Решение № 253 от 23.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. С.З., 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20245500900185 по описа за 2024 година

Производство е по чл. 237 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 415. ал. 1. т. 3, ГПК, чл. 430 ТЗ и чл. 79 от ЗЗД.

Ищeцът „У.Б.” АД - гр. С. твърди, че е кредитор на М. Д. Д. по силата на Договор за банков револвиращ кредит № 256/671/2042021 от 22.04.2021г. и Анекс № 1 от 21.09.2022г. към него, по който ответникът е солидарен длъжник.

Отпуснатата на кредит сума е в размер на 90 000лв., а кредитополучател е дружество „Б.К.С.“ ЕООД ЕИК: ****, представлявано от М. Д..

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник, изразяващо се в не плащане в срок на падежирали вноски, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

За целта на принудителното изпълнение по искане на банката е образувано заповедно производство, по реда на чл. 417 ГПК, при СРС, 150-ти състав, по ч.гр.д. 55 672/2023г., за снабдяване с изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците по процесния договор за кредит.

1

На 20.12.2023г, ищецът получил Разпореждане № 156342 от 12.12.2023г., по гр.д. 55 672/2023г., с което СРС отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение за част от сумите по подаденото заявление, по отношение на ответника М. Д. Д., а именно за 71 600 дева - главница. 617,9 лева - лихва за просрочена главница. 278.322 лева — наказателна лихва при просрочие.

С Разпореждане № 43418 от 21.03.2024г., на СРС, 150-ти състав, по гр.д.

55672/2023г., получена на 22.03.2024г., било указано, че в едномесечен срок, от получаване на съобщението, предвид разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, ищецът може да предяви осъдителен иск срещу длъжника, за сумите, за които съдът отказа издаване на заповед за изпълнение.

Предвид изложеното, в предвидения от закона едномесечен срок, ищецът предявява настоящия осъдителен иск, като моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца дължимите по договора за кредит суми.

Излага съображения, че вземанията, предмет на настоящия иск, произтичат от Договор за банков револвиращ кредит № 256/671/2042021 от 22.04.2021г.“ и Анекс № 1 от 21.09.2022г. към него, сключен между „У.Б.” АД кредитор, „Б.К.С.“ ЕООД — кредитополучател и М. Д. Д. - солидарен длъжник, който подписвайки клаузата на чл.16.3 от договора се е задължил да отговаря за изпълнение на всички задължения по него, при условията на чл.

121-127 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ.

С договора страните са уговорили Банката да предостави сума на кредит в размер на 90 000 лева. Целта на кредита е „Оборотни средства — за работно облекло, заплати и осигуровки“.

Банката е предоставила кредита по разплащателната сметка на кредитополучателя: IBAN **** заверявайки я на 22.04.2021г., със сумата от 90 000 лева /деветдесет хиляди лева/.

Кредитът бил усвоен по банков път, чрез 6 преводни нареждания, както следва: от 22.04.2021г. за сума в размер на 41 360 лева, от 23.04.2021 г. за сума в размер на 8070 лева, от 19.05.2021г. за сума в размер на 15 000 лева, от 08.04.2022г. за сума в размер на 3000 лева, от 12.04.2022г. за сума в размер на 1600 лева, от 08.06.2021г. за сума в размер на 20 000 лева, от 08.07.2021г. за сума в размер на 4980 лева и от 22.07.2021 г. за сума в размер на 570 лева, 2 което било видно от Справка по чл. 366 ГПК, движение за контракт:

951LREV211120501, за период от 22.04.2021 до 27.03.2024г.

С предоставянето на кредита и усвояването му от кредитополучателя в уговорения размер, Банката твърди, че е изпълнила точно поетите с договора задължения.

Прилаганите по кредита лихви — възнаградителна и/или лихва за просрочие, в зависимост от статуса на кредитните задължения, са уговорени по размер в текстовете на член 4 : точки 4.1., 4.2. и 4.3 от договора за кредит и се дължат на основание чл. 11, като конкретно: Лихвата върху просрочена главница в размера определен в т.4.2. се дължи на основание чл. 11.2.2; наказателната лихва при просрочие в размера определен в т. 4.3. се дължи на основание чл. 11.2.3.

Посочва, че с договора страните са се съгласили, че кредитът се предоставя за срок от 3 години, уговорили са начинът на ползване и погасяване. Крайният срок на дължимост на главницата и лихвите по договора е 22.04.2024г., съгласно чл. 7.1. от договора за кредит.

На 21.08.2023г. банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, на основание чл. 17.1 от договора за кредит, поради неплащане на уговорените падежи на 6 броя дължими вноски по главницата и 7 броя дължими вноски по лихвата.

Ответникът М. Д. Д. бил уведомен с Покана/съобщение по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, вречена чрез ЧСИ С.П. с peг. № ***, район на действие СГС, по реда на чл. 47, ал. 3, във връзка с чл. 49 и чл. 46, ал. 2 от ГПК. Видно от приложената разписка и констативен протокол било установено че М. Д. има сключени два броя трудови договори, както следва: с дружество „Б.“ ЕООД и с дружество „Р.Б.“ ЕАД и двете със седалище и адрес на управление в гр. С..

На основание чл. 49 във връзка с чл. 46, ал. 2 ГПК, уведомлението за предсрочна изискуемост е изпратено и до двете дружества и е връчено на Л.Л.

— служител на „Б.“ ЕООД на 04.08.2023г., със задължение да бъдат предадени на М. Д. и на Д. Г. А.Д. - служител на „Р.Б.“ ЕАД, на 30.08,2023г., отново със задължение да бъдат предадени на М. Д.. Посочва, че съгласно чл. 49 във връзка с чл. 46, ал. 2 от ГПК М. Д., се счита редовно уведомен за предсрочната изискуемост с получаване на книжата при работодателя му — 30.08.2023г.

3

Посочва, че преди изпращане на Покана/съобщение по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до работодателите на ответника, такава е изпратена на постоянния му адрес, който е и негов настоящ, съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК, чрез „Б.П.“ ЕАД която покана обаче е останала непотърсена.

С връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост банката твърди, че е изпълнила задължението си съгласно т.18 от ТР №4/2014 г. по т. д.

№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост преди предприемане на заповедното производство.

В случай, че съда приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника с връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост, обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем с връчване на препис от настоящата искова молба. Счита, че са налице както обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно неизпълнение на договорното задължение, изразяващо се в непогасяване в срок на падежирали вноски, така и субективното волеизявление от страна на кредитора, че счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем, ведно с дължимата главница и акцесорните вземания за лихви.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. Д. Д., да заплати на „У.Б.“ АД, следните суми, които формират и цената на настоящия иск, а именно:

- просрочена главница в размер на 71 600 лева / седемдесет и една хиляди и шестстотин лева/;

- лихва за просрочена главница в размер на 617,92 лева /шестстотин и седемнадесет лева и 92 стотинки/ за период от 08.09.2023г. до 05.10.2023г.вкл., начислена на основание чл. 11.2.2, в размера определен в чл. 4.2. от договора за кредит;

- наказателна лихва при просрочие в размер на 278,32 лева /двеста седемдесет и осем лева и 32 стотинки/ за период от 08.09.2023г. до 05.10.2023г.вкл., начислена на основание чл. 11.2.3, в размера определен в чл.

4.3. от договора за кредит;

- законна лихва върху главницата, от 06.10.2023г., до пълното погасяване на задължението, в условията на евентуалност претендираме законна лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба.

4

Претендира направените в настоящото исково производство разноски за държавна такса в размер на 1449,93 лева и адв. възнаграждение в размер 4643,78 лева, с ДДС.

Моли съда да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, за отхвърлената част от заявлението - 1449,73 лева, държавна такса и 2808,0 лева — адвокатско възнаграждение, като осъди ответника по отношение на тях.

Постъпило е становище от ответника М. Д. Д., с което заявява, че исковата молба е основателна и признава изцяло иска.

Посочва, че на 16.04.2024 г. страните са подписали извънсъдебно споразумение, което прилага към писменото становище.

Постъпило е и становище от страна на ищеца „У.Б.” АД, с което потвърждава, че между страните е подписано Споразумение за доброволно разсрочено изплащане на дълга по процесният договор за кредит, с което страните са се споразумели да уредят отношенията си извънсъдебно.

С оглед изложеното и предвид направеното признание на иска от страна на ответника, моли на основание чл. 237 ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признание, с което за уважи исковата претенция.

В съдебно заседание, проведено на 15.07.2024г. адв. Т., пълномощник на ответника, прави искане съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните установи следното:

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК - при признание на иска, като претендира направените съдебни и деловодни разноски.

Признаването на неудовлетвореното вземане на ищеца, предмет на исковите претенции, е обективирано и в сключеното на 16.04.2024г. извънсъдебно споразумение, представено по делото, с което страните са уговорили нови условия и срокове за плащане.

5

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 и ал. 2 от ГПК .

Ответникът е признал исковете в пълния им размер.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде постановено решение при признание иска по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, като не дължи обсъждане на събраните писмени доказателства.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 415. ал. 1. т. 3, ГПК, чл. 430 ТЗ и чл. 79 от ЗЗД за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство в общ размер на 6093,71лв., от които 1449,93лв. – държавна такса и 4643,78лв. – адвокатски хонорар с включен ДДС.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ул.