата П.Н. била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред “Д.З.“ АД. Към претенцията били приложени всички документи, с които е разполагала пострадалата. Образувана е била преписка по щета № *********/15.07.2020 г., но към настоящия момент не било изплатено застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, за ищцата били налице предпоставките за предявяването на настоящия иск за ангажиране отговорността на “Д.З.“ АД за причинените й неимуществени вреди.

Вследствие на процесното ПТП ищцата П.Н. била получила следните травматични увреждания: фрактура на лява подбедница и фрактура на дясна раменна кост, множество кръвонасядания, охлузвания и ожулвания.

След настъпването на катастрофата, пострадалото дете постъпило за медицинска помощ в УМБАЛ „***“ - С.З., където била прегледана, направено било рентгеново изследване, установени били двете фрактури и била поставена гипсова имобилизация на ляв глезен и ортеза на дясно рамо. Ищцата не е била приемана за лечение в болницата, поради затруднената ситуация с ковид 19.

Твърди се, че в резултат от уврежданията, ищцата е претърпяла силни болки и страдание. Не е могла изобщо да се движи в продължение на период от около месец. Това е било изключително мъчително за П., която преди настъпването на травмите е била активно и игриво дете. Не е могла да играе и да ходи. Едновременно е било обездвижено лявото й краче и дясното рамо, което изцяло я е лишило от възможност да си играе и да се занимава по някакъв начин.

Освен болките, ищцата била изживяла и силен стрес и страх, които в съвкупност с получените от нея физически травми се отразявали изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние, още повече с оглед специфичната й възраст.

Изложени са съображения, че причинените болки и неудобства на пострадалото лице следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали по-голямо значение и се оценявали по-високо.

Паричното обезщетение, разбира се, не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от настъпилото произшествие.

Твърди се, че вредите за ищцата били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Я.Я., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото “Д.З.“ АД. Посочва се, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност“, поради което за ищцата бил налице правен интерес да иска от съда определяне и присъждане на справедлив размер на обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Предявеният иск бил съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от причинените травми, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника “Д.З.“ АД да заплати на П.А.Н., чрез майка й А.Н.И. сумата в размер на 26 000 лв., предявен като частичен от 55 000 лв. - обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, вследствие на причинените травми от ПТП на 15.06.2020 г.

Претендира се лихва от датата 22.06.2020 г. - съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата за обезщетение. Претендират се и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

В съдебно заседание от 12.07.2021г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди първоначално от 26 000лв., частичен от 55 000лв., който да се счита предявен за пълния размер от 55 000лв., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на сумата.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът на първо място навежда доводи за нередовност на исковата молба.

Счита, че не били налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на Дружеството по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите /ЗГОА/ в така претендираните размери за вредите, които ищеца твърдяла да търпи, като в тази насока излага следното:

Посочва, че в настоящото производство се търсило ангажиране на договорната отговорност на Дружеството, която отговорност била функционално обусловена от наличието на гражданска такава у застрахования водач. За да е налице деликтна отговорност обаче, следвало да има виновно извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на водача в пряка причинно следствена връзка, с което ищеца да търпи претендираните вреди. Макар и по силата на закона вината да се презюмирала, противоправността на деянието, което се презюмира да е виновно извършено, както и причинно следствената връзка на последното с твърдяните за настъпили като последица вреди, подлежали на доказване в процеса по общия ред, както всички останали твърдения.

Счита, че по делото не били ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на застрахован в Дружеството водач, в пряка причинно следствена връзка с което ищеца да търпи всички посочени в исковата молба вреди.

Документите представени от ищеца в тази насока се изчерпвали с Констативен Протокол за ПТП, от който обаче не ставал ясен механизмът на настъпване на процесното ПТП, нито поведението на останалите участници в събитието към момента неговото настъпване - къде точно са били ситуирани (в частност ищеца), как са били обозначени, ако са били на самото пътно платно и т. н.

С оглед горното, процесното ПТП можело да е последица от неправомерно поведение на самия ищец, на трето лице или случайно събитие. Налице била възможност и ищцата да е допринесла за настъпването му.

Излага съображения, че многократно ВКС се е произнасял, че констативният протокол, издаден от органите на КАТ, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 от ТПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, а се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в ПТП МПС-та. Доколкото протоколът на КАТ не съдържал пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца било да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на соченият за виновен водач. В случая ПТП не било реализирано в присъствието на длъжностното лице и протокола не бил подписан от соченият за виновен водач.

Предвид гореизложеното, ответникът оспорва твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован в Дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, водач.

Намира и, че изцяло ищцова била доказателствената тежест да се проведе пълно и главно доказване на оспорените от ответната страна положителни твърдения.

На следващо място ответникът намира иска за неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случай. Счита, че не всички претендирани вреди са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП, поради което оспорва пряката причинно следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици.

Изрично оспорва твърденията за много силни болки, преживян силен стрес и страх. Посочва, че видно от медицинската документация приложена като доказателство към исковата молба, ищцата дори не е била хоспитализирана след ПТП, като установените травми не били тежки, нито такива налагащи оперативни интервенции. Следвало да бъде отчетено и, че в детска възраст такива травми се преодолявали много бързо и без негативни последици. В подкрепа на горното било и че липсвали данни за консултации с педиатър, ортопед и контролни прегледи.

Следвало да бъде отчетено и че съгласно константата съдебна практика и правна доктрина в областта на обезщетяването по реда на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на справедливият размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следвало да бъдат ценени, както икономическата обстановка в страната към процесният период, така и стандарта на живот така, че обезщетението да не води до лукс или завишаване на същия. Целта на закона била обезщетението по чл. 52 от ЗЗД да не обогатява и/или изкуствено да повишава стандарта на живот на пострадалите лица, а да бъде балансиран, обективен и адекватен паричен еквивалент на претърпените болки и страдания. В този ред счита, че търсеният от ищеца размер на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху него сформирали крайна сума, която няма своята социална и икономическа обосновка, и излизала извън обезщетителният характер на плащането. Присъждането на подобна сума според ответника би било в разрез с целта на закона, за баланс между неимуществените вреди и тяхното парично измерение.

С оглед горното, намира твърдените в исковата молба неимуществени вреди за неоснователни и недоказани в сочените обеми, както и, че същите били изложени основно за целите на настоящото производство, с оглед оправдаване на търсеният висок размер на застрахователно обезщетение.

При условие на евентуалност, в случай, че се докаже неправомерно поведение от страна на водача на МПС във връзка с което ищцата да търпи част или всички от претендиралите неимуществени вреди, ответникът прави и възражение за съпричиняване от страна на ищцата твърдейки, че последната в качеството си на участник в движението (пешеходец) също е нарушила правилата за движение по пътищата (чл. 113, чл, 114 и др. от ЗДвП), като е предприела неправилно пресичане на или движение по пътното платно на неопределно за това място и без преди това да се огледа и съобрази с конкретната пътна обстановка, и останалите участници в движението. Посочва, че съгласно чл. 113 от ЗДвП пресичането на пътното платно дори и когато е на пешеходна пътека, не освобождавало пешеходците от задължението им да се съобразяват с конкретната пътна обстановка, и останалите участници в движението.

Разпечатката съдържа 41 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98df9b74-3606-4524-a524-ff00e8dc332a