Решение № 111 от 26.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пазарджик, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20235200900071 по описа за 2023 година

Ищецът Г. Ф. - гр.София, ул.”Гр.Игнатиев” № 2 представляван на осн. чл. 553 ал.1 т.1 от КЗ от изп. директори М. Н. К. и С. Г.

С., предявява срещу ответника Х. С. С., ЕГН ********** иск с цена 25 301,32 лв., като твърди, че е заплатил на основание чл. 559, във връзка с чл. 561 от Кодекса за застраховането по предявените на 23.03.2018г. претенции от Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ).

Плащането било извършено от ищеца при спазване на законоустановените cpoкове по щета № 220035/23.03.2018 г., в качеството му на компенсационен орган сумата, а сумата представлявала парична равностойност на 12 936,36 евро по курса за деня при извършване на банковия превод, с което били възстановени в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Н. Д. М., жител на А., „Л." *, Г. Към датата на образуване в ГФ на щета № 220035/23.03.2018 г. международното регулиране на претенцията на Н. Д. М. чрез изплащане на обезщетение е в размер на 12 936,36 евро за нанесените му неимуществени вреди е било вече извършено от Националното бюро на Г в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението били направени разноски, които на осн. чл.561 от КЗ 1

Фондът задължително

Пасивната легитимация на ответницата Х. С. С. се обосновава с обстоятелствата, че била причинител на неимуществените вреди, претърпени от Н. Д. М. на 10.11.2011г. около 21 часа, докато управлявал мотоциклет *** рег. №*** - **** в Х., А. по бул. „П.“ в посока от центъра на Х. към П., с предпазна каска и протекторно яке, със скорост от около 30 км/ч. Твърди се, че той току-що бил потеглил от светофара и наближавайки кръстовището с ул.

„С. П.“, при липса на превозни средства в насрещната лента, както и пред самия него, когато внезапно от една пролука измежду спрелите в ляво от него по посоката му на движение автомобили, излязла перпендикулярно на улицата по която се движи, отляво на хода му л.а. „А. Р.“ с рег.№ ********, управляван от ответницата. Мотоциклетистът не успял да спрe и връхлита с предната си част в дясната странична част на автомобила, преобръща се и остава да лежи на пътното платно. В нарушение на чл.483 от Кодекса за застраховането ответницата управлявала увреждащия л.а. „А. Р.“ с рег.№ ********, без да има валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно справка от ИЦ към ГФ. Била потърсена да възстанови платеното от Фонда, но и до днес лицето не го била направнила.

Ищецът обосновава предявената претенция като твърди следното:

Правоотношенията във връзка с настъпилото процесно събитие, се уреждат от Кодекса за застраховането, Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на международното частно право /Кодекса на международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между националните бюра на застрахователите на странитечленки на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и ГФ /СКОГФ/, основано на Директива 2000/26/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със застраховките „Гражданска отговорност” по отношение употребата на МПС, Вътрешни правила на Съвета на бюрата и т.н./. Съгласно чл.561 от КЗ, Г. фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Р България. Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган. Функциите на ГФ в случая, действащ като компенсационен орган, регламентирани от КЗ и се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган 2 претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество. Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили /справка: чл.105 КМЧП, клауза 3.4 от СКОГФ /. Компенсационният орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите . На компенсация подлежат както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги /напр. хонорари на вещи лица, такси за правни консултации, здравни разходи и т.н./, както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни /справка: клауза 4 от СКОГФ/. Сумата по реинбурсация можела да бъде оспорвана единствено от организацията, към която е отправен иска за реимбурсация, ако Компенсационният орган, поел обслужването на иска, не е взел под внимание в действията си предоставената му информация във връзка със случая или не е приложил разпоредбите на приложимото право. Всички документи във връзка с остойностяването на щетата се изпращат заедно с претенцията за реимбурсиране по факс или по електронна поща на члена на бюрото, издал Зелената карта или застрахователната полица /справка: чл.1 чл.5 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата; чл.4.4 от СКОГФ/. От правна страна ищецът счита, че е налице фактическият състав на чл.559 от КЗ, тьй като ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС, виновният водач е нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да възстанови изплатената сума, ведно с разходите, на чуждия компенсационен орган, респ. и на НББАЗ. Позовава се на причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответницата, за която били налице са официални документи, вкл. влезли в сила съдебни решения. Относно размера на предявения регресен иск се твърди, че дължимото обезщетение е регламентирано от сключените споразумения между компенсационните органи на страните-членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е 3 настъпило ПТП, в случая - гръцката страна. Посочват се решенията на ВКС/ № 1/02,02,11г. на ВК2 по т.д.№ 263/10 r., II т.о., ТК. определение № 232/08.04.13г. на ВКС по т.д.№ 1072/12г., II т.о./, с които приемал, че когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина, налице е чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увреден, свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите, затова не може размерът на обезщетението да се определи по цени в България, тъй като това не би довело до пълно обезщетяване на вредите. Дължала се „стойността на възстановителния период“, който в процесния случай се доказвал от приетите като доказателство първични счетоводни документи. Нямало спор, че за увреждащото МПС към датата на настъпване на ПТП няма действаща редовна застраховка „Гражданска отговорност", което ангажира отговорността на ГФ да покрие /компенсира/ обезщетението и разходите свързани с него, като и относно това, че ГФ е изпълнил задължението по чл.561 КЗ за плащане, а ответникът, редовно поканен, не му е възстановил дължимата сума. Искането е да бъде осъдена Х. С. С. да заплати на Г. фонд сумата от 25 301,36 лв. (двадесет и пет хиляди триста и един лева и 36 ст.), представляваща левовата равностойност по курса на БНБ за деня на плащането (30.03.2018 г.) обезщетението за неимуществени вреди в размер на 12 936,36 евро на Н. Д.

М., които суми след извършване на международното регулирана на претенциите на увреденото лице са възстановени от ГФ чрез банков превод на 30.03.2018 г. в полза на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ), както и - законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и да ни присъдите направените поделото разноски и ДТ. Посочени за писмени доказателства, които са приложени към исковата молба. Ответникът е подал отговор в законния срок, като оспорва искове като неоснователни, необосновани, недоказани, правейки следните възражения: Оспорва активната правна легитимация на Г. Фонд за завеждане и водене на настоящето дело, като възразява срещу наведените твърдения, че от Г. фонд са възстановени заплатени суми на гръцкия компенсационен орган - гръцкото “Бюро за международно застраховане” и че последния е заплащал на увреденото лице. Оспорва наведеното твърдение, че Националното Бюро на Г в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите е 4 изплатило обезщетение на увреденото лице в размер на 12 936.36 евро. Видно било от представените по делото документи, в това число и съдебно решение на гръцкия съд, Националното Бюро на Г, действащо в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите е т.нар гръцко “Бюро за международно застраховане”, втори ответник по воденото срещу Х. С. дело пред гръцкия съд. С регресната покана № 548/15.09.2022г. тя разбрала за извършените плащания от страна на Г. Фонд към НББАЗ и съответно от НББАЗ към фирма «Imperial”/«CABAC ДЗАНИС И КО» КД, за които се твърди, че били плащания на обезщетения към гръцкия гражданин Н.

М. Видно от приложените към исковата молба доказателства - съдебно решение № 482/2016г. на Първоинстанционния съд - А., - на стр. 2 от това решение, е посочено, че исковата молба на Н. М срещу Застрахователна компания «Imperial” е отхвърлена, т.е. нейните претенции като застраховател към ответницата С. били изцяло неоснователни. От съдебното решение било видно, че исковете срещу това дружество са били отхвърлени и то е платило без основание на Н. М. Дружеството «Imperial” е било наясно с това обстоятелство, доколкото е било страна по воденото пред гръцкия съд гражданско дело. Доколкото дружеството платец е платило без основание, въпреки че са били отхвърлени заведените от Н. М срещу него искови претенции, последващите платци НББАЗ и Г. Фонд също били платили без основание към него и съответно не могат да встъпят в права правата на увреденото лице. В тази връзка, ответната страна счита, че дружеството «Imperial” не е следвало да изплаща посочените суми и по тази причина и не е уведомило своевременно ответницата, доколкото е било наясно с цитираното съдебно решение и че е заплащало без основание. Оспорва наведените твърдения в исковата молба на Г. Фонд, че от тяхна страна и/или от страна на НББАЗ са извършили надлежно възстановяване на сумата на компенсаторен орган на държавна - членка - в случая на гръцкото “Бюро за международно застраховане”. Твърди, че са заплатили без основание, нерегламентирано, суми на частно-правен субект - какъвто е гръцката фирма Imperial, по отношение на която гръцкият съд е отхвърлил претенцията на Н.

М, съгласно представеното по делото съдебно решение. Оспорва твърдението, че с извършеното плащане/възстановяване на сумата от Г. Фонд са встъпили в правата на увреденото лице, доколкото считам, че не са изпълнили законовите изисквания и предпоставки, за да настъпи встъпване в правата на 5 увреденото лице. Алтернативно, в случай, че се приеме, че е налице активна легитимация на Г. Фонд да предяви настоящите искове, ответницата поддържа следните възражения за неоснователност на предявените искове:

1.Възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията на ответницата. Соченото решение на съда в А. е било постановено на 01.03.2016г., т.е. от този момент вземането е било ликвидно и изискуемо, но никой не се е обърнал към нея с искане за плащане. Делото се е водило лично срещу нея, и същата не е разполагала с банкова сметка на лицето Н. М. По силата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на 5 годишна давност, се погасяват всички вземания. А на основание, чл. 111 от ЗЗД, буква «в», с изтичането на 3 годишна давност, се прекратяват вземания за лихви. Като е започнала да тече от датата на плащане на увреденото лице - петгодишната давност била изтекла на 06.02.2023 г. Алтернативно – ако давността е започнала да тече от момента на частичното влизане в сила на първоинстанционното решение - 01.03.2016г. за част от вземането и влизане в сила на решение № 343 на гръцкия апелативен съд - на 02.01.2018г. , то тя пак би била изтекла преди предявяване на регресния иск. До момента на изтичане на давностния период ответницата по него изобщо не знаела, нито била уведомена за извършваните плащания от страна на Imperial/НББАЗ и Г. Фонд, като по този начин са били накърнени нейните права и законни интереси и трупани редица неоснователни разходи от изброените три дружества. Още един вариант за начална дата на давността се предлага в отговора на ответника, който изхожда от предвидения в чл. 561, ал. 3, 15дневен срок за възстановяване на платените суми, считано от получаването на писменото искане от бюрото (НББАЗ) по чл. 506 от КЗ. При направено такова искане давностният срок започвал да тече от деня, следващ изтичането на този 15 дневен срок и дори при неспазването му и при по-късно плащане / 30.03.2018 г/ давността започвала да тече след изтичане на 15-дневния срок от писменото искане от бюрото и фактурите към ГФ, които били от дата 16.02.2018г .Съгласно чл. 561, ал. 3, възстановяването на сумите е следвало да стане найкъсно до 03.03.2018г., и следователно от деня следващ тази дата 04.03.2018г. започвал да тече за ответницата давностния срок, който съответно изтичал на 04.03.2023г. в частта за претендирана главница и съответно - на 04.03.2020г. в частта за претендирани лихви. Искът се оспорва в пълния му 6 размер, на основание изложените възражения, че Г. Фонд не е имал законно основание да плати, поради което не е настъпило валидно встъпване в правата на увреденото лице от негова страна, а алтернативно, оспорвам наведените твърдения, че ищцата дължи цялата исковата сума и че сумата от 12936.36 евро ( равностойност в лева 25301.23) и че тя представлява заплатено обезщетение на увреденото лице. Оспорва се дължимостта на суми за ликвидиране на имуществените и неимуществените щети, разходи за външни услуги ( хонорари на вещи лица, такси за правни услуги, здравни разходи и т.н.), както и всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни, доколкото видно от представената по делото документация, обезщетението било определено от гръцкия съд, а не от застраховател, компенсационен орган или др. субект. Съдът е определил както размера на имуществените и неимуществените вреди, така и размера на дължимите разноски и адвокатски хонорар ( 500 евро ). В чл. 559, ал. 3 е посочено, че Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размер на платеното обезщетение, както и разходите за определянето му и изплащане. Видно от приложеното по делото съдебно решение на гръцкия съд, същата е била осъдена да заплати директно на пострадалото лице сумата от 6022 евро, равняващи се на сумата от 11 778 лева за леки наранявания и материални щети, като гръцкият съд е определил, че увреденият е допринесъл на 60 % за настъпване на вредите и произшествието.