Решение № 15057 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15057 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110102786 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., чрез юрк. Ф.И., против Ч.

Т. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ....

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството им на съсобственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ..., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Директ“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 45484 по описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумата от 63,78 лв.

(шестдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. респ. месец юли 2019 г. до месец април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., от която а) 42,17 лв.

(четиридесет и два лева и седемнадесет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 1

2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 23.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 5,99 лв. (пет лева и деветдесет и девет стотинки) - лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2022 г., в) 12,97 лв. (дванадесет лева и деветдесет и седем стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец юли 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 23.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 2,65 лв. (два лева и шестдесет и пет стотинки) – лихва за периода от 31.08.2019 г. до 09.08.2022 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Директ“ ООД да представи всички относими към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Иска да бъде приложено по настоящето дело частно гражданско дело № 45484 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Директ“ ООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не е ползвател на топлинна енергия. Ищецът не представя доказателства, че сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлоснадителната мрежа. Същевременно от представените доказателства се установява, че имотът не се обитава. Излага съображения, че общите условия на ищцовото дружество не обвързват ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Особеният представител на ответника моли да бъде задължено ищцовото дружество да представи технически документи за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, доказателства за монтирани уреди за дялово разпределение и данни от измервателните уреди за реално потребена енерргия, доказателства за приемане на общите условия, документи за публикуване на цените и тарифите и данни за правото на собственост на Ч. С. върху 1/2 идеална част от процесния имот.

Особеният представител на ответника се противопоставя на ищцовите искания за допускане и назначаване на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, тъй като с оглед материалния интерес по делото, събирането на тези доказателства необосновано ще оскъпи производството.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

2

По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По делото е представен Протокол от проведено на 30.09.2001 г. Общо събрание (ОС) на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от топлопреносното предприятие – „Топлофикация София“ ЕАД, като на съда му е служебно известно, че това дружество притежава лиценз за осъществяване на такава дейност. Представен е сключеният между ищеца и „Директ“ ЕООД договор от 03.06.2020 г., който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото не се спори, че за периода на претенцията услугата дялово разпределение на топлинна енергия е осъществявано именно от ищеца, в резултат на което са изготвени общите фактури от май.2019 г. до месец април.2022 г., приложени по делото.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден. Така в процесния период е доставяна топлинна енергия и предоставени услуги за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ....

По делото е представен нотариален акт № 56 том XXXXIX, дело 19966/1993 г., с който е са дарени на Ч. С. и Ю. С. избено апартамент № 3,ведно със избено помещение № 5, таванско помещение № 3 и процесния гараж № 5.

Според нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Предвид изложеното, потребител на доставената за имота топлинна енергия и задължено лице за цената й за процесния период се явява именно Ч. С., тъй като той е бил страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г.

3 на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основание чл.