Определение № 4722 от 03.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4722 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110148158 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от М. А. Ц. срещу К. С. Н. с искане да бъде намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН дарственото разпореждане, извършено от А.Г. Ц., починал на 25.10.2020 г., с нотариален акт № 91, том CLXLVI, дело № 61217/2017 г. по описа на нотариус А.Д., рег. № 404 на НК, направено в полза на К. С. Н., с ½ идеална част от дареното имущество, необходима за допълване на запазената част на М. А. Ц., като му бъде възстановена запазената част от наследството на А.Г. Ц. в размер на ½ идеална част от дареното имущество.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

По възражението на ответницата за недопустимост на иска:

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, като възражението на ответницата, че ищецът не е представил доказателства, че е приел наследството по опис, е относимо към основателността на иска.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните следва да се съобщи проекта на доклада по делото.

Ответницата в писмения отговор е посочила, че е инициирано производство за делба на процесния имот. Следва да й бъдат дадени указания да посочи образувано ли е такова дело, ако да – пред кой съд, като представи доказателства в тази насока.

По доказателствата:

Следва да бъде допусне приемането на представените от ищеца писмени документи, но на ищеца следва да се дадат указания да ги завери по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание.

Следва да бъдат издадени поисканите от ищеца съдебни удостоверения.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.03.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ответницата в срок до откритото съдебно заседание по делото да посочи образувано ли е дело за делба на процесния имот, ако да – пред кой съд, като представи доказателства в тази връзка.

СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото:

Ищецът твърди, че е син и единствен наследник по права линия на А.Г.

Ц., починал на 25.10.2020 година. Сочи, че приживе с нотариален акт №*20, том VI, дело № 653 от 18.04.1972 г. на нотариус П.П. II нотариус при Софийския народен съд, бащата на ищеца - А. Ц. и М.Н. А. са признати за собственици по давностно владение върху 423/1021 (четиристотин двадесет и три от хиляда двадесет и една) идеални части от ДВОРНО МЯСТО цялото от 1021 кв.м., съставляващо имот план. №** част от който се отчуждава за улица, а останалата част е включена като основа на парцел ** от кв.8 по плана на София - Войняговци заедно с ЦЯЛАТА СТАРА ЖИЛИЩНА СГРАДА.

Твърди, че по този начин двамата са придобили равни части от гореописаните идеални части от имота. Твърди, че към този момент А. Ц. е бил в граждански брак с майката на ищеца – Ц.М. Ц.а, сключен на 30.01.1960 г., който впоследствие е прекратен с развод, видно от съдебно решение от 25.01984 г. по гр.д. 2763/1984 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 30.10.1984 г.

Твърди, че половината от придобитите идеални части, описани в нотариалния акт, са станали съпружеска имуществена общност към 1972 г. на майката и бащата на ищеца, а след развода им, всеки от тях има по ¼ идеална част от тях в обикновена съсобственост. Твърди се, че М. Ц. е наследил частта на майка си - Ц.М. И., която е починала на 07.01.2021 година. Твърди си, че притежаваната от баща му ¼ идеална част от описаните в нот.акт от 18.04.1972 г. 423/1021 идеални части от ДВОРНО МЯСТО цялото от 1021 кв.м., съставляващо имот план. №**, част, от който се отчуждава за улица, а останалата част е включена като основа на парцел ** от кв.8 по плана на София-Войняговци заедно с ЦЯЛАТА СТАРА ЖИЛИЩНА СГРАДА, А. Ц. е дарил с нотариален акт от 12.12.2017 г. на ответницата с нотариален акт №*27, том II, рег. №*0171, дело № 255 от 2017 г. на нотариус А.Д.. Твърди се, че в посочения нотариален акт обаче е записано, че бащата на ищеца и негов наследодател дарява 7/20 идеални части от 423/1021 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в село В. СО, район „Н.И.“, ул.“В.“ №*, с площ от 388 кв.метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 67 (шестдесет и седем), квартал 8, парцел XI (единадесети) при съседи: ***, ***, ***, ***, който имот съгласно доказателствен документ за собственост представлява УПИ Х1-67 - част от стар имот с пл.№**1 в кв.8, по плана на село В. СО, с площ на поземления имот 405 кв. метра, ведно със СГРАДА с предназначение: жилищна сграда еднофамилна с идентификатор: ***, находяща се в село В. СО, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-4/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: с. В. СО, район Н.И., ул. „В.“ №*, сградата е построена в поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи:2, застроена площ: 71 кв. метра, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда съгласно 2 документ за собственост представлява жилищна сграда, построена в северозападната част на УПИ Х1-67, в кв.8, по плана на село В. СО, със застроена площ от 71 кв. метра и РЗМ 125 кв. метра, състояща се от дневна с кухненски бокс, стая и сервизи на първия етажи стоя на втория етаж, при съседи от две страни: двор, улица „В. и сграда с идентификатор ***, построена в УПИ IX - 68 и УПИ 1Х-68. Ищецът твърди, че дареното е единственото наследство, останало след смъртта на А. Ц.. Твърди, че така към момента на откриване на наследството на бащата на ищеца А. Ц. 25.10.2020 г., единственото притежавано от него имущество е дарено на ответницата по делото, въпреки че като син на баща си, ищецът твърди да е наследник с право на запазена част от наследството му. Изтъква, че на основание чл.29, ал.1 от ЗН запазената част за наследник, ако наследодателят е оставил едно дете, е ½ от имуществото му. Твърди, че с направеното дарение на 12.12.2017 г. от страна на бащата на М. Ц. в полза на ответницата по делото К. Н. се накърнява запазената част на ищеца от наследството му, която в процесния случай е в размер на ½ идеална част от наследството на бащата.

Ответницата оспорва иска като недопустим, евентуално – неоснователен. Счита иска за недопустим, тъй като бил предявен е от лице, което е единствен наследник на своя баща - наследодател и в настоящата хипотеза, доколкото искът е предявен на основание разпоредбата на чл. 30 ЗН, следвало да се приложи като задължителна процесуална предпоставка при предявяване на този иск, правилото на ал. 2 на същата законова разпоредба. В тази връзка изтъква, че доколкото ответницата в настоящото производство не е наследник по закон на дарителя си – А.Г. Ц. и тя конкурира с наследника на починалото лице, с право на запазена част, е необходимо, в съответствие с нормата на ал. 2 на чл. 30 ЗН, наследството на А. Ц. да бъде прието по опис, с цел действителното дефиниране на наследствената маса и правилно изчисляване на квотите - "запазена част" и "разполагаема част" от наследството на починалото лице. В тази връзка изтъква, че сред приложенията към депозираната искова молба няма и не се сочат в текста доказателства за приемане на наследството по опис, нещо повече – твърди, че приемането на наследството по опис е процедура, която е ограничена в рамките на конкретни времеви параметри, считано от датата на откриване на наследството - 25.10.2020 г. В този смисъл, според ответницата предявеният иск не отговаря на законовите изисквания за валидно предявяване. На следващо място изтъква, че с исковата молба и приложените към нея доказателства са наведени твърдения, че дарените 7/20 идеални части от дворно място и построената върху него жилищна сграда, с административен адрес: село В. Столична Община, гр. Н.И., ул. "В." №* - Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 388 кв.м., заедно с построената върху него сграда с предназначение - жилищна, еднофамилна, с идентификатор *** са единственото останало наследство имущество от А.Г. Ц..

Ответницата счита, че подобни твърдения не са подкрепени с никакви доказателства от страна на ищеца. Не били приложени никакви справки, документи, извлечения, от които да е видно, че наследствената маса на лицето се ограничава до един елемент - процесния поземлен имот и жилищната постройка. Твърди, че приживе А.Г. Ц. е имал Експертно становище на ТЕЛК и се е издържал, както от пенсионно обезщетение за осигурителен стаж и възраст, така и от социални помощи, предвид здравословното си състояние и прогресиращата дегенерация на зрението. Ответницата твърди, че доколкото се е издържал сам, с получаваните от него пенсия и социални помощи, той е 3 имал банкова сметка и спестявания. Твърди, че доколкото ищецът и негов син - М. А. Ц. е снабден с удостоверение за наследници, той е могъл да направи необходимите справки и да получи достоверна информация за паричните средства, независимо от основанието, притежавани от баща му приживе.

Според ответницата не би могъл да бъде омаловажен и фактът, че починалото лице е споделяло за получени по наследство, след възстановяването им, земеделски имоти, които твърди, че могат да бъдат обследвани само от наследниците на правоимащите наследодатели. Счита, че местонахождението на възстановените земи и документите, касаещи наследниците по закон са изцяло на тяхно разположение и следва да бъдат обследвани преди предявяване на иска. Изтъква и че не се представят и доказателства, свързани с липсата на завещателни разпореждания на наследодателя А. Ц.. Анализът на тези елементи от наследствената маса на починалия са от първостепенно значение за изчерпателното попълване на наследствената маса. С тези съображения счита, че за никакво прецизно попълване на наследствената маса на наследодателя не може да става дума, доколкото с иска се претендирала накърнена запазена част от елемент от наследството на А.Г. Ц., но не и от "масата от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12" т.е в съответствие с правилото на чл. 31, ал. 1 ЗН. Счита, че прецизирането на обстоятелствата по основанието на иска, относно попълване на наследствената маса изчерпателно, към датата на откриване на наследството, с всички елементи от движимото и недвижимо имущество, банкови сметки, пенсионни обезщетения, социални помощи, получени приживе на правно основание, могат да формират подлежащата на преразпределение, съгласно чл. 30 ЗН наследствена маса и обособяване на съответните квоти - запазена и разполагаема част. Не възразяваа по представените доказателства, като счита, че същите могат да бъдат приети от съда, доколкото са надлежни и съотносими към предмета на иска, но твърди, че представени в този им вид, те били абсолютно недостатъчни, доколкото наследствената маса на А.Г. Ц. не била попълнена изцяло със съществени за производството елементи, а с исковата молба се твърдяло, без приложени доказателства, че единствената и основна съставка на наследството на А. Ц. е имота в с. В.. Подобна теза ответницата счита за оспорима, недоказана и предвид инициираното съдебно производство по делба на имота, както и родството по права линия от първа степен между наследодателя и неговия син, давали възможност на ищеца да се снабди с необходимите документи, за да докаже претенцията си за накърнена запазена част от наследството на своя баща, както и да я попълни с недостатъчното имущество запазената част от наследството му.

Правна квалификация: предявен е конститутивен иск по чл. 30 ЗН.

Доказателствена тежест:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: