Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2541 от 29.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13592/2021
Вид
Решение № 2541
Подписан
29.05.2024
Състав
ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 2, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2541 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110213592 по описа за 2021 година при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13592 по описа на СРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Г. А. А. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-017413 от 24.08.2021 г., издадено от хххх – Началник на сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Г. А. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено и административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата от Г. А. се сочи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че е налице несъответствие между описаната в АУАН и в НП фактическа 1 обстановка – в АУАН било посочено, че жалбоподателят е ударил с автомобила си в задната част друг лек автомобил марка „хххххх”, който е престоявал зад автобус на градския транспорт, а в НП – че е ударил спиращ пред него автобус на градски транспорт. Оспорва се изложената в АУАН фактическа обстановка, като се твърди, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят А. не е участвал в ПТП.

На следващо място жалбоподателят Г. А. твърди, че актът е изключително нечетлив и поради това при съставянето му не е разбрал какви точно нарушения му се вменяват, като не е могъл да се запознае със словесното описание на нарушенията. Поддържа, че АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, без да са налице основания за това, като не е съществувала обективна пречка актосъставителят да състави АУАН в присъствието на съставителя на докладната записка, за който се сочи, че е свидетел на установяване на нарушението. В тази връзка се сочи и че другият участник в ПТП ххххххх е бил свидетел на нарушението, като същият е бил посочен като свидетел в АУАН, но в акта липсвал негов подпис. Сочи се, че описанието на деянието не съдържа всички обстоятелства относно обективния състав на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно дали има пострадали хора или причинени имуществените вреди от твърдяното ПТП. Прави се искане за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Г. А., редовно призован не се явява и не изпраща представител, като е депозирано писмено становище от адв. С. С. от САК, редовно упълномощен, с което се поддържа искането за отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна – началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото 2 доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

На 04.08.2021 г. Е. З. П. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в присъствието на двама свидетели, съставил против жалбоподателя Г. А. А. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 220410/04.08.2021 г. за това, че на 20.06.2021 г., около 11:30 ч., в гр. София, по ул. „Жечо Гюмюшев“ в ж.к. „Младост“, с посока на движение от ул.

„Св.Преображение“ към ул. „Филип Аврамов“, се движел л.а „ххххх“ с рег.№ ххххххх собственост на жалбоподателя, като на спирката на масовия градски транспорт, поради недостатъчна дистанция реализирал ПТП със спиращия зад автобус на Център за градска мобилност /ЦГМ/ л.а. „хххххх“ с рег. № ххххххх, след което напуснал мястото на ПТП без да спре и установи какви са щетите от произшествието. АУАН бил съставен срещу жалбоподателя А. в качеството му на собственик на л.а „ххххх“ с рег.№ ххххххх който не е посочил водач, на който е предоставил автомобила по време на пътнотранспортното произшествие.

Посочените фактически констатации са квалифицирани в АУАН като нарушение на чл. чл. 23, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като актът бил връчен на жалбоподателя Г. А. на 04.08.2021 г. и подписан от същия.

Възоснова на така съставения акт и от хххх – Началник сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР е издадено обжалваното Наказателно постановление № 21-4332-017413 от 24.08.2021 г., в което било прието, че водачът на л.а „ххххх“ с рег.№ хххх поради недостатъчна дистанция реализирал ПТП със спиращият пред него автобус на ЦГМ „хххххх“ С РЕГ.№ ххххххх, след което напуснал мястото на ПТП без да спре и установи какви са щетите от произшествието. С оглед на това на жалбоподателя Г. А. на основание 3 чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на гласните и писмените доказателства по делото - показанията на свидетеля И. хххх И., заверен препис от Протокол за ПТП № 1790675/20.06.2021 г., декларация от ххххххх, декларация от Г. А., докладна записка от 20.06.2021 г., справка картон на водача на Г. А. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверени препис от заповеди на Министъра на вътрешните работи на РБългария и останалите съдържащи се по административно – наказателната преписка писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свид. И. И. – служител в ОППСДВР, който след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от него Протокол за ПТП № 1790675/20.06.2021 г. заявява, че е съставил протокола по данни на другия участник в ПТП, който е бил на мястото на инцидента, но заявява, че не си спомня за конкретният случай.

Настоящият съдебен състав изгради своите изводи и възоснова на писмените доказателства по делото.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право и интерес от обжалването и в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

При разглеждане на дела

4 по оспорени наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл.

63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма.

Съдът обаче намира, че посочените в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление /НП/ нарушения на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя Г. А. А. не са доказани. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелят И. И. сочи единствено след предявяване по реда на чл. 284 от НПК, че е съставил предявения му протокол за ПТП по данни на другия участник в ПТП, който е бил на мястото на инцидента, но изрично заявява, че не си спомня за конкретния случай, т.е. от събраните по делото гласни доказателства, не се доказва безспорно фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. Същата не се установява и от писмените доказателства по делото.

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че съставеният от АУАН има презумптивна доказателствена стойност и констатациите в акта за установяване на административно нарушение се считат за установени до доказване на противното, но в случая чрез допустимите от закона доказателства, в хода на съдебното следствие по делото не се установи безспорно извършването на административните нарушения, вменени на жалбоподателя Г. А. и обстоятелствата, при които същите са извършени. В подкрепа на изложеното е обстоятелството, че доколкото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК, в случая е приложим чл. 16 от НПК и посоченият за нарушител се счита 5 за невиновен до доказване на противното. Констатираната недоказаност на процесните нарушения обуславя отмяната на оспореното наказателно постановление, като издадено при неправилно приложение на материалния закон.

За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи също така, че и в процедурата по ангажиране на административно – наказателната отговорност на жалбоподателя Г. А. А. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Легално определение на понятието

"Пътнотранспортно произшествие" е дадено в разпоредбата на §6, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, според която норма това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В процесния случай от описанието, дадено в АУАН и в НП не може да се направи извод за настъпване на ПТП по смисъла на §6, т.30 ДР ЗДвП, доколкото и в двата акта не е посочено наличие на пострадали лица или причиняване на имуществени вреди и респективно липсва каквото и да е описание на последиците от твърдяното ПТП. Посоченото представлява обективен признак от състава на вмененото на жалбоподателя Г. А. нарушение, поради което не е достатъчно да се посочи, че водачът „реализира ПТП“ с друго моторно превозно средство, а следва да се посочи какви са последиците от него. За да е налице пътнотранспортно произшествие по смисъла на ЗДвП е необходимо вследствие съприкосновението с друго МПС да е настъпил вредоносен резултат, напр. да са причинени имуществени вреди на друго МПС. Посоченият вредоносен резултат 6 не може да се предполага, той следва да бъде описан в обстоятелствената част на акта и НП и да бъде доказан с допустимите доказателства и доказателствени средства. Съдът не разполага с правомощие нито да тълкува волята на актосъставителя и наказващия орган, нито да допълва фактическата обстановка, особено що се отнася до обективните признаци от състава на посочената като нарушена законова разпоредба. Предвид това е налице непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, което е в разрез с императивно установените изисквания за минимално необходимото съдържание (реквизити) на АУАН и НП, регламентирани в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Основателно е също така оплакването на жалбоподателя, че съставеният срещу него АУАН е изключително нечетлив. Това обстоятелство е осуетило възможността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да се запознае със словесното описание на вменените му административни нарушения и да разбере в какво се изразяват те, съответно да направи възражения срещу фактическите констатации на актосъставителя още при съставянето на акта.

Основателно е и възражението на жалбоподателя за несъответствие между описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, доколкото съдът констатира, че в акта е посочено, че жалбоподателят е реализирал ПТП със спиращ пред него лек автомобил, марка и модел „хххххх”, който е бил спрял зад автобус на градския транспорт, а в наказателното постановление е прието че жалбоподателят е ударил спиращ пред него автобус на градски транспорт „хххххх”. В резултат на това жалбоподателят А. е наказан съобразно фактически констатации, които не са му били предявени при образуването на административнонаказателната преписка срещу него със съставения АУАН и срещу които не е могъл да възрази нито при предявяване на акта, нито в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Тези 7 нови фактически положения, възприети от наказващия орган не са резултат на допълнително разследване на спорни обстоятелства по смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото не са налице никакви данни в тази насока.