Решение № 87 от 05.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. *****, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20241110176030 по описа за 2024 година Производството е за съдебна делба в първа фаза - по допускането.

Образувано е по искова молба от М. М. Й. срещу П. С. П., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 34 ЗС.

Ищцата твърди, че по време на брака си с ответника са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. *****, ж.к.

„******* 2“, ул. „********“ – бл. *** А, ет. 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащото към него мазе № 19, както и прилежащите към тези обекти общо 1.584% идеални части от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата. Сочи, че бракът е прекратен с влязло в сила на 08.12.2023 г. решение от същата дата по гр. д. № 68675/2022 г. по описа на СРС, 181 състав. Въз основа на изложеното поддържа, че към момента е налице съсобственост между нея и ответника върху описания обект при равни квоти.

Наред с изложеното твърди, че към момента имотът се ползва единствено от ответника, който й дължи обезщетение за това. Въз основа на горното иска съдът да се произнесе с решение, с което да допусне делбата при квоти по ½ ид.ч. за ищцата и за ответника, както и последният да бъде осъден на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да й заплаща обезщетение в размер на 650 лева месечно, считано от съдебното администриране /датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата, с което съдът се произнася по привременната мярка/ до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В отговора на исковата молба ответникът не оспорва фактическите твърдения относно съсобствеността, възникването й и квотите на съделителите, като изразява готовност за доброволно уреждане на спора.

Оспорва по основание и размер претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК, като сочи, 1 че по силата на бракоразводното решение, с което е одобрено постигнатото между бившите съпрузи споразумение, жилището е предоставено за безвъзмездно ползване от П. П.. Твърди, че никога не е препятствал достъпа на ищцата до имота, както и че същият и понастоящем се ползва и от пълнолетния син на страните – Пол П. П..

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа и правна страна следното:

От приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 200, том II, рег. № ****, дело № 342 от 2014 г. от 17.06.2014 г., на нотариус М. Н. с рег. № *** в НК, вписан в Служба по вписванията гр. ***** с вх. рег. № 29296 от 17.06.2014 г., акт № 141, том LXIХ, дело № ****** се установява, че П. С. П. и М. М. П.а са закупили правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр.

*****, район „*******“, ж.к. „*******“ 2, бл. ***А.

От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от правото на собственост върху недвижим имот № 121, том I, рег. № 1189, дело № 105 от 2020 г. от 27.04.2020 г., вписан в Служба по вписванията в гр. ***** с вх. Рег. № ****** от 27.04.2020 г., акт № 143, том 48, дело № 15472/2020 г. се установява, че П. С. П. е закупил правото на собственост върху прилежащите към описания по-горе апартамент 1,584% идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата, находящ се в гр. *****, Столична община, район „*******“, а именно поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № 15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. *****, район *******, ж.к. „******* 2“, площ 1549 кв. м.

Не се спори, че към момента на придобиването страните по делото са били в брак, който е прекратен по силата на одобрено от съда споразумение, обективирано в решение № 20323 от 08.12.2023 г. на Софийски районен съд, 181 състав, по гр.д. № 68675/2022 г. Съгласно постигнатото споразумение, семейното жилище, придобито по време на брака на страните, е апартамент № 2 с адрес гр. *****, ж.к. „******* 2“, бл. ***А, вх. 2, ет. 2, като съпругата М.

М. го била напуснала и нямала претенции за ползването му. Същото щяло да продължава да се ползва от П. С. П..

С прекратяване на брака бездяловата съсобственост е трансформирана в обикновена такава при равни квоти, поради което делбата следва да се допусне между страните при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях.

По привременните мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК:

Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда възможността за разпределение ползването на имота между всички съсобственици до окончателното извършване на делбата.

Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на привременната мярка е съделителите да не използват съсобствения имот съобразно правата си. Разпределението на ползването следва да се осъществи, чрез определяне на реални обособени части от съсобствения имот за всеки от съделителите съобразно техните идеални части или на суми, които ползващите съделители трябва да плащат на останалите.

2

Не се спори между страните, че към момента на приключване на устните състезания имота се ползва от ответника и от свидетеля Пол П., който е син на ищцата и ответника.

Когато делбеният имот се ползва от един от съделителите, останалите имат право да поискат на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да им бъде определено обезщетение срещу ползването на тяхната част до окончателното ликвидиране на съсобствеността.

В случая от заключението на вещото лице по съдебно-техническата и оценителна експертиза се установява, че процесният апартамент е реално неподеляем и не е налице техническа възможност за обособяването му за ползване в отделни помещения без съвместно ползване на баня, кухня и тоалетна. При това положение няма как да се възприеме тезата на ответника, че ищцата може да ползва съвместно с него делбения имот, още повече, че по силата на одобреното споразумение за развод, ползването на имота е предоставено единствено на П. П. и на това основание той го ползва и до момента.

Свидетелката Й., сестра на ищцата, сочи, че ищцата напуснала семейното жилище и то се ползва от ответника и общия син на ищцата и ответника.

Разпитан, свидетелят Пол П. – син на ищцата и ответника, казва, че живее в процесния имот заедно с баща си, а майка му – ищцата, няма претенции за наем към него. Същият сочи още, че ищцата и пълнолетната му сестра, която живее заедно с ищцата, имат ключ от процесния апартамент.

При положение обаче, че съвместното ползване на апартамента е невъзможно с оглед невъзможността същият технически да се обособи за реално ползване съобразно квотите на съделителите, съдът не намира, че обстоятелството, че ищцата има ключ от апартамента е достатъчно да обуслови извод, че същата може да ползва имота съобразно квотата си.

Ответникът оспорва искането за привременни мерки и на други основания. На първо място сочи, че имотът се ползва от него на безвъзмездно основание въз основа на влязлото в сила споразумение по чл. 51 СК.

Съгласно утвърденото при развода на страните споразумение, семейното жилище, придобито по време на брака на страните, е апартамент № 2 с адрес гр. *****, ж.к. „******* 2“, бл. ***А, вх. 2, ет. 2, като съпругата М.

М. го била напуснала и нямала претенции за ползването му. Същото щяло да продължава да се ползва от П. С. П.. Записаното в споразумението, че ищцата „няма претенции за ползването“ на имота обаче не може да се възприеме като уговаряне на безвъзмездното ползване на имота и то безсрочно – дори към момента на споразумението ищцата да не е имала претенции за обезщетение за лишаването й от ползване на имота, тя би могла да предяви такива в последващ момент, по изложените по-долу съображения.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК, при допускане на развода, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище само по искане на страната. По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация – форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, 3 решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата.

В случай като настоящия, в който ползването на съсобствения имот е било определено от бракоразводния съд с утвърждаване на сключено между страните споразумение по реда на чл. 51 СК, съдът намира, че същото може да бъде изменено отново при промяна на обстоятелствата по взаимно съгласие или при липса на съгласие между страните – по съдебен ред. Именно така следва да се квалифицира и по същество заявената претенция от ищцата по чл.

344, ал. 2 ГПК - за изменение на договореното между страните досежно ползването на делбения имот. В рамките на производството по делба за ищцата съществува възможност по нейно искане и при липса на съгласие у ответника да бъде променен начина на ползване на жилището (в този смисъл вж. Решение № 261837 от 16.12.2020 г. по в. гр. д. № 14310/2019 г. на СГС, II-б състав), като се определи конкретна сума, която ответникът да заплаща за ползването на ½ ид.ч. от имота, която не му принадлежи, и от ползването на която ищцата е лишена.

На следващо място, ответникът сочи, че имотът се ползва и от пълнолетния син на съделителите. Не е спорно обаче, че ползването на семейното жилище е предоставено на ответника след развода между страните, като фактът, че същият е допуснал и трето за собствеността лице да ползва на безвъзмездно основание имота, в случая е ирелевнатен – тази хипотеза съгласно тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК е приравнена на лично ползване от ответника. Понастоящем двете деца на страните са пълнолетни, поради което хипотезата на чл. 57, ал. 2 от СК не е налице. Ответникът е задължен за ползването на собствената на ищцата ½ идеална част, като е без значение кой реално я ползва с неговото съгласие.

Следва на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде определена сума, която ответникът да заплаща на ищцата, поискала постановяване на привременна мярка.

Сумата следва да се определи като периодично вземане – месечно.

Доколкото обезщетява съделителя за невъзможността да ползва имота съгласно дела си в собствеността, то размерът на месечната сума следва да се определи въз основа на средната наемна цена на имота.

Според вещото лице по съдебно-техническата и оценителна експертиза, приета в откритото съдебно заседание, средният пазарен месечен наем на процесния имот възлиза на 980 лв. или 490 лв. за ½ ид. част, до която сума е и основателна претенцията. В съдебно заседание вещото лице сочи, че определеният от нея среден пазарен наем за имота е към долна граница в диапазона от 7,30 евро до 9 евро на кв. м., поради което неоснователно е възражението на ответника, че наемната цена, посочена в заключението, е завишена.

Следва съделителят П. С. П. да заплаща на М. М. Й. сумата от 490 лв. месечно, като до пълния предявен размер от 650 лв. претенцията й е неоснователна.

След приключване на устните състезания – считано от 1-ви януари 2026 г., валутата на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Претенцията на ищцата е предявена в български лева, но съдът намира, че в диспозитива на съдебното решение следва да бъдат посочени и съответните суми, превалутирани в евро.

4

За заплащане на тази сума от ищеца следва да бъде постановена привременната мярка, считано от датата на влизане в сила на настоящия акт, който има характер на определение и подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните, до окончателното извършване на делбата.

Разпечатката съдържа 44 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98de2c66-4b20-4583-ba0d-473ad7048cb2