Решение № 1446 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1446 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100901704 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 266 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - „Т. ЕВП” ООД, твърди, че на 06.02.2007 г. сключил с ответника - „Б.” ЕАД, договор, по силата на който се задължил да извърши проектиране на строеж „Оптична кабелна магистрала от район Ботевград до ПГХ „Чирен““, което проектиране включва отделни дейности, сред които в т. 3.1.3 от договора са посочени и дейностите по изготвяне на документация за имотите, засегнати при строителството. Ответникът поел насрещно задължение да заплати на ищеца възнаграждение за извършената работа, което е разделено според различните видове дейности, които се включват в изпълнението на цялостната работа. Ищецът заявява, че изпълнил част от възложените му дейностите по изготвяне на документация за имотите, засегнати при строителството, като изпълнената част е в размер на 75 %, за което му се следва възнаграждение в размер на 75 % от общо уговорената сума за този вид дейности, а именно от 34 020 лв. с включено ДДС. До момента ответникът не е заплатил тази сума. Той е изпаднал в забава изпълнението на това задължение, поради което в негова тежест е възникнало и задължение да заплати на ищеца неустойка за забава, която е уговорена в т. 11.2. от договора в размер от 0, 1 % от неплатената сума за всеки ден забава.

За периода от 19.09.2019 г. до 18.09.2022 г. размерът на дължимата неустойка за забавено плащане на част от неплатеното в срок задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 33 020 лв., възлиза на сумата от 36 156, 90 лв. Ищецът посочва, че по заведени от него частични искове срещу ответника е постановено съдебно решение, което е влязло в сила и с което са уважени следните искове: - иск за присъждане на сума в размер от 1 000 лв., представляваща частична претенция от общата такава в размер на 34 020 лв. – възнаграждение за изпълнение на възложените дейности по т. 3.1.3. от договора за изработка 1 от 06.02.2007 г.; – иск за присъждане на сума в размер от 1 000 лв., представляваща частична претенция от дължимата съгласно т. 11.2. от договора неустойка. Счита, че това решение се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите вземанията факти, която съдът е длъжен да зачете. Поради изложеното ищецът моли „Б.” ЕАД да бъде осъдено да му заплати сумата от 33 020 лв., представляваща неплатената част от дължимото възнаграждение за извършени дейности по изготвяне на документация за имотите, засегнати при строителството на „Оптична кабелна магистрала от район Ботевград до ПГХ „Чирен““, които дейности са възложени за изпълнение с договор, сключен на 06.02.2007 г., както и сумата от 36 156, 90 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение от 33 020 лв., начислена за периода от 19.09.2019 г. до 18.09.2022 г., дължима съгласно т. 11.2. от договора, сключен на 06.02.2007 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът - „Б.” ЕАД, оспорва предявените искове. Прави възражение за погасяване по давност на предявеното вземане за заплащане на възнаграждение, както и на акцесорното спрямо него вземане за неустойка за забава. Заявява, че ищецът не е изпълнил описаната в исковата молба работа, за която претендира заплащане на възнаграждение. Прави възражение за нищожност на клаузата на т. 11.2. от процесния договор, в който е уговорена дължимостта на неустойката за забава, тъй като противоречи на добрите нрави. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД:

Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях на 06.02.2007 г. договор за изпълнението на задължение за извършване на част от дейностите, възложени с този договор, които са такива по изготвяне на документация за имотите, засегнати от изграждането на строеж „Оптична кабелна магистрала от район Ботевград до ПГХ „Чирен““ /дейности, които се сочи да са възложени с чл. 3.1.3 от договора/. Задължението за изготвяне на документация, доколкото е свързано с постигане на определен трудов резултат, е такова, което е характерно за договор за изработка, поради което предявеният в процеса главен иск следва да се квалифицира по чл.

266 ЗЗД. За да бъде уважен този иск, на първо място, следва да се докаже, че между страните по спора е сключен договор за изработка, по силата на който ищецът е поел задължение да извърши описаната в исковата молба работа, а ответникът е поел насрещно задължение да заплати възнаграждение за това в претендирания размер, който е от 33 020 лв.

При отговора на въпроса дали по делото се доказва, че между страните по спора са 2 възникнали облигационни отношения от сочения от ищеца договор за изработка, съдът взема предвид, че от събраните в производството писмени доказателства се установява, че е налице влязло в сила съдебно решение, постановено на 29.09.2020 г. по гр.д. № 87342/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 71-ви състав. С него „Б.” ЕАД е осъдено на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 и сл. ЗЗД да заплати на „Т. ЕВП” ООД сумата от 1 000 лв. - част от вземане в общ размер от 34 020 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение за извършени от ищеца услуги по договор от 06.02.2007 г. с предмет проектиране на строеж „Оптична кабелна магистрала от район Ботевград до ПГХ „Чирен““, дължимо по т. 3.1.3 от договора и споразумение от 10.12.2015 г. към договора, ведно със законната лихва от 29.09.2017 г. до окончателното плащане.

При съобразяване на диспозитива на влязлото в сила решение съдът намира, че то е постановено по предявен от „Т. ЕВП” ООД срещу „Б.” ЕАД частичен осъдителен иск с предмет вземане, което е възникнало от сключен на 06.02.2007 г. между посочените правни субекти договор за изработка и което е такова за получаване на възнаграждение за извършена работа на част от дейностите, възложени за изпълнение по този договор, които са тези по т. 3.1.3 от него. Същото вземане, но в друга негова част, е предмет на предявения в настоящия процес между същите страни главен осъдителен иск съгласно заявените от ищеца правопораждащи факти и петитум – то също е вземане за възнаграждение, което е възникнало от договора, сключен на 06.02.2007 г., между „Т. ЕВП” ООД и „Б.” ЕАД, и се дължи за извършване на дейности, възложени с чл. 3.1.3. от този договор. Ето защо следва да се заключи, че по приключеното съдебно производство и по настоящото предмет на разглеждане е съществуването на едно и също вземане, като доколкото и двата иска са заявени като частични, то по двете дела са предявени различни части от това спорно право, което „Т. ЕВП” ООД счита, че е възникнало за него към „Б.” ЕАД.

По въпроса какви са субективните и обективни предели на влязлото в сила съдебно решение по отношение на предявен като частичен иск и съответно по какъв начин това решение обвързва съдът, разглеждащ последващо предявен друг частичен иск, имащ за предмет друга част от същото спорно право, са дадени задължителни за съдилищата указания с т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г., постановено по тълк.д. № 3/2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В него е прието, че когато съдът уважи предявен частичен иск, силата на пресъдено нещо на това решение ще важи между страните по този иск, които са страни и по делото, образувано за разглеждане на по-късно предявения втори частичен иск за същото спорно право, и ще се разпростре върху предмета на делото, т.е. върху установеното с решението материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, като тя обхваща всички елементи от фактическия състав на това материално право, включително и факта, от който то произтича, т.нар. правопораждащ факт. С оглед на това силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен по-рано заведен като частичен иск за дължимост на парично вземане, което произтича от сключен договор, ще обхване както факта на съществуване на това вземане до предявения за разглеждане размер, така и факта на съществуване на договора, от който то е възникнало, 3 който е въведен в приключилия процеса като правопораждащ факт.

Като се вземе предвид изложеното, трябва да се заключи, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, постановено на 29.09.2020 г. по гр.д. № 87342/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 71-ви състав, важи в отношенията между страните по разрешения спор „Т. ЕВП” ООД и „Б.” ЕАД, които са и страни в настоящото производство и те са обвързани от нея. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на това решение обхващат съществуването на факта, че между „Т. ЕВП” ООД, като изпълнител, и „Б.” ЕАД, като възложител, на 06.02.2007 г. е сключен договор с предмет проектиране на строеж „Оптична кабелна магистрала от район Ботевград до ПГХ „Чирен““, както и на факта, че по силата на този договор в тежест на „Т. ЕВП” ООД е възникнало задължение по чл. 3.1.3 от него да изготви документация за имотите, засегнати от проектирания строеж на оптичната кабелна магистрала. Настоящият съдебен състав е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, която обвързва страните по спора и да приеме описаните факти за установени по задължителен начин в техните отношения и като такива за доказани в процеса.

При съобразяване на задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г., постановено по тълк.д. № 3/2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът намира също така, че влязлото в сила решение, с което е уважен един частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение съществуването на предявената част от спорното право, като тя не обхваща въпросите за възникването и съществуването на непредявената част от спорното право, поради което и съдът, разглеждащ следващ частичен иск, е длъжен сам въз основа на събраните в образувания пред него процес доказателства да се произнесе дали се установява, че предявеното парично вземане е възникнало и съществува до размера, до който то е предявено във втория процес, като в него ответникът може да противопостави на ищеца всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения по отношение на останалата част от вземането, която не е била предмет на предявения частичен иск, който е уважен с влязло в сила решение. Това означава, че влязлото в сила съдебно решение, постановено на 29.09.2020 г. по гр.д. № 87342/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 71-ви състав, се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение на възникването и съществуването в полза на „Т. ЕВП” ООД на вземане към „Б.” ЕАД за получаване на възнаграждение за извършване на работи, възложени със сключения на 06.02.2007 г. договор за изработка, до предявения в приключилия процес размер от 1 000 лв., но тази негова задължителна сила не обхваща въпроса за възникването на това вземане за разликата над сумата от 1 000 лв. до пълния размер, до който се твърди, че е възникнало от 34 020 лв., т.е. за размера от 33 020 лв. Следователно настоящият съдебен състав трябва да направи самостоятелни правни изводи въз основа на събраните в процеса доказателства дали се установяват тези факти, при които вземане за възнаграждение за извършената работа до посочения размер от 33 020 лв. възниква по силата на сключения договор за изработка.

За да възникне задължението на възложителя „Б.” ЕАД да заплати на изпълнителя „Т.

4

ЕВП” ООД възнаграждение за извършената работа, освен сключването на договора за изработка и това, че с него на изпълнителя е възложено извършването на действията, за които претендира възнаграждение, които факти се доказаха в процеса от влязлото в сила съдебно решение, следва да бъде установено и това че изпълнителят е извършил уговорената работа, че тя е приета от възложителя, както и че възложителят е поел насрещно задължение по договора за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.