Решение № 28 от 19.02.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Ямбол, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500419 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на дружеството „РАДОСТ ФЕИЗОВА“ ЕООД, с ЕИК 200651835, със седалище гр. Ямбол и адрес на управление: ул. „Йордан Йовков“ № 23, представлявано от управителя Р.Е.Ф., подадена от пълномощника адв. Р. А. от АК- Ямбол, против Решение № 307 от 04.07.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 3315 по описа за 2022 г. на същия съд, изменено с Определение № 1662 от 12.09.2023 г. в частта за разноските, В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати на „ДЖОНИ СЕРВИЗ” ЕООД- гр.Ямбол, ул. „Твърдица“ № 24А, представлявано от управителя И.П.Д., ЕИК 205717828, сумата общо от 10 710.00 лв., от която 7 400.00 лв., представляващи неплатена цена за извършен ремонт по фактура №359 от 18.02.2022 г., 3 310.00 лв.- по фактура № 394/18.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както направените по делото разноски в размер на 2529.40 лв.

Решението в частта, с която предявеният иск за разликата над 3 310.00 лева по фактура № 394 от 18.04.2022 г. до 3 410.00 лева, е отхвърлен като неоснователен, като необжалвано е влязло в сила.

Оплакването на въззивника е за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Според въззивника, при постановяване на обжалваното решение първоинстанционния съд не е обсъдил всички заявени в отговора на исковата молба доводи и възражения, както и тези заявени в проведените открити съдебни заседания и представените по делото писмени бележки. Твърди се, че съдът е възпроизвел безкритично в съденото решение всички доводи на процесуалния представител на ищеца, без да обсъди направените от ответника доводи и възражения, както по повод основателността на предявения иск, така и във връзка с направеното възражение за 1 прихващане: че ищецът не доказал, че е изпълнил точно задължението си, от което твърди, че е възникнало вземането му по процесиите фактури, като от описанието във фактурите не става ясно за кои ППС са издадени; че възложителя на работата не е получил опис на извършените дейности, вложени материали и труд, съответно цени за всяко от тях, както изискват добрите практики при ремонт на автомобили и ремаркета, което не му позволява да разбере плащане на какво се претендира от изпълнителя- ищец; че в представените едва в хода на съдебното производство описи към процесиите фактури описанието на вида работа, вложените материали и труд не са конкретизирани и индивидуализирани с белези като марка, модел, поради което трудно може да се направи преценка, какво точно е вложено при ремонта, предмет на процесиите фактури и доколко посочените цени са адекватни на пазарните към момента на извършване на ремонта; че сумата от цените на материали и труд по представения опис не кореспондира със стойността на фактура № 359/18.02.2022г., който факт поражда съмнение в автентичността на представения опис към фактура № 359/18.02.2022г. Въззивникът навежда довод, че същият е създаден допълнително за целите на процес, а не отразява вложените материали и труд при извършване на ремонта предмет на тази фактура. Счита се, че осчетоводяването в счетоводството на ответника на фактура, издадена по договор за изработка и частично плащане по нея не доказва признание на задължението по тази фактура. Твърди се, че при сключен договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, сред основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като задължението за заплащане на възнаграждение по такъв договор възниква при приемане на работата от възложителя. Разместването на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал.1 от ЗЗД, както не съставлява приемане в разглежданата хипотеза и възражението, че същата е неточно изпълнена в количествено или в качествено отношение. Позовавайки се на цитираната в жалбата съдебна практика, въззивникът счита, че при приемане от страна на възложителя на работата в изпълнение на поетите с договор за изработка задължения на изпълнителя, възложителят дължи заплащане на възнаграждение при положение, че не е възразил, че изработеното не съответства на договореното. Оспорени са изводите на ЯРС, че осчетоводяването на фактура № 359/18.02.2022г., както и частичното плащане на задължение по тази фактура, означава признанието на задължението по нея, с доводи, че осчетоводяването е извършено в изпълнение на разпоредбите на ЗСч и ЗДДС в установените в този закон форма и срокове и в изпълнение на административно-данъчно задължение, което налага специфични изисквания, а извършеното частично плащане не изключва правото на възложителя да не заплати стойността на работите, които не е приел.

Плащайки част от задължението си, длъжникът признава именно тази част и не би могло да се приеме, че е налице признание на цялото задължение. Оспорени са изводите на ЯРС и относно правото на възложителя по договора за изработка да иска намаляване на възнаграждението на изпълнителя за възложената работа, предмет на фактура № 359/18.02.2022г. с доводи, че в хода на първоинстанционното производство е било доказано, че опис на вложените материали и труд по фактура № 359/18.02.2022 г. никога не е бил представян на възложителя, макар и такъв да е бил изрично поискан, при което възложителят не би могъл да възрази по задължението, предмет на фактурата, т.к. не е бил наясно плащане на какво му се търси с нея. Такива възражения са направени от възложителя след представяне в хода на производство на саморъчно написания опис от управителя на ищеца, т.е. възражението по чл. 265, ал.1 от ЗЗД е направено в срока по чл. 265, ал.3 от ЗЗД.

Според жалбоподателя, необсъждането на доказателства по делото и направените от ответника възражения, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на съдебното решение и е основание за неговата отмяна.

Доводите на въззивника за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон са свързани с това, че фактура № 394/18.04.2022г. не е предявяване за 2 плащане на ответника, не е подписана от представител на дружество и не фигурира в счетоводството на дружеството, позовавайки се на цитираната в жалбата съдебна практика по сходни казуси и с оглед на която неправилно ЯРС е приел, че неподписаната фактура може да се приеме за доказателство за сключена търговска сделка, независимо, че не е осчетоводена от ответника и не е ползван данъчен кредит. За необоснован се счита и извода на ЯРС, че фактурата доказва наличие на сключен между страните договор, т.к. има извършени услуги извън тези, за които се отнася първата фактура, които са възложени допълнително и удостоверени с пописа на св. Н.М. в приемо- предаваталения протокол, тъй като е налице съществена разлика в дейностите, посочени във фактурата и приемопредавателния протокол. Като необоснован и в противоречие с материалния закон е оспорен извода на съда, че фактура № 394/18.04.2022г. е издадена за услуги, предоставени от ищеца през м. февруари 2022 г., като се сочи, че единствените данни по делото в тази насока са обясненията на законния представител на дружеството- ищец, които не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

По тези съображения се настоява за отмяна на решението на ЯРС като неправилно и необосновано в обжалваната му част и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените от ищеца искове бъдат отхвърлени изцяло. С въззивната жалба се заявява претенция за присъждане в полза на въззивната страна на направените разноски.

В срока по чл.263 ГПК от въззиваемата страна „ДЖОНИ СЕРВИЗ" ЕООД , ЕИК 205717828, представлявано от управителя И.П.Д., чрез пълномощникът й адв. Г. Д. от АК Ямбол, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложените съображения, споделящи напълно мотивите на районния съд.

Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа изцяло по съображенията изложени в същата от пълномощника на въззивника- адв. А.

В о.с.з. въззиваемата страна, чрез пълномощникът си адв. Д., оспорва въззивната жалба с доводи за неоснователност на същата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по въззивната жалба, ЯОС установи следното:

Ищецът „ДЖОНИ СЕРВИЗ" ЕООД, представлявано от управителя И.П.Д., е подал искова молба срещу „РАДОСТ ФЕИЗОВА“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Е.Ф., за осъждане на ответника да му заплати сумата от общо 10 810.00 лв.от която сумата от 7 400.00 лв., представляваща непратена цена за извършен ремонт по фактура № 359 от 18.02.2022 г. и сумата от 3 410.00 лв. неплатена цена за извършен ремонт по фактура № 394 от 18.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане. С исковата молба ищецът е заявил искане за присъждане на разноски.

Според изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения в началото на 2022 г. ответното дружество възложило на ищеца извършването на ремонт и техническо обслужване на три автомобила- „Мерцедес Акрос“, влекач „Волво“ и полуремарке. След извършване на ремонта автомобилите били предадени на възложителя, след което ищецът като изпълнител и доставчик на услугата издал фактура № 359 от 18.02.2022 г. на стойност 12 400.00 лв. с ДДС и фактура № 394 от 18.04.2022 г. на стойност 3 410.00 лв. с ДДС.

Посочил е, че по първата фактура ответникът извършил три плащания по банков път в общ размер на 5 000.00 лв., като на 14.03.2022 г. е заплатена сумата от 2000.00 лв., на 18.05.2022 г. е заплатена сумата от 2000.00 лв. и на 05.09.2022 г. е заплатена сумата от 1000.00 лв. По втората фактура от 18.04.2022 г. плащане според твърденията на ищеца не било извършено.

3

С отговора на исковата молба ответникът оспорил иска като неоснователен. Не оспорва, че в началото на 2022 г. е оставил за ремонт при ищцовото дружество посочените в исковата молба автомобили за извършване на услуги срещу претендираната цена по първата фактура, от която е заплатил сумата от 5 000.00 лв. Сочи, че било налице некачествено изпълнение на част от ремонтните дейности, конкретно по отношение на скоростната кутия на автомобил „Мерцедес Актрос“, като проблемът не бил отстранен както при извършения първоначален ремонт, така и след това при повторното връщане на автомобила в сервиза.

Излага доводи за некачествено изпълнение и при извършения ремонт на влекач „Волво“, при който при ремонта е било извършено привързване на гърнето с обикновена тел, което не е редно и е довело няколко пъти до падането му по време на движение. Ответникът поискал от ищеца предоставяне на опис на вложените материали и труд, за да заплати само действително извършените ремонти и вложените части, но такъв не му бил предоставен.

Ответникът оспорва да е възлагал на ищеца друга работа, извън описаната във фактурата от 18.02.2022 г. и не е получавало услугите, описани във фактурата от 18.04.2022 г., както и твърди, че не е получавал тази фактура за плащане, като и същата и не фигурира в счетоводството му. По отношение на фактурата от 18.02.2022 г., по която е извършил частично плащане, ответникът прави възражение за намаляване на възнаграждението на основание чл. 265, ал.1 от ЗЗД поради некачествено изпълнение на възложената работа.