Решение № 5332 от 05.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5332 гр. .., 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20221110145878 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.

Образувано е по предявен от Е. Л. С. установителен иск срещу ...... с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се претендира признаване спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 1027.90 лева – главница за начислена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. .., жк „...“, бл. 6, вх. В, ап. 50, аб. № ... за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.

Ищецът твърди, че процесна т а сума не се дължи, доколкото не е налице валидно облигационно правоотношение между страните по делото. На второ място, релевира, че не се дължи, доколкото в процесния имот не е доставяна топлинна енергия.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва основателността на предявения иск като в тази връзка се твърди следното: сумата е дължима за ползвана топлоенергия от ответника, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Доколкото в случая е предявен отрицателен установителен иск, то в тежест на ответната страна – .... е да установи основанието и размера на процесната парична сума по предявения установителен иск, а именно – валидно възникнало договорно 1 отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ищеца-собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер.

Относно първите две предпоставки от доказателствената тежест на ответника, а именно – валидно възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ищеца – собственик или ползвател, следва да се изложи следното:

Според сега действащата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

В настоящия случай видно от представените по делото Заповед за настаняване /л. 17/; писмо от Столична община /л. 19/; договор за наем /л. 41 и сл./ се установява, че считано от 16.07.2018г. и към момента на депозиране на ИМ процесният имот е отдаден под наем на ответника. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно задължителните постановки на ТР № 2/2017 от 17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС собствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В ТР е посочено, че пример за такъв договор е открИ.нето от страна на ползвателя на индивидуална партида за целия имот, в който случай той става клиент на топлинна енергия. В настоящия случай ищецът не е представил каквито и да било доказателства за открита партида на името на ответника.

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест, която е за ответника, последният следва да установи качеството потребител на ищеца като доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът не може да приеме, че ищецът притежават някое от качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Същият факт не е 2 отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл.153 ГПК подлежи на главно и пълно доказване. Ответникът не е провел такова по делото и при наличието на изрично оспорване от страна на ищеца, съдът намира обстоятелството за неустановено.

При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за ответника, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за основателен.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, представеният списък на разноски по чл. 80 ГПК, представените доказателства и направеното в този смисъл искане, ... следва да заплати на ответника направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 52.40 лв. – заплатена държавна такса и банкова такса. Същевременно на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ... следва да заплати на адвокат С. Й. Д. от АК – гр. .. възнаграждение в размер на 400.00 лв., доколкото са налице предпоставките по смисъла на ЗА.

Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Е. Л. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ...., офис-партер против ..., с ЕИК ...., с адрес: гр. ..., че Е. Л. С. не дължи сумата от 1027.90 лева – главница за начислена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. .., жк „...“, бл. 6, вх. В, ап. 50, аб. № ... за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.

ОСЪЖДА ..., с ЕИК ...., с адрес: гр. ... да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Е. Л. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ...., офис-партер сумата от 52.40 лева – разноски за производството пред СРС.

ОСЪЖДА ..., с ЕИК ...., с адрес: гр. ... да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения н а адвокат С. Й. Д. от АК – гр. .. сумата от 400.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4